Решение № 5567 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4422/2025 г.

ВАСЧетвърто отделение28.05.2025 г.докладчик т Тодор Петков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 350 от 10.04.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка, вх. КЗК-254/17.03.2025 г.

ОСЪЖДА ДА РОЯЛ СЕКЮРИТИ ЕООД с ЕИК 106617988 със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ул. Индустриална 9 да заплати на СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ ЕАД с ЕИК 121683785 със седалище и адрес на управление: София, ул. Подполковник Калитин 30 сумата от 3 600 /словом три хиляди и шестстотин/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ДА РОЯЛ СЕКЮРИТИ" ЕООД, против Решение 350 от 10.04.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка, вх. КЗК-254/17.03.2025 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на обжалвания акт. Според касационния жалбоподател законът дава възможност на възложителя да прекрати процедурата по възлагане на обществена поръчка при условията на оперативна самостоятелност, но в случая това е сторено незаконосъобразно. Касаторът твърди, че процесното решение на възложителя и решението на КЗК са привидно мотивирани. В съдебно заседание чрез процесуален представител адв. Андонова претендира отмяна на обжалваното решение на Комисията и на атакувания акт на възложителя. Заявява искане за присъждане на направените разноски пред двете инстанции по обжалването с представен списък за тях. Ответникът Изпълнителен директор на "Столичен Електротранспорт" ЕАД чрез процесуален представител адвокат В. Герджиков оспорва касационната жалба в съдебно заседание и в писмено становище, като претендира отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна и за оставяне в сила обжалваното решение на КЗК, като правилно и законосъобразно постановено, защото в случая няма липса на мотиви - такива са изведени и са подведени към конкретната хипотеза. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна по см. на чл. 210, ал. 1 АПК и в законоустановения в чл. 216, ал. 1 ЗОП 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение 350 от 10.04.2025 г. КЗК е оставила без уважение жалбата жалба с вх. ВХР-471/12.03.2025 г., подадена от "ДА РОЯЛ СЕКЮРИТИ" ЕООД срещу Решение D 42227786/10.03.2025 г. на изпълнителния директор на "СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ" ЕАД за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Извършване на денонощна въоръжена физическа охрана на обекти на "Столичен електротранспорт" ЕАД". Възложителят е прекратил процедурата с цел постигане ефективност при разходване на публични средства и спазване на принципите на чл. 2, ал. 1 ЗОП,на основание чл. 110, ал. 2, т. 2 от Закона за обществените поръчки, поради това, че има само една подходяща оферта на "ДА Роял Секюрити" ЕООД, прекратявам Обособена позиция 1 Охрана на Трамвайно депо Красна поляна; за Обособена позиция 2 Охрана на трамвайно депо Банишора за Обособена позиция 3 Охрана на Трамвайно депо Искър; за Обособена позиция 4 Охрана на тролейбусно Тролейбусно депо Искър за Обособена позиция 4 Охрана на тролейбусно Тролейбусно депо Искър; за Обособена позиция 5 Охрана на Тролейбусно депо Надежда за Обособена позиция 6 Охрана на Ремонтно тролейбусно депо Левски; за Обособена позиция 8 Охрана на КМ Слатина; за Обособена позиция 9 Охрана на Автобаза; за Обособена позиция 10 Oхрана на Депо Клокотница и за Обособена позиция 11 Oхрана на поделение Трамкар. Органът по преразглеждането е установил, че атакуваният акт на възложителя е издаден на основание чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП при наличието на само една подходяща оферта, отговаряща на предварително обявените условия за провеждането на обществената поръчка, поради което възложителят е приел за целесъобразно да прекрати процедурата за възлагане на обществената поръчка, а не да я финализира със сключване на договор с единствения участник, чиято оферта отговаря на неговите условия - възможност, предоставена му от законодателя с горепосочената норма. Оттук е изведено заключение, че с оглед установеното изпълнение в случая на двете законови предпоставки - наличие само на една оферта, която отговаря на предварително обявените условия на възложителя, както и изложени мотиви за прекратяване на процедурата, оспореното пред КЗК решение за прекратяване на процедурата, на цитираното правно основание е законосъобразно постановено. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение на Комисията е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, КЗК е произнесла законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Комисията точно е констатирала, че е налице само една подходяща оферта. С оглед на изложеното е налице фактическият състав за прекратяване, съгласно диспозитивната разпоредба на чл. 110, ал. 2, т. 2, предложение второ от ЗОП, а именно налице е само една подходяща оферта, поради което за възложителя възниква възможност да прекрати обществената поръчка на посоченото правно основание. Фактът, че комисията е класирала само един единствен участник, се определя като липса на реална конкуренция и се счита, че задължителна предпоставка за избор на изпълнител е наличието на конкурентни предложения, които да бъдат сравнени, за да бъде избрано най-доброто пазарно такова. Сключването на договор с единствения участник в откритата процедура, допуснат до оценяване и класиране, когато на пазара обективно съществуват по-голям брой потенциални и заинтересовани изпълнители води до положение, при което не може да бъде постигнато сравнение на поне две и повече подходящи оферти, за да се избере икономически най-изгодната, което същевременно е равносилно на директно възлагане. Необходимо е процедурата да бъде проведена в условията на осигуряване на конкурентна състезателна среда, което предполага участие и класиране на по-широк кръг лица, които разполагат с възможностите и капацитета да изпълнят обществената поръчка. В настоящата процедура е налице само една подходяща оферта, което възпрепятства реалната конкуренция липсва важен елемент от целта на провеждане на обществената поръчка, а именно конкурентност и състезателност между повече от едно предложение, в т. ч. и ценови такива, за да се постигне в максимална степен задоволяване на интересите на възложителя и ефективно разходване на публични средства. Общественият интерес, който е приоритет на ЗОП би бил по-добре защитен чрез прекратяване на обществената поръчка и евентуално провеждане на нова такава, с цел постигане на оптимални пазарни предложения. В подкрепа на горните съображения е налице съдебна практика Решение 1993/7.02.2020 г. по адм. д. 14360/2019 г. на IV отд. на ВАС; Решение 8303/4.06.2019 г. по адм. д. 3404/2019 г. на IV отд. на ВАС и др". При тези вярно установени факти, КЗК е формирала верни правни изводи. Между страните не е спорно обстоятелството, че атакуваният акт на възложителя е постановен на основание чл. 110, ал. 2, т. 2, предложение второ ЗОП - поради наличие само на една подходяща оферта с изложени мотиви, дословно отразени по- горе. Съдът споделя становището на КЗК, че цитираното правно основание за прекратяване на възлагателната процедура е регламентирано в диспозитивна норма, с която се предоставя правната възможност за възложителя при условията на оперативна самостоятелност да може да прекрати процедурата с мотивирано решение, когато има само една подходяща оферта. Съобразно формираната последователна и непротиворечива практика на КЗК и на Върховния административен съд в случаите на оперативна самостоятелност контролът за законосъобразност, осъществяван от Комисията и от съда се осъществява само чрез проверка относно това дали изложените в мотивите съображения се покриват с изискванията на правната норма или не. В конкретната хипотеза контролът по законосъобразност обхваща единствено обстоятелството дали действително е налице само една подходяща оферта, която съответства на предварително обявените условия на възложителя, и досежно наличието или липсата на конкретни мотиви за прекратяването. В настоящия случай е безспорно наличието само на една подходяща оферта, която отговаря на изискванията на възложителя, понеже останалите участници във възлагателната процедура са отстранени от участие и от тяхна страна няма предявени жалби срещу отстраняването им от участие. С оглед на това преценката на КЗК обхваща обстоятелството дали възложителят не е излязъл извън рамките на оперативната самостоятелност в противоречие с предоставената от закона възможност в чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП. Съдът намира, че Комисията правилно е счела, че в случая в процесното решение възложителят е изложил конкретни и относими мотиви, с които е обосновал приложението на нормата на чл. 110, ал. 2, т. 2, предложение второ ЗОП. Касационният съдебен състав не възприема тезата на касатора, че възложителят и КЗК били изложили привидни мотиви. Това не е така, защото аргументите за прекратяване на процедурата са подробно обсъдени от органа по преразглеждането, който точно е установил, че възложителят ясно е посочил, че сключването на договор с определения за изпълнител участник и последващото изпълнение на обществената поръчка следва да е в резултат от законосъобразно проведена процедура с конкуренция между участниците, гарантираща ефективно разходване на публичните средства, което от своя страна защитава обществения интерес, но в случая, при наличието на само едно законосъобразно офертно предложение по обществената поръчка - е налице липса на реална конкуренция и състезателност. Правилно е становището на възложителя и КЗК, че липсата на действителна конкуренция между офертите създава невъзможност за съпоставка и избор на икономически най-изгодната оферта измежду други, допуснати до оценка и крайно класиране оферти. При наличието само на една подходяща оферта, отговаряща на минималните изисквания на възложителя, липсва важен елемент от целта на провеждане на обществената поръчка - конкурентност и състезателност между повече от едно технически и ценови предложения, за да може да се постигне в максимална степен задоволяване на интересите на възложителя и ефективното разходване на публичните средства. С оглед на това Комисията правилно е преценила, че в настоящата хипотеза при наличието на само една подходяща оферта, отговаряща на предварително обявените условия за провеждането на обществената поръчка, възложителят законосъобразно и мотивирано е взел решение да прекрати процедурата за възлагане на обществената поръчка, а не да я приключи със сключване на договор с единствения участник, чиято оферта отговаря на неговите условия. Ето защо съдът намира за обосновано и правилно крайното заключение, изведено от Комисията, че при констатираното наличие на двете кумулативно зададени законови изисквания - наличие само на една оферта, съответстваща на предварително обявените условия на възложителя, и изложени относими към конкретната възлагателна процедура мотиви за прекратяването й, се приема, че оспореното решение на възложителя за прекратяване на процедурата, осъществено на основание чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП е извършено законосъобразно. Посочената от касатора практика на възложителя по сходни казуси е неотносима към конкретния правен спор, тъй като тя отразява процедури по възлагане на други обществени поръчки, които са със своите особености и които не са предмет на това съдебно производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на КЗК не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените разноски в двете инстанции по обжалването, се оставя без уважение. Искането на ответника за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съдът счита, по същество за основателно, но не и в претендирания размер от 30 000 лева, като предвид направеното възражение за тяхната прекомерност спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото следва да бъде намален до размера на претндирания от касатора размер от 3 600 лева с ДДС. На основание на горното и на чл. 216 ЗОП във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,