Решение № 12440 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16448/2011 г.

Решение № 12440 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16448/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производство по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 2004 от 28.07.2011 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 2106 по описа за 2011 г., с което по жалба на Кооперация "Тригорци", с. Гурково, Община Балчик, е отменен Ревизионен акт (РА) № 900564/18.01.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Добрич, потвърден с решение № 203/9.04.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта на установените допълнителни данъчни задължения по ЗДДС за м. 12.2007 г. в размер на 4 911.10 лв. и лихви за забава в размер на 1 290.85 лв. Подадена е и частна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП срещу Определение № 5851/3.11.2011 г., постановено по адм. дело № 2106/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е оставена без уважение молбата на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна за допълване на решението в частта за разноските, претендирани на осн. чл. 161, ал. 3 от ДОПК. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно - незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон - пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи за едностранчиво обсъждане на представените доказателства, както и за направени необосновани изводи въз основа на тях. Според касатора, съдът неправилно е преценил и възприел представените доказателства като относими и годни за решаването на спора. Отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА в неговата част, предмет на спора. В частната жалба се твърди, че ревизираното лице е представило нови доказателства едва в съдебното производство, поради и което е налице възможност от страна на Дирекция "ОУИ" - Варна да претендира юрисконсултско възнаграждение и съответно понасяне на тежестта на разноските на осн. чл. 161, ал. 3 от ДОПК от лицето, представило новите доказателства, имащи значение за спора. Иска се отмяна на определението в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 498.08 лв. Ответникът по касационната жалба Кооперация "Тригорци", с. Гурково, Община Балчик, чрез пълномощника си адв. Роман Иванов, оспорва и двете жалби. Мотивира се в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалбата и частната за процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, а частната жалба - основателна. Решение № 2004/28.07.2011 г., постановено по адм. дело № 2106/2011 г. на Административен съд - Варна и Определение № 5851/3.11.2011 г., по същото дело, които са предмет на настоящото производство, са постановени при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 8236/10.06.2011 г. по адм. дело № 14641/2010 г. на ВАС, първо - А отделение е отменено решение № 1932/4.10.2010 г. на Административен съд - Варна по адм. д. № 1387/2010 г. в частта, в която е отменен РА № 900564/18.01.2010 г., издаден от ТД на НАП гр. Добрич, потвърден с решение № 203/9.04.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП относно начисления на Кооперация "Тригорци" ДДС на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС в размер на 4 911,10 лв. за периода м. декември 2007 г. и лихви в размер на 1 290,85 лв. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. За да постанови решението за отмяна на така установените задължения по ЗДДС, съдът е приел, че ревизираното лице е доказало реалното наличие на предпоставките по чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС и че липсват основания за корекция на ползвания данъчен кредит. Решението е правилно. Постановено е в съответствие с установената фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Изпълнени са и задължителните указания на ВАС, дадени в посоченото по-горе отменително решение. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС корекции по чл. 79, ал. 3 не се извършват в случаите на: унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила. Въз основа на събраните доказателства в разглеждания случай правилно съдът е приел за установено наличието на непреодолима сила по отношение на спорните количества посеви (слънчоглед). По делото не е било спорно обстоятелството, и това правилно е възприето от първостепенния съд, че дружеството е засяло през 2007 г. 414 дка слънчоглед на стойност 24 555.34 лв. в ниви, находящи се в землището на с. Гурково и с. Тригорци, общ. Балчик. Не е бил спорен и фактът, че в последствие не е осчетоводена продукция, но е приспаднат данъчен кредит за семето с обосновка, че реколтата е погинала поради суша. При изследване на основния правно релевантен факт по делото - дали реколтата е била унищожена от суша, съдът е обсъдил следните писмени доказателства, правилно приети от него за относими: справка за валежите през м. март - м. август 2007 г. и средната месечна температура, издадена от НИМХ при БАН - София с изх. № 2165/5.08.2010 г., от която е видно, че валежите през месец март, април, май, юни, юли и август 2007 г. в района на Балчик са под нормалните количества; писмо на НИМХ Варна с изх. № 388/24.08.10 г., от което се установява, че през 2007 г. в региона е регистрирана суша и са били налице лоши условия за развитие на слънчогледа, дължащи се най-вече на водния дефицит и топлинните аномалии през периода на формиране на продуктивния апарат и продължителното им въздействие; тези условия са довели до смущения в нормалното протичане на фазите на развитие, снижаване на качеството на продукта, намаляване на добивите или до пълно унищожаване. В мотивите на обжалваното решение е прието още, че установилото се трайно през стопанската 2006/2007 г. неблагоприятно климатично явление суша на територията на Община Балчик е обявено за природно бедствие със Заповед на Кмета на Община Балчик на основание Закона за защита при бедствия. В реда на така изложените мотиви, съдът е кредитирал и представения по делото Протокол от 3.06.2007 г., материализиращ Решение на управителния съвет на кооперацията за разораване на засетите със слънчоглед площи, предвид сушата и унищожаването им. Административният съд е дал вяра и на изслушаната съдебно- агротехническа експертиза, чийто констатации и изводи вярно е пресъздал в мотивите на решението си. Въз основа на експертното заключение съдът обосновано е приел, че в резултат на неблагоприятните метеорологични условия посевите са били унищожени, независимо от спазените агротехнически срокове и технологични изисквания при обработка на културата. Несъстоятелно е оплакването на касатора, че Заповед № 1277/6.08.07 г. на Кмета на Община Балчик за обявяване на неблагоприятно климатично явление "суша" е издадена след датата, на която управителния съвет на Кооперация "Тригорци" е взел решението за унищожаване на посевите слънчоглед, и в тази връзка не следва да бъде релевирана. Визираният по-горе документ, в качеството му на официален такъв, естествено е съставен след настъпването на възникналата суша, а не преди това, не и при настъпването й, тъй като не би могло да бъде определено колко време ще продължи неблагоприятното природно явление и ще има ли то реално негативно въздействие върху селскостопанските култури. Що се отнася до възраженията срещу кредитирането на Протокол № 9 от 3.08.2007 г., на комисия в състав началник отдел "Селско стопанство" в общинска администрация Община Балчик, старши специалист "Селско стопанство" в Общинска администрация - Балчик и Гл. специалист "Ветеринарна дейност", то същите са неоснователни, доколкото, видно от мотивите на обжалваното решение, сам съдът не е зачел доказателствената стойност на посочения документ, като е приел, че визираните слънчогледови площи не са конкретизирани и не може да се прецени дали процесните площи попадат сред проверените. По аналогични съображения, съдът не е кредитирал и Справка за добивите на слънчоглед през стопанската 2007 г. в Кооперация Гурково, поради което по горните съображения настоящата инстанция намира и възраженията на касатора, основани на последното доказателство, за неоснователни. Независимо от изводите си по последните две доказателства, обаче, съдът правилно е счел за безспорно, че останалият доказателствен материал установява, че реколтата от слънчоглед 2007 г. на кооперацията е била унищожена от сушата. В реда на изложените мотиви следва да бъде споделен и извода на първостепенния съд, че под унищожаване на реколтата следва да се разбира не само тоталното й погиване, но и такова засягане, което прави икономически необосновано събирането на реализираната реколта. В разглеждания случай сушата, като непреодолима природна сила, е унищожила продукцията, а не разораването (почистването) на площите, както твърди касаторът. В тази връзка, независимо от твърденията на касатора в противната насока, ирелевантно е дали и кога нивите са били почистени от кооперацията, щом по делото е установено по несъмнен начин, че реколтата е била унищожена не с почистването на нивите, а в резултат на природното явление суша. По изложените съображения, решението на съда, с което фактическите констатации на РА са приети за необосновани и опровергани като обосновано и в съответствие с материалния закон следва да бъде оставено в сила. Частната жалба на касатора срещу Определение № 5851/3.11.2011 г., постановено по административно дело № 2106/11 г. по описа на АС - Варна, с което е оставена без уважение молбата на Дирекция "ОУИ" Варна за изменение на съдебното решение в частта за разноските, е основателна. С оглед на обстоятелството, че доказателствата, дали основание за отмяна на акта, са представени от жалбоподателя по делото едва в съдебното производство, то основателно е възражението в частната жалба, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, според която, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход. Предвид това съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено присъждането в полза на Дирекция "ОУИ"- Варна на сумата 498.08 лв. - юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, съобразно чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,