Решение № 2578 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7982/2017 г.

Решение № 2578 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7982/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на здравеопазването, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 37 от 19.04.2017 г., постановено по административно дело № 40/2017 г. от Административен съд Кърджали, с което е отменено решение № 18/17.01.2017 г. та Комисията за защита от дискриминация. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против решението на КЗД бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът по касационната жалба - М. Т. оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител дава становище за основателност на касационната жалба. Ответникът по касационната жалба – Кметът на Община Кърджали не взема становище по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Регионалната здравна инспекция (РЗИ), чрез процесуален представител дава становище за основателност на касационната жалба. Ответникът по касационната жалба – Началникът на регионалния инспекторат по образованието не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против индивидуален административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от него. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Кърджали е решение № 18/17.01.2017 г. на КЗД, с което е прието за установено, че Кметът на Община Кърджали и Министърът на здравеопазването на Република България не са осъществили дискриминация по признаци религия, етническа принадлежност и произход спрямо М. Т., Н. Т., Т. Т., Д. М. и Д. А. С обжалваното решение първоинстанционният съд след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила, при което отменя същия и връща делото като преписка на КЗД за ново произнасяне по жалбата на М. Т. Решението е неправилно. Производството пред административния орган е образувано по жалби на посочените лица, в които са изложени твърдения за наличие на дискриминация поради липсата на предлагане на приемлива храна за лицата, изповядващи [религия] в държавни общински образователни и болнични институции. Определят тази липса като накърняване на достойнството им поради изповядваната от тях религия, етническа принадлежност, народност и произход и създаване на принизяваща, унизителна, обидна и враждебна среда. С обжалвания пред АС - Кърджали административен акт КЗД, след пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая приема за установено, че в случая не е налице нарушение по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Правилно, въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства КЗД приема, че храненето в здравните и образователните заведения на територията на Община Кърджали е изцяло съобразено с действащата нормативна уредба, която е подчинена и съобразена изцяло с медицинските показатели за здравословно хранене. По специално по отношение изхранването на децата е в съответствие освен с нормите на Закона за здравето, така и с тези на Наредба № 2/2013 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 0 до 3 години, на Наредба № 6/2011 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години в детски заведения и на Наредба № 37/2009 г. за здравословно хранене на учениците. При постановяване на решението си КЗД е съобразила и факта, че в нито една от детските градини на територията на Община Кърджали не са постъпвали сигнали, молби, съображения на родители, които желаят на децата им да се предлага хранителен режим, различен от предлагания в тях поради това, че не е съобразен с нормите на религията към която принадлежат. При това обосновано и законосъобразно в административния акт е прието, че децата представляват приоритетна група на населението, поради което по отношение на тази група е налице специална законова регламентация по отношение на здравословното хранене, която се спазва стриктно от страна на ответниците. Цитираната в административния акт нормативна уредба е в съответствие и с нормата на чл. 14 от Конституцията на Република България, предвиждаща, че децата са под закрилата на държавата и обществото. Противно на приетото за установено от първоинстанционния съд от съдържанието на административния акт се установява, че КЗД при постановяването на акта си е обсъдила освен необходимостта от равно третиране на децата, независимо от тяхната етническа и верска принадлежност с оглед спазване нормите на здравословното хранене и осигуряване на тяхното правилно развитие и наличието на законовата регламентация по отношение на създадените от Република България гаранции на религиозните права на гражданите, включително със създадената възможност за отклонение от общото меню при наличие на законово регламентирана необходимост. При това обоснован и законосъобразен е и изводът, че предвид приоритетната цел – запазване на здравето и осигуряване на възможност за пълноценно развитие на подрастващите следва да бъде спазвана посочената нормативно установена регламентация. При това неправилно в обжалваното решение АС Кърджали приема, че е допуснато нарушение на административно производствените правила, изразено в неразглеждане от КЗД на възможността, при заявено от родителите желание определени продукти да бъдат заменени с други, приемливи за тях и дали тази възможност противоречи на посочените нормативни актове. Съгласно чл. 40 ЗЗДискр. КЗД е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите, но същата няма компетентност и не би могла да се произнася дали е възможно определени хранителни продукти да бъдат заменяни с други със съизмерими хранителни стойности и съизмерима цена и дали това противоречи на специализираната уредба относно храненето на подрастващите. Тази преценка е предоставена на други специализирани органи, имащи съответна компетентност по отношение на опазване на здравето и осигуряване на правилното развитие на подрастващите. При това неправилно административния акт е отменен, а преписката върната на органа за ново произнасяне, доколкото дадените указания са извън компетентността на органа, постановил оспорения пред АС-Кърджали административен акт. В случая спорният въпрос е налице ли е било неравно третиране по признаците религия, етническа принадлежност, народност и произход и създаване на принизяваща, унизителна, обидна и враждебна среда по отношение на жалбодателите, като от доказателствата такова не е установено. Този въпрос е единственият, по който КЗД може да постанови акт съобразно компетентността, която й е предоставена от закона. Дали е възможна замяна на определени хранителни продукти по желание на родителите е въпрос, който не е от нейната компетентност определена в чл. 40 ЗЗДискр. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на Закона за защита от дискриминация, като бъде постановено ново, с което жалбата на М. Т. против решение № 18/17.01.2017 г., постановено по преписка № 53/2016 г. на КЗД бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение