Решение № 13635 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5954/2017 г.

Решение № 13635 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5954/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Р. П. Б. от гр. Б., чрез пълномощника й адв. Кацарски и по жалба на главния прокурор на Р. Б., подадена чрез гл. експерт - юрисконсулт Андреев, срещу решение по т. 1 от протокол № 16 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 19.04.2017 г., с което е прието, че Р. П. Б. - прокурор в Районна прокуратура - Б. е извършила действия в нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което е накърнило престижа на съдебната власт и й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца".

В жалбата на Р. Б. се излагат доводи, че при издаване на решението са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е нарушен материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Административният акт е незаконосъобразен, поради това, че не са обсъдени възраженията на дисциплинарнопривлечената, както и поради това, че решението е постановено въз основа на предположения, на изключително противоречиви факти и обстоятелства. Дисциплинарният състав по дисциплинарно дело № 16/2015 г., както и решаващият орган - Прокурорската колегия на ВСС са се позовали на противоречиви свидетелски показания, които не установяват обективната истина и не доказват изложеното в мотивната част на предложението на главния прокурор. Жалбоподателката възразява срещу дадените от свидетеля Ш. показания, във връзка с повода, поради който е образувано дисциплинарното производство. Претендира присъждане на разноските, направени в производството пред Прокурорската колегия на ВСС.

В жалбата на главния прокурор се излагат съображения за незаконосъобразност на решението на ПК на ВСС, поради нарушение на материалния закон и целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от ЗСВ. Твърди се, че наложеното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ не е съобразено с разпоредбата на чл. 309 от ЗСВ, според която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Предложителят за образуване на дисциплинарно производство излага доводи, че в хода на производството пред дисциплинарния състав са събрани достатъчно доказателства за факти и обстоятелства, които обуславят налагането на съответно на извършеното нарушение по-тежко дисциплинарно наказание от определеното с обжалваното решение. Констатирано е, че наложените до момента на прокурор Бачева санкции по образувани и приключили дисциплинарни проверки и производства, не са осъществили предвидената дисциплинарна и възпираща функция, поради което наложеното й с обжалвания административен акт наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца", е несъответно на тежестта на извършеното нарушение и няма да изпълни целите на дисциплинарната санкция. Иска се отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) за ново произнасяне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт Лишева, изразява становище за неоснователност на двете жалби. По отношение на жалбата, подадена от главния прокурор счита, че с оглед решението по т. д. № 7/2015 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС, няма и правен интерес в случая, тъй като предложението за образуване на дисциплинарно производство изхожда от главния прокурор. Основателността на жалбата на предложителя, би довела единствено до отмяна на административния акт, но не и до връщане на делото като преписка на административния орган за ново произнасяне.

Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, прие за установено следното:

1. По жалбата на Р. Б.:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Върховния административен съд е решение по т. 1 на протокол № 16 от заседанието на ПК на ВСС от 19.04.2017 г., с което е прието, че Р. П. Б. - прокурор в РП - Б. е извършила действия в нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което е накърнило и престижа на съдебната власт и й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца".

Дисциплинарното производство е образувано по предложение на главния прокурор на Р. Б. на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 от ЗСВ за налагане на дисциплинарно наказание на Р. П. Б., на основание чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ. След изясняване на фактите дисциплинарният състав, определен по реда на чл. 316 от ЗСВ е предложил на ПК на ВСС да приеме, че предложението на вносителя е основателно и доказано. В него е посочено, че на 18.10.2016 г. неколкократно прокурор Бачева е телефонирала на младши инспектор Ш. - служител на "Пътна полиция" при ОД на МВР - Б., за да се яви в кабинета й в Районна прокуратура - Б. След като Ш. е посетил прокурор Бачева в кабинета й, тя му показала фиш, издаден на сина й от младшия инспектор на същата дата в 12.30 часа, за това, че е управлявал автомобил с включени халогенни светлини. Поканила го да излязат от стаята, тъй като в кабинета й били и прокурор Димова, и разследващ полицай Д., които водели служебен разговор, и че за допуснатото нарушение, не е следвало да санкционират сина й. Младшият инспектор обяснил на прокурор Бачева, че при извършено нарушение по ЗДвП, независимо, кой е извършителят, се следва съответното административно наказание, при което жалбоподателката го попитала дали, ако нарушителят е бащата на Ш., ще спре и него. Тази реплика засегнала младшия инспектор, тъй като баща му бил починал, при което прокурор Бачева се извинила, но продължила с твърденията си, че синът й бил неправилно санкциониран. След като прокурор Димова и разследващ полицай Д. приключили с разговора, Бачева и Ш. влезли в кабинета й, при което разговорът относно неправомерното спиране и издаване на фиш на сина й продължил, при което младшият инспектор й напомнил, че не вижда смисъл от повтарянето на едно и също и че, ако прокурорката е недоволна може да се обърне към прекия му началник - инспектор Ч., която е по-запозната с автоматизираната система за видеонаблюдение. В отговор Бачева заявила, че проблемът в случая не е 20 лв., които трябва да се платят за фиша, а това, че е спрян нейният син, и повторила три пъти регистрационния номер на управлявания от сина й и от нея самата автомобил и казала на Ш. да не спира вече тази кола. След като младшият инспектор си тръгнал, прокурор Бачева позвънила и на инспектор Ч., като я разпитвала дали всички служебни автомобили са оборудвани с камери и й разказала за съставяният на сина й, от нейния подчинен, фиш. И. Ч. заявила, че Ш. е един от най-старите служители и е изпълнил задълженията си. На следващия ден Ч. разбрала за разговора между Ш. и Бачева и констатирала, че това е първият й случай на тази длъжност, в който прокурор вика в кабинета си младши автоконтрольор заради изпълнение на служебните си задължения - констатиране на административно нарушение с фиш и глоба. При така установената от главния прокурор фактическа обстановка, е посочено, че принципът за равенство на гражданите пред закона е конституционно закрепен в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. и не допуска привилегии или ограничения на права, които да се основават на лично или обществено положение. Изисквайки привилегировано отношение към себе си, а и към сина си от служителите на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Б., прокурор Р. Б. е нарушила т. 5.4 и т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ). Поведението на прокурор Бачева е станало достояние на част от личния състав на ОДМВР - Б., с което сериозно е накърнило и престижа на съдебната власт. Посоченото представлява дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ. С решение по протокол № 20 от 09.11.2016 г. на основание чл. 316, ал. 1 от ЗСВ ПК на ВСС е образувала дисциплинарно производство за извършено от Р. Б. дисциплинирано нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ и на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ е определил чрез жребий от членовете си тричленен дисциплинарен състав. Образувано е дисциплинарно дело № 16/2016 г. по описа на ВСС. З. изясняване на фактите и обстоятелствата относно извършеното нарушение, дисциплинарният състав е провел три заседания - на 12.12.2016 г., на 07.03.2017 г. и на 20.03.2017 г. В хода на производството са разпитани свидетелите Г. Ш., М. Д., А. Д., К. З., Б. К., Е. К., И. В. и Е. Ч., и са събрани писмени доказателства във връзка с подлежащите на установяване факти.

С решение № ВСС-4719/31.03.2017 г., дисциплинарният състав е приел, че предложението на главния прокурор за наказване на прокурор Р. Б. е основателно, тъй като е установено нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, и е предложил на ПК на ВСС да наложи на дисциплинарно привлечената дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца". От фактическа страна е приел, че в началните часове на 18.10.2016 г. с фиш серия М № 0024876 П. Н. Б. - син на дисциплинарно привлечената прокурор Р. Б., като водач на лек автомобил "О.-А." ДКН: ****, е бил глобен с 20 лева за използване на допълнителни светлини в нарушение на правилата. От 08.35 ч. на същата дата прокурор Бачева телефонирала многократно на свидетеля Ш. (съставител на фиша за глобата), като е настоявала до края на работния ден същият да се яви в кабинета й в РП - Б.. Ш. отишъл в кабинета на Бачева към края на работния ден, като бил придружаван от разследващия полицай М. Д., който имал разговор с прокурор Димова, работеща в един кабинет с жалбоподателката. М. Ш. и Бачева е проведен разговор относно наложената на сина й глоба, като същата е разпоредила на младшия инспектор да запомни номера на автомобила, управляван от нейния син и да не се спира повече, като след срещата телефонирала на прекия началник на Ш. - инспектор Ч., отново във връзка с фиша, като последната й потвърдила, че на територията на Б. има само една патрулна кола с камера и точно на нея е бил дежурен през нощта св. Ш.. Незабавно след разговора си с прокурор Бачева, Ш. се оплакал на административния й ръководител - районен прокурор Ковачки. С оглед неприятната ситуация, в която попаднал, предвид държанието на прокурор Бачева, Ш. подал докладва записка, събрани са становища и са разпитани свидетели във връзка със случилото се на 18.10.2016 г. Установено е, че свидетелят не познава лично дисциплинарно привлечената и няма данни за какъвто и да е негов мотив да й вреди. В мотивите на решението на дисциплинарния състав е отразено, че по делото не съществува противоречие в показанията на свидетелите и не са "разделени на две групи" - каквито са твърденията на защитата. Изложени са мотиви, че липсва и претендираното "съмнение" в обосноваността на становището, за конкретното нарушение на т. 5.4 и т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) и накърнен престиж на съдебната власт. Извел е извод, че тезата на Бачева за правна консултация по ЗДвП, като мотив за настойчивото й изискване съставителят на фиша за глобата - свидетелят Ш., да се яви в прокуратурата, след нощното му дежурство, не се потвърждава, а представените в тази връзка доказателства за други случаи на нарушения, които не са били обжалвани, както и събраните доказателства във връзка с подобно поведение от нейна страна също във връзка със санкциониране на сина й, са ирелеванти.

В проведеното на 19.04.2017 г. свое заседание ПК на ВСС е обсъдил решението на дисциплинарния състав, докладвано от члена на ПК на ВСС Р. Г.. Последвало е явно гласуване, при което с 8 гласа "за", 0 "против" и 0 "въздържали се", е прието, че Р. П. Б. - прокурор в РП - Б. е извършила действия в нарушение на КЕПБМ, което е накърнило престижа на съдебната власт и й е наложил дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ.

Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено, че оспореното решение на ПК на ВСС е законосъобразно и не страда от твърдяните от жалбоподателката пороци, съществуването на които би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Издаденото решение по т. 1 от протокол № 16 от заседанието на ПК на ВСС на 19.04.2017 г. е в предвидената форма, взето е компетентен орган по смисъла на чл. 311, т. 2 от ЗСВ орган в границите на предоставените му правомощия, при наличието на необходимия кворум, прието е с изискуемото мнозинство, поради което не са налице и основания за отмяната му по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

В хода на дисциплинарното производство са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Дисциплинарното производство е инициирано по предложение на главния прокурор на Р. Б. (чл. 312, ал. 1, т. 2 от ЗСВ) за налагане на дисциплинарно наказание на прокурор Р. Б.. Повод за предложението е бил докладна записка от младши инспектор Ш. относно действията и държанието на прокурорката на 18.10.2016 г. в сградата на РП - Б.. Според изложеното в докладната записка, по време на нощното дежурство на младшия инспектор на 17.10.2016 г. от 23.00 часа до 07.00 часа спрял за извършено нарушение П. Н. Б. - син на прокурор Бачева, и му съставил фиш, връчен му на място. На 18.10.2016 г. в 08.39 ч., телефонът му позвънял, но той отклонил обаждането, тъй като спял, но след 10 мин. мобилният телефон на автоконтрольора отново позвънял, при което отговорил и насреща му се представила прокурор Бачева, която му заявила на същия ден да се яви в кабинета й в РП - Б.. Около 16.18 ч. Бачева отново му позвънила и го попитала до кога да го чака и дали ще отиде при нея, при което Ш. попитал дали може на следващия ден да я посети, но прокурорката възразила, че е на работа до 17 часа и е желателно да отиде. При влизането в кабинета на Бачева (в който освен нея са били и прокурор Димова и разследващ полицай Д.), дисциплинарно привлечената му показала снимка на фиша, като го поканила да излязат в коридора. Извън кабинета й възразила, че за такова минимално нарушение не е трябвало да санкционират сина й. Ш. й обяснил, че не познава сина й и че същият е спрян за видимо нарушение на правилата за движение по пътищата, при което прокурорката не се съгласила с него и е продължила с думите "Ако е твоят баща дали ще го спреш". Инспекторът е обяснил на Бачева, че баща му е починал, при което тя се е извинила, а Ш. й обяснил, че без нарушение не спират автомобилите, че случката е била през тъмната част на денонощието и че всичко се записва с камера. През това време прокурор Димова излязла от кабинета, и те с жалбоподателката са влезли вътре. Разговорът продължил в същия дух, при което след като преценил, че не може да се разбере с прокурорката, Ш. й заявил, че инспектор Ч. е запозната с правилата за работа с АИС ВПК и тя ще потвърди думите му. На излизане от кабинета, Бачева заявила на Ш., да не спира лек автомобил "О. А." с № Е 1993 МА", като е повторила три пъти регистрационния номер, за да го запомни.

Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 316, ал. 1 от ЗСВ с решение на ПК на ВСС, като съгласно ал. 2 на същия чл. чрез жребий е избран тричленен състав от членовете на ПК на ВСС, който е изяснил фактите и обстоятелствата съгласно предвидените изисквания и процедура и е приел решение по реда на чл. 319 от ЗСВ. С решението по дисциплинарното дело е предложено ПК на ВСС да приеме, че Р. П. Б. е извършила нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, поради което следва да й се наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ. Решението заедно с преписката е предоставено на дисциплинарно-наказващия орган съгласно чл. 320, ал. 1 от ЗСВ, който в предвидения по чл. 320, ал. 2 от ЗСВ срок се е произнесъл при условията на чл. 320, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ.

Формулираните от ПК на ВСС изводи са в съответствие с материалния закон и неговата цел, и почиват на вярно установени факти в хода на дисциплинарното производство.

Мотиви в тази насока органът е изложил, като на база установените по-горе факти и обстоятелства надлежно е доказал с какво лично поведение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, представлява нарушение на етичните правила, с което се уронва и престижа на съдебната власт, какви конкретни действия Р. Б. е извършила, за да прецени, че тези действия нарушават етичните правила и са довели до нарушение на правилата за благоприличие и почтеност. Посочените действия в решението на ПК на ВСС и в предложението на главния прокурор, извършени от прокурор Бачева, представляват нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ. По делото са налични неопровержими данни, че случилото се е в резултат на конкретни лични действия на Р. Б., което обосновава ангажиране на нейната дисциплинарна отговорност.

Основно правило при налагане на дисциплинарното наказание е, че дисциплинарната отговорност е лична, и се носи за лични действия, когато същите осъществяват състава на конкретно дисциплинарно нарушение. Въпреки, че взетото решение от дисциплинарния състав не е напълно мотивирано, като са изложени допълнителни мотиви в заседанието на ПК на ВСС, проведено на 19.04.2017 г., дисциплинарният състав е установил лични действия на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, които са предмет на процесното дисциплинарно производство. Налице са данни и са събрани доказателства, от които може да се направи недвусмислен извод за извършване на конкретни действия от страна на прокурор Бачева, като е установено нейното поведение във връзка с настойчивостта й, лично да разбере от съставителя на фиша за глоба, какво е наложило санкционирането на сина й, без да има подобни правомощия и да иска автомобила, който управлява освен синът, а и самата тя, да не бъде спиран за проверка. Изводът на ПК на ВСС е обоснован, тъй като се подкрепя от събраните по делото доказателства. Извършеното от магистрата покрива от обективна страна състава на нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, защото нарушава почтеността и благоприличието по смисъла на етичните правила и води до уронване на престижа на съдебната власт. Изведени са фактическите действия, които осъществяват лично поведение на дисциплинарно наказаното лице, довели до причиняване на негативния резултат. След като е установил наличие на правнорелевантен резултат - уронване и престижа на съдебната власт, органът е формулирал деянието (конкретно действие) и е изложил убедителни мотиви досежно неговата противоправност и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Деянието на дисциплинарно наказаното лице е укоримо от гледна точка на дължимото поведение съобразно етичните правила, а от обективна и субективна страна виновно осъществява елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, като акта за налагане на дисциплинарното наказание е постановен в съответствие с материалния закон, защото в качеството си на прокурор в РП - Б., прокурор Бачева е извикала полицейския служител Ш. в сградата на прокуратурата - в нейния кабинет и в коридора пред кабинета, коментирала е факта на съставяне на фиш на нейния син по-рано през същия ден от същия полицай и е укорила за извършените действия полицая, съдържащи се във въпроса "Бихте ли съставили акт на баща си" и е поискала служителите на МВР за в бъдеще да не спират този автомобил, като така развилата се ситуация е достигнала до част от служителите на ОДМВР - Б..

Р. Б. е консумирала виновно нарушението, за което е наказана, и дисциплинарната й отговорност е обосновано ангажирана. В чл. 307, ал. 2 от ЗСВ законодателят е дефинирал легално понятието "дисциплинарно нарушение" като виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор или следовател. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна наличието на деяние - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата.

Актът, с който е наложено процесното дисциплинарно наказание, установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът е изложил мотиви за всеки от тях. По несъмнен начин вината е лична на дисциплинарно отговорното лице, и конкретните обстоятелства, които се подвеждат към фактическия състав на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ обосновават съответното нарушение на правилата, произтичащи от принципа на почтеност и благоприличие съгласно цитираните норми от КЕПБМ, защото дисциплинарно наказания магистрат с действията си е нарушил правилата за професионална етика, съдържащи се в тях.

Моралът представлява система от принципи, понятия и неписани правила за нравствено поведение в обществото към определен исторически момент, постепенно формирани като общоприети изисквания за поведение във всички области на обществения живот. Всички морални норми са с висока степен на абстрактност. Такива са и нормите на КЕПБМ. Съдържанието им е израз на фактически установени в обществото общоприети правила за поведение гарантиращи защитата на онези ценности, които на дадения етап от своето развитие обществото е приело за значими. Етичните правила са норми с морално-оценъчен характер, а не правни норми. Етичните норми нямат хипотеза, диспозиция, санкция. Те предписват определен резултат, но не формулират конкретно поведение. Приетият с решение на ВСС Кодекс за етично поведение на българските магистрати формулира действащите морални норми в обществото досежно правоотношенията, касаещи българските съдии, прокурори, следователи, членове на ВСС и инспектори в Инспектората към ВСС при изпълнението на професионалната им дейност и в личния им живот. Съдържанието на отделните норми е израз на фактически установените общоприети правила за поведение, гарантиращи защита на онези ценности, които на дадения етап от развитие, обществото е приело за значими.

Точка 5.4 повелява в обществените и официалните си контакти, магистратът да не се възползва от служебното си положение и да не използва правомощията си с цел извличане на облага, а т. 5.6 - че магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото. Тези правила имат за предмет честта на магистрата, като защитима ценност и като градивен елемент на престижа на съдебната власт. С оглед на това се изисква от магистрата въздържание от действия, които могат да компрометират тази ценност.

Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението на ПК на ВСС е постановено при съществени нарушения, изразяващи се в необсъждане на доказателствения материал и несъобразяване с изложените от страната - жалбоподател доводи. На първо място Бачева не е ангажирала доказателства, които да опровергават извода за извършено дисциплинарно нарушение, а поддържаната от защитата й интерпретация на свидетелските показания не е задължителна за съда, още повече, че свидетелите Г. Ш. и А. Д., разпитани пред дисциплинарния състав, категорично поддържат, че разговорът между Ш. и Бачева е бил на висок тон и тя му е говорила наставнически. Безспорно е установено, че разговорът е воден в коридорите на прокуратурата, а не в кабинета поради присъствието на други лица, което също води на извода, че Бачева не е искала да има свидетели на обстоятелствата, които са наложили Ш. да отиде до прокуратурата. В този смисъл са несъстоятелни обясненията на жалбоподателката за причината, поради която е извикала Ш., а именно за правна консултация между колеги във връзка с ЗДвП, тъй като е млад шофьор, и това поведение не било в състояние да урони престижа на съдебната власт. Следва да се отбележи, че гласните и писмени доказателства, представени от Бачева във връзка с факта, че до този момент не е обжалвала издадените от пътна полиция актове за нарушения на сина й, а е плащала всички глоби своевременно, не води до извода за несъставомерност на нарушението, за което е дисциплинарнопривлечена. Правото да обжалва издадени наказателни постановления, не е отречено от закона и всеки засегнат гражданин може да го упражни, като в случай, че не се възползва от тази възможност (която има смисъл, ако има съмнение за незаконосъобразност на административно-наказателния акт) следва да се заплати съответната глоба. Оспорването на актовете, съставени при извършване на нарушения по ЗДвП, обаче, са регламентирани в закон, а привикването на съставителя в извънработно време в служебния кабинет на магистрат и искането на обяснения за причината за съставения фиш, не може да се дефинира, като право на което и да е лице, независимо дали е магистрат, изпълняващ друга високопоставена длъжност или гражданин. В този смисъл, следва да се отбележи, че това не е първи случай на прокурор Бачева, в който е искала обяснения от полицейски служител за съставен на сина й фиш, което се удостоверява от показанията на свидетеля Велев.

Статутът на Бачева като прокурор изисква висок морал, почтеност и безпристрастност, поддържане на доверие в обществото, като се избягват всякакви действия, които накърняват достойнството на магистратската професия и биха застрашили репутацията и независимостта на магистратите. Поведението на магистрата, както в службата, така и извън нея трябва да бъде съобразено с обществените очаквания за морал и почтеност. С оглед фактическата обстановка и създаденото в обществото усещане за дефицит на справедливост, с което е уронен престижа на съдебната власт, Р. Б. безспорно е нарушила визираните по-горе правила от КЕПБМ и е уронила престижа на съдебната власт.

Предвид изложеното, актът за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразен. Съответстват на данните по делото фактическите констатации на дисциплинарнонаказващия орган относно релевантното поведение на Р. Б., правилно е приложен процесуалния и материалния закон, спазени са законовите предели на дискрецията на органа, преценена е и формата и степента на вината на жалбоподателката за извършване на вмененото й (и доказано!) дисциплинарно нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната й отговорност. Установеното от ПК на ВСС действие е правилно преценено като дисциплинарно нарушение, от гледна точка на дължимото поведение съобразно законовите изисквания и етичните правила.

При определяне на вида и размера на наказанието, което е наложено на дисциплинарно отговорното лице, съгласно чл. 309 от ЗСВ, е преценена тежестта на деянието, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя, като е определено съответстващото се дисциплинарно наказание.

Изложеното обуславя извода, че жалбата срещу оспореното по настоящото дело решение на ВСС е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

1. По жалбата на главния прокурор на Р. Б.:

Както бе посочено по-горе в мотивите на настоящото решение и относно възражението на жалбоподателя за несъответствие на вида на наказанието във връзка с тежестта на нарушението и по-конкретно броя на наложените на Бачева наказания до момента, ПК на ВСС е определила наказанието, наложено на Р. Б., при спазване на критериите по чл. 309 от ЗСВ, като изрично е отчетено обстоятелството, че същата упражнява длъжността прокурор от 12 години, взети са и в предвид положителните атестационни оценки за 2010 г. и 2014 г. Противно на твърдяното от жалбоподателя, наказващият орган е отчетъл и обстоятелството, че дисциплинарното производство е поредно за Р. Б., като в дисциплинарното решение е отразено, че на същата двукратно й е обръщано внимание, а към момента има спряно съдебно производство пред ВАС с предмет решение на ВСС, с което й е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Предвид изложеното е прието, че на дисциплинарнопривлечената се следва налагане на по-тежко наказание от това по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ (редакция ДВ, бр. 103, в сила от 29.12.2009 г.), а именно намаляване на основното трудово възнаграждение, но в минимален размер.

Освен изложеното следва да се отбележи, че в настоящия случай жалбата е подадена от вносителя на предложението за налагане на дисциплинарно наказание и основанието и искането в нея е, че наложеното дисциплинарно наказание е несъразмерно леко, с искане да бъде отменено. С тълкувателно решение № 7/30.06.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2016 г. на ОСС от първа и втора колегия на ВАС, Общото събрание на съдиите от ВАС е приел, че Върховният административен съд няма правомощие след отмяна на решението на ВСС, с което е наложено дисциплинарно наказание, да върне преписката на органа за ново произнасяне.

С оглед горното, жалбата срещу оспореното по настоящото дело решение на ПК на ВСС, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,