Решение № 11866 от 20.12.2022 г. на ВАС, II о.

ВАСВторо отделение20.12.2022 г.докладчик Славина Владова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 200 от 02.06.2022г., постановено по адм. дело 25/2022г. по описа на Административен съд - гр. Враца.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Враца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

Мотиви

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Козлодуй, чрез процесуалния му представител адв. Георгиева, против решение 200 от 02.06.2022г., постановено по адм. д. 25/2022г. по описа на Административен съд гр. Враца, с което по жалба на Проджектс инвестмънт мениджмънт ЕАД със седалище гр. София е отменен отказ на Кмета на община Козлодуй за издаване на заповед за одобряването на проект за подробен устройствен план план за регулация и застрояване (ПУП ПРЗ) за УПИ I, УПИ II, УПИ IV и УПИ VI, кв. 1А по плана на гр. Козлодуй, обективиран в писмо изх. 300 16 42 - 1 от 15.12.2021г. и административната преписка е изпратена за ново произнасяне на административния орган. С решението Община Козлодуй е осъдена да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за немотивираност на оспорения акт и за допуснато нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК. Напротив посочва, че в оспорения акт са посочени фактическите и правните основания за издаването му, обективиращи пречки за одобряване на ПУП ПРЗ, такак както е заявен. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу отказа. Претендира разноски. Ответникът Проджектс инвестмънт мениджмънт ЕАД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че оспореният отказ е издаден при допуснато нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК, а именно липса на мотиви, на посочени в него фактически и правни основания за издаването му. Позовавайки се и на ТР 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС е посочил, че мотиви не се съдържат и в административната преписка по издаване на акта, като излагането на такива са гаранция за ненарушаване на правото на защита на адресата на акта. Приел е и че липсата на изложени мотиви н акта препятства съдът да осъществу контрол за неговата законосъобразност, включително досежно компетентността на органа, който го е издал. Въпреки така приетото основание за отмяна на акта липсата на мотиви и допуснато нарушение на административно производствените правила е изложил и аргументи по съществото на спора. В тази връзка е приел, че не е налице основанието на отказ за одобряване на ПУП по чл. 135 ал. 8 ЗУТ, посочено като такова в акта, тъй като проектът внесен на 24.09.2020г. е бил връщан няколко пъти за преработка и административното производство по одобряването му не е приключило. Приел е и че констатацията, че предвидената задънена улица с проекта е с дължина над 100м. не се установява от доказателствата по делото, тъй като от представения окончателен проект от 30.11.2021г., е заявено улица, който е съществувала по ПУП, в частта на имота на жалбоподателя и в рамките на новообразувания УПИ да бъде премахната. Посочил е и че със свидетелските показания на главния архитект на община Козлодуй е било установено, че при замерване на място е достигнато до извод, че предвидената улица е с дължина над 100м., но доказателства в подкрепа на това не са представени, а от показанията на другите двама разпитани свидетели по делото, изработили проекта се опровергава това, че задълнената улица е над 100м. По тези съображения е приел, че опореният отказ е незаконосъобразен и го е отменил, връщайки административната преписка за ново произнасяне на административния орган. Решението е неправилно. Неправилен е извода на съда, че оспореният отказ е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК, изискваща посочване на фактически и правни основания в административния акт. Видно от съдържанието на оспорения отказ в него в четири точки са посочени фактическите основания за издаването му, а именно, че разработката изключва предвиден участък от улица, който не е бил предмет на заповедта за допускане на изработване на проекта за ПУП, предвижда образуването на задънена улица с дължина над 100м. при неизпълнение на възможност за обръщане съгласно чл. 148 ал. 2 и чл. 149 ал. 1 от Наредба РД 02 20 2 от 20.12.2017г., поради това, че заповедта за разрешаване на изработването на ПУП е изгубила правно действие съгласно чл. 135 ал. 8 ЗУТ и поради това липса на компетентност за кмета за одобряване на проекти, включващи задънена улица над 100м. Посочените основания за издаване на отказа в самия акт представляват подробни мотиви, съдържат както фактическите, така и правните основания за постановения отказ. В тази връзка е неправилен извода на съда за липса на мотиви и нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК. Още повече, че самото решение е вътрешно противоречиво, тъй като след направения извод за липса на мотиви в административният акт, съдът е обсъдил по същество налице ли са или не посочените фактически и правни основания за издаването му, посочени в него. На следващо място необоснован е извода на съда за недоказаност на наличието на основанията за постановяване на оспорения отказ, в частност относно това дали е налице предвидено със заявения за одобрение ПУП ПРЗ одобряването на задънена улица с дължина над 100м. От доказателствата по делото е видно, че е налице спор относно това основание за отказа, като в случая в противоречие с изискването на закона съдът не е събрал служебно относимите към спора доказателства, не е указал на страните, за кои обстоятелства не сочат, а следва да ангажират доказателства и не е изяснил, включително с използването на специални знания този релевантен за спора въпрос. По този начин е нарушено и задължението на съда по чл. 168 АПК да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, включително досежно компетентността на органа, предвид обусловеността на разрешаването на този въпрос от спора за дължината на предвидената по проекта улица. Тук за пълнота следва да се посочи и че е неотносимо твърдението на разпитания свидетел, че е предвидена задънена улица над 100 м., което е установено с измерване на място. При заявено искане за одобрение на ПУП предмет на контрол е не съществуващото на място, а заявеното предвиждане в проекта в обяснителната записка и в най голяма степен в графичната част на проекта. Изследване и събиране на доказателства в тази насока в проведеното съдебно производство не са направени. По отношение на посоченото основание за отказ по чл. 135 ал. 8 ЗУТ следва да бъде съобразена приложимостта на тази норма, с оглед на това, че същата е нова, приета с изменение на ЗУТ ДВ бр. 16/2021г. По изложените съображения оспореното съдебно решение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Тъй като обаче не са събрани всички относими доказателства относно спорните по делото обстоятелства, настоящата инстанция не може да се произнесе по същество. Оспореното решение следва да бъде отменено и да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС гр. Враца, като при новото разглеждане съдът следва да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК като събере при съблюдаване на служебното начало в съдебния административен процес, всички относими към спора доказателства, включително с използването на специални знания. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226 ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 2 т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,