Решение № 7916 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1153/2010 г.

Решение № 7916 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1153/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 112/01.12.2009 г., постановено по адм. д. № 135/2009 г. Административен съд - гр. Кърджали е отменил Решение № ТЗ-1 от 27.07.2009 г. на директора на РУ"СО" - Кърджали, с което е отменено разпореждане № 12/08.06.2008 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60 от КСО, с което е прието станалата на 29.04.08 г. злополука за трудова. Осъдил е РУ "СО" - гр. Кърджали да заплати на Ерай Вели Хайрула от с. Богатиново, обл. Кърджали сумата 510 лв. разноски по делото. Срещу това решение е подадени касационни жалби от директора на РУ"СО" гр. Кърджали и от Сюзан Бюрхан Мехмед, в качеството на управител на "Титан строй" ЕООД гр. Кърджали. Молят обжалваното решение като неправилно да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде потвърдено процесното Решение № ТЗ-1/27.07.2009 г. на директора на РУ"СО" - гр. Кърджали. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на върховна административна прокуратура счита касационните жалби за допустими и основателни. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационните жалби за процесуално допустими, подадени в законоустановения срок, а по същество счита следното: Спорът касае характера на злополуката, станала на 29.04.2008 г. при работа с турбозолна машина, в следствие на която при внезапно изваждане на маркуча, свързващ пистолета с машината, разтвор от гипсова мазилка попада в очите на Ерай Вели Хайрула и му причинява химично изгаряне на двете очи. Първоинстанционният съд е положил усилия за изясняване на спора, допуснал до разпит сочените от пострадалия лица и анализирал представените с преписката писмени доказателства. За да бъде възприета настъпилата злополука като трудова, трябва да са налице всички конститутивни основания, съдържащи се в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно: внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. В хода на съдебното производство съдът е следвало да установи дали Ерай Хайрула е имал качество на осигурено за този риск лице и внезапното увреждане на здравето му е във функционална зависимост с изпълнението на трудови функции. Събраните доказателства в хода на разследването и първоинстанционното производство не са достатъчни за установяване на изискуемата кумулативна наличност. В мотивите на съда и в процесните касационни жалби се акцентира върху сключването на трудовия договор № 9 от 26.03.2008 г. между пострадалия Ерай Вели Хайрула и строителната фирма "Титан строй" ЕООД гр. Кърджали и прекратяването му на 07.05.2008 г. Независимо от твърдението на работодателя за отразени самоотлъчки от два дни (включително датата на злополуката 29.04.2008 г.) и размера на получените възнаграждения, по делото не е изяснено дали Ерай Хайрула и имал качеството на осигурено лице за риск "трудова злополука", което е съществен елемент от фактическия състав на нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО. Наличието на виновно поведение (евентуална самоотлъчка) е релевантен факт от хипотезата на чл. 55, ал. 3 от КСО, но при изискуема форма на вината умисъл. Проявената от пострадалия некоректност не може да заличи фактическите основания, изпълнили състава на чл. 55, ал. 1 от КСО, ако за периода на съществуване на трудовия му договор е бил социално осигурен за конкретния риск "трудова злополука". Противоречиви са данните около присъствието на пострадалия и разпитаните по делото свидетели на обект на "Юнайтед менажерс интернейшънъл" ООД. В писмените обяснения с дата 07.07.09 г. на Ерай Хайрула, Северин Касабов и Ерджан Хайрула е отразено, че по устна заповед от "шефката" са били натоварени "на буса", заедно с машината и заминали командировка за София. Там работили пет, шест дни и тогава станала злополуката. Дори да не са оформяни командировъчни заповеди, което е безспорно, не става ясно кога и с какъв транспорт са си придвижили от Кърджали до София. Ако "буса" е автомобил на "Титан строй" ЕООД - гр. Кърджали, то би следвало да има оформен пътен лист за извършения превоз. Не е изяснено също - дали действително тримата работници, визирани по-горе, са работили няколко дни преди злополуката на обект на "Юнайтед менажерс интернейшънъл" ООД или са влезли след работно време самоволно, каквито са твърденията на представител на дружеството. Тези обстоятелства са съществени за изхода на спора, за да бъде направена преценка - дали внезапното увреждане на здравето на Ерай Хайрула е във функционална зависимост с извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, каквото условие е залегнало в чл. 55, ал. 1 от КСО. По изложените съображения обжалваното решение като необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения - непълни мотиви поради неизяснена изцяло фактическа обстановка, следва да бъде отменено на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Делото следва да бъде върнато на съда за ново разглеждане от друг състав, който да съобрази дадените по-горе указания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,