Решение № 12338 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7923/2011 г.

Решение № 12338 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7923/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Л. Панайотова - пълномощник на "Орхидея" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Велинград против Решение № 4818/06.04.2011 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение по адм. дело № 5519/2010 г. С него се отхвърля жалбата на дружеството срещу Решение № 73 от 09.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите. Поддържат се доводи за неправилност на решението с искане за отмяна поради нарушение на материалния закон необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразяват се в необоснованите изводи на съда от фактическа страна, че водопроводът за питейни нужди е свързан с източника на минералната вода, че неизграждането и неинсталирането на елементите по проекта за ползване по повод издаването на разрешителното е нарушение на целта на водоползването както и определянето от съда на съдържанието на понятието "за отдих" във връзка с целта на водоползването. Ответникът Министърът на околната среда и водите чрез юрисконсулт Кирева взема становище за неоснователност на жалбата със съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Неоснователни като недоказани са касационните доводи, че след като е заплащана вода за питейни и битови нужди, за такива цели не е използвана минералната. Съдът е анализирал всички доказателства и постановил решение в отсъствие на сочените касационни основания за отмяна. Материалната законосъобразност на решението следва от установените по делото факти относно ползването на минералната вода. Във връзка с проекта за издаването на разрешителното съдът е дефинирал понятието "отдих" и съответните му значения по специалните закони и взаимовръзката му с други легални термини, при което е разкрита спецификата на съдържанието му съобразно целта на Закона за водите. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на Сергей Георгиев Пенин - управител на "Орхидея" ЕООД, гр. Велинград, чрез адвокат Л. Панайотова от САК срещу решение № 73/09.03.2010 г. на Министъра на околната среда и водите. С него се отнема разрешително № 01610076/18.04.2008 г. за водоползване на минерална вода за отдих от находище "Велинград - Каменица" - № 16 от Приложение № 2 ксъм чл. 14, т. 2 на Закона за водите, сондаж № 4 "Власа" за обект семеен хотел намиращ се УПИ ХIV - 2860 от кв. 361 по плана на РП на гр. Велинград, собственост на "Орхидея" ЕООД гр. Велинград. Възраженията са за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му със съображения за отсъствие на нарушенията послужили като основание за издаването му. Съдът е разгледал по същество жалбата и от доказателствата по делото е установил от фактическа страна, че разрешителното за водоползване е за отдих, което понятие поради липса на легално определение в Закона за водите е анализирано според уредбата в Закона за туризма след което е изведен извод относно съдържанието на това понятие според Закона за водите и е прието, че то следва от целта на водоползването поради различните характеристики на минералните води. В настоящият случай е установено, че минералната вода не може поради състава си да служи за питейно битови нужди и според проекта за издаване на разрешителното целта на водоползването е за спорт и отдих в тангенторни вани и джакузи, които не са инсталирани, а водата се използа в душовете и ваните в стаите на хотела и за отопление. При констатации от данните по приложената преписка, че водата се използва за хигиенни нужди и за отопление съдът е приел, че е в отклонение на целта в даденото разрешително, основание за отнемането му, което извършено от административния орган, е законосъобразно с оглед спазената процедура и наличието на материалните предпоставки за това. Жалбата срещу решението е неоснователна. Първото възражение в касационната жалба е за необоснованост на констатацията в мотивите, че минералната вода се ползва чрез водопровод за питейна вода, без да отговаря на изискванията на Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата за питейно битови цели и на Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. В подкрепа се представят доказателства за заплащане на разходи за ползване на питейна вода от което да се направи извод, че не се позва минералната за такива нужди. Констатациите на съда в тази връзка се извеждат от проверка извършена на 20.01.2010 г., но в действителност тези констатации се съдържат в писмо изх. № РМ - 12 от 04.02.2010 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на Източно Беломорски район с център гр. Пловдив. Това обаче не поменя верността на констатациите за ползване на минералната вода в душовете и ваните на хотела каквато е и рекламата на хотела на интернет страницата му. Оспорва се отново съдържанието на водоползването според израза на Закона за водите като се поддържа, че единствено възможния начин за ползване на минералната вода е чрез душове и вани, но в настоящият случай е беспорно установено, че такива не са инсталирани. Безспорно е, че минералната вода се ползва и за отопление което също е в разрез с целта на водоползването по разрешителното. Изрично е записано и в декларацията, изходяща от кмета на общината, че водата ще се ползва за спорт и отдих като е зачертан текстът "за отопление". Неоснователно се поддържа необоснованост на изводите на съда относно съдържанието на понятието "отдих" според Закона за водите. Съдът е направил анализ на уредбата относно понятието отдих по Закона за туризма и правилно е приел, че в настоящия случай целта на вополозването не се определя от обекта за отдих какъвто безспорно е хотелът на касатора, а целта на ползването на водата. Констатациите, че водата се ползва за битови нужди или за отопление всяка поотделно е достатъчна от фактическа страна за отнемане на разрешителното на соченото фактически и правно основание на обжалваното решение на министъра. При изложеното по горе решението е постановено при отсъствие на сочените касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно като своевременно предявено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение каквото следва да бъде осъден касатора да заплати в размер на 150 лева съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия