Решение № 9927 от 22.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4737/2009 г.

Решение № 9927 от 22.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4737/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Даринка Станиславова Маркова и Венцислав Викторов Марков, двамата от гр. Варна против решение № 123/03.02.2009 г., постановено от Варненски административен съд по адм. д. № 2676/2008 г. Поддържа се неправилност на решението поради необоснованост. Ответникът и заинтересованите страни не са взели становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Според него преценката на доказателствата по делото сочи, че ПНИ в оспорената му част съответства на изискванията на чл. 28, ал. 4-9 от ППЗСПЗЗ. Спазени са били нормите на чл. 28, ал. 5 и 7 от ППЗСПЗЗ. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е допустима процесуално. По същество Върховният административен съд установи следното : Двамата касатори са обжалвали пред административния съд заповед на областния управител на Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в частта относно имоти № 1447 и № 4639. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата им, като е приел въз основа констатациите на в. лице същата за неоснователна. Касаторите твърдейки, че решението е необосновано, считат, че неправилно съдът е приел, че разликата от 300 кв. м е включена в новообразувания имот № 4639, който е записан на наследниците на Йордан Панайотов. Според тях от приложеното към делото решение № 1025/2003 на ОЗСГ Варна не се установявало, че описания в него имот е идентичен с имот № 4639 по ПНИ. Липсвали доказателства за идентичност, поради което съдът неправилно бил приел, че този имот № 4639 по ПНИ следвало да бъде записан на наследниците на Йордан Панайотов. Върховният административен съд не споделя възраженията на касаторите поради несъответствие на твърденията в тях с установената фактическа обстановка. Не може да се приеме, че новообразувания имот № 1447 е следвало да запази площта си от 900 кв. м, която е използувана от жалбоподателите, тъй като съгласно чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ разликата над 600кв. м. до фактическото ползуване на земята се възстановява на бившия собственик за образуване на нов парцел при положение, че е с размери над 250кв. м. В случая тази разлика е 300кв. м., поради което основателно е включена в новообразувания имот № 4639 от 589кв. м., записан на бившите собственици. Твърдението, че те не се легитимират като такива е неоснователно, тъй като е в противоречие с данните по делото - документи от ОСЗГ и констатациите на експертизата. Със същата се опровергава и твърдението за изместване на имот № 1447 на ПНИ от предишното му местоположение. Данни в посока на противното - твърдението на жалбоподателите - липсват. Неоснователни са и твърденията относно липсата на достъп до имот № 1447. Експертизата и приложените към нея скици сочат, че такъв е налице противно на предходните кадастрални планове. При тези данни основателно е прието, че с ПНИ правилно са приложени нормите на материалното право, предвидени в ЗСПЗЗ и П-ка за приложението му и преди всичко разпоредбата на чл. 28, ал. 5 и 7 от Правилника. Съдът е анализирал доказателствата по делото и при тяхната преценка е стигнал до правилния извод, че в оспорената му част ПНИ съответства на изискванията на цитираните разпоредби, които са спазени безусловно След като не се установяват нарушения при постановяването на решението следва да се приеме, че липсват основания за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение