Решение № 7958 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4892/2016 г.

Решение № 7958 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4892/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Кмета на О. М. против Решение № 26/08.03.2016 г. по административно дело № 21/2016 г. на Административен съд К.. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи по същество. От съда се иска да отмени атакуваното решение със следващите от закона последици. Ответната по касационната жалба страна депозира отговор, който твърди, че решението е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба е необоснована. Чрез процесуален представител излага доводи по същество. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за основателна. Излага доводи в подкрепа на становището си. Касационната жалба е подадена от страна в първоинстанционното производство срещу акт, който подлежи на оспорване и е неблагоприятен за нея и в сроковете по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Кметът на О. М. е сезиран с молба от Ф. М. М. от гр. М. с искане за издаване на удостоверение за наследници на сина й Н. М. М.. С писмо изх. № 9400-268/18.01.2016 г. кметът на О. М. е отказал да издаде търсеното от молителката удостоверение, поради това, че към датата на смъртта лицето не подлежало на вписване в регистъра за населението. Описал е, че след извършена проверка в семейните регистри на гр. М. е установил, че М. е избягал в Р Турция през 1968 г. и е налице отговор от Министерството на правосъдието, в който е описано, че след извършена проверка в автоматизираната система на Дирекция "Българско гражданство" е установено, че няма лице с име Н. М. Х.. С решението от 08.03.2016 г. по адм. дело № 21/2016 г. по описа на Административен съд - К. е отменен отказа на кмета, обективиран в писмо с изх. № 9400-268/18.01.2016 г. и преписката е върната на кмета на общината за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. При така установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението за да се издаде удостоверение за наследници на едно лице е необходимо към датата на смъртта на лицето за което се иска такъв акт да има съответно съставен акт за смърт и да е подлежало на вписване в регистрите на населението. Безспорно е, че по отношение на Н. М. М. на основание съдебно решение, постановено от Районен съд - М. с № 71/04.05.2015 г. по гр. дело № 118/2015 г. е издаден съответен акт за смърт с № 162/17.12.2015 г. След запознаване със становищата на страните, първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод, че като причина за неиздаване на търсеното удостоверение за наследници административният орган е приел и посочил, че М. не е вписан в регистъра за населението и е приел, че към датата на смъртта си не е подлежал на вписване в същия. За раждането на Н. М. М. е съставен акт за раждане с № 30, в който е описано, че лицето е родено на 23.04.1948 г. от родители: Ф. М. К. по мъж М. Х. Ч. и М. Х. Ч. М.. Лицето е вписано и във водените към него момент регистри на населението на гр. М.. В този регистър е вписано, че е избягал през 1968 г. в Турция. Приложеното към делото писмо с изх. № 06-00-504/18.11.2015 г. на Министерство на правосъдието дава информация относно това, че след извършена проверка в автоматизираната информационна система на Дирекция "Българско гражданство" е установено, че няма данни за лице с имена Н. М. Х. роден на 23.04.1948 г. в с. К., Р България. Налице е несъответствие между информацията възприета от административния орган в хода на воденото пред него производство, свързана с датата на раждане на лицето, за което се иска удостоверение за наследници, информацията съдържаща се в отговора на отправеното до Министерство на правосъдието запитване и информацията вписана в съдебното решение въз основа на което е издаден акт за смърт на Н. М. М.. Лицето, за което се иска издаване на удостоверение за наследници веднъж е описано от общинската администрация с фамилия М., а от Министерство на правосъдието е търсена информация за лице с фамилно име Х.. В събраните по преписката документи са вписани две дати на раждане - 15.04.1948 г. и 23.04.1948 г., като последната е изпратена като информация на МП за ползване при извършване на справка. При тези обстоятелства не става ясно дали административният орган е извършил задълбочено проверка относно релевантните за воденото пред него производството факти и обстоятелства, свързани с индивидуализиране на лицето за което се иска издаване на удостоверение за наследници. Това обстоятелство не е взето предвид от първоинстанционния съд, но се вписва в констатираните от него нарушения на разпоредбите на чл. 9, ал. 2 и чл. 35 от АПК задължаващи компетентният административен орган да изясни по свой почин и в пълнота всички относими към производството факти и обстоятелства и да събере необходимите му за мотивирано и законосъобразно произнасяне по направеното искане. Не е ясно кои данни, индивидуализиращи Н. М. са взети предвид от решаващия орган при постановяване на оспорения пред първоинстанционния съд отказ, поради което същият се явява необоснован, а от там и незаконосъобразен. В хода на производството пред административния орган не са формулирани и мотиви, от които да се установи поради какви причини Кмета на О. М. е приел еднозначно и категорично, че М. не подлежи на вписване в регистрите за населението, каквито са изискванията на цитираната по-горе Наредба. В депозирана пред настоящата инстанция жалба самия жалбоподател заявява, че не е изяснил въпроса дали са налице предвидените в чл. 3, ал. 2 предпоставки за вписването на М. в регистъра на населението към датата на смъртта и не е описал обстоятелства в тази насока като основание за издаване на оспорения отказ. Не са обсъдени и наличните по делото данни, свързани с месторождението на М., произхода и гражданството на неговите родители и други обстоятелства, даващи възможност за мотивирано произнасяне по релевантния за казуса въпрос за наличието, липсата или възможността за вписване на лицето в съответните регистри. При описаните констатации, първоинстанционния съд е достигнал до обоснован извод за наличието на допуснати в хода на производството пред административния орган съществени нарушения на процесуалните правила, довели до необоснованост на атакувания пред него акт и до необходимостта от отмяната му. Тъй като естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, обосновано и законосъобразно преписката е изпратена на административния орган за произнасяне след стриктно и последователно изпълнение на вменените му от закона задължения за всестранно и пълно изясняване на релевантните за производството факти и обстоятелства, при спазване на принципа на служебното начало. Ответникът в касационното производство е направил своевременно искане за присъждане на съдебни разноски, като е представил доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева. Предвид изхода от спора, О. М. следва да бъде осъдена да заплати на Ф. М. М. съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 550 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение