Решение № 10554 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1486/2011 г.

Решение № 10554 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1486/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Румян Николов Николов от с. Моравица, община Мездра, чрез представляващия го Николай Румянов Николов, против решение № 3754 от 19.11.2010 г., постановено от Административен съд София град по адм. дело № 5669/2010 г. В касационната жалба са развити подробни доводи за нищожност на обжалваното решение, алтернативно - за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 1 и 3 от АПК. Иска се неговата отмяна със законните последици. Ответникът - Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, чрез процесуален представител юрк. Захариева, счита, че касационната жалба е неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение на АССГ е правилно и обосновано. Постановено е в съответствие с приложените доказателства и съотносимостта им към материалноправната уредба, при което са спазени и изискванията на процесуалните правила. Съдът подробно и надлежно е обсъдил релевантните за правния спор факти, отчитайки доводите и възраженията на страните, като правилно е приел законосъобразност на оспореното уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. Със същото на жалбоподателя и настоящ касатор е отказано предоставянето на субсидия в пълен размер и същевременно са наложени санкции на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП. Обоснован е изводът на съда, че в случая разплащателната агенция е установила наличие на заявени площи, чието подпомагане е недопустимо, предвид установената на място дървесна и храстовидна растителност и висок тревостой, което сочи, че същите не се стопанисват от оспорващия. Поради тези обстоятелства правилно е отказано плащане по СЕПП (Схемата за единно плащане на площ), съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП. Отказът е съобразен и с критериите на европейското законодателство - Регламент № 796/2004 г. на Комисията, според който площите са недопустими за подпомагане. Спазено е и предвиденото в регламента условие, при което при надвишаване на декларираната за подпомагане площ с повече от 50 % над допустимата, помощта за съответната година се отказва, включително се налага и санкция. Подобно е положението и за отказаното финансово подпомагане по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения, различни от планинските райони" (НР2), предвид установеното обстоятелство, че декларираните площи от 1.13 ха не попадат в приложение № 2 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват. Неоснователно е възражението в касационната жалба за липсата на отделен диспозитив в съдебния акт относно заявеното с жалбата искане за обявяване на нищожността на оспорения административен акт. В настоящия случай съдът е изследвал обстойно основанията за неговата законосъобразност според критериите на чл. 146, т. 1 - 5 от АПК, при което не е установил наличието на пороци, налагащи отмяната му. Поради това, в още по-малка степен може да се съди за каквато и да е тежест на допуснати нарушения на цитираната норма, които да водят до нетърпимост на издадения административен акт в правния мир, обуславящи обявяването му за нищожен. Липсата на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК сочи на извода за оставяне на решението в сила и отхвърляне на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от настоящия касатор против изричен отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна Агенция за предоставяне на субсидия в пълен размер и наложени санкции, обективирани в уведомително писмо изх. № 01-6500/15342 от 7.07.2010 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания. От доказателствата по делото съдът е установил, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП и е подал Общо заявление за единно плащане на площ за 2008 г. за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата за национални доплащания (НД) и за плащане за природни ограничения на фермери в райони, различни от планинските (НР2). Данните в заявлението му са проверени чрез административни и проверки на място, като за последните е съставен контролен лист, надлежно съобщен на жалбоподателя. В резултат от проверката на място е установено недопустимо наличие на дървесина и храстовидна растителност, висок тревостой и бодли в БЗС № 49031-47-1, 49031-67-1 и 49031-94-1 с обща площ 1. 16 ха. С оспореното писмо по СЕПП му е намалено финансовото подпомагане по подаденото заявление в размер на 444.99 лв., тъй като площта от 1. 16 ха е наддекларирана. По мярка 212 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения, различни от планинските райони" (НР2) е установено, че освен недопустимата за подпомагане площ от 1. 16 дка, е декларирана и площ от 1. 13 ха (БЗС № 63450-63-1), която не подлежи на подпомагане по НР2, тъй като не попада в Приложение № 2 на Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват. По тази мярка на заявителя е отказано финансово подпомагане в размер на 641.5 лв. поради наличие на санкционирана площ на БЗС от 2.29 ха, представляваща 53.63 % от площта, годна за калкулиране по НР2. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че с оспореното уведомително писмо законосъобразно е намалено финансово подпомагане по СЕПП на основание чл. 43, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП във връзка с Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета на Европа. Приел е също така, че са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията за отказ за финансово подпомагане по НР2, предвид констатираната разлика между одобрената и неодобрена площ повече от 50 %. Обжалваното решение е неправилно. Същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка и без да е извършена дължимата служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт, с което съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Настоящият състав счита за основателни оплакванията, че съдът не се е произнесъл в мотивите си по законосъобразността на уведомителното писмо, в частта относно наложената санкция за бъдещ период в размер на 223.94 лв. Този порок на решението не е основание за прогласяване на неговата нищожност, както твърди касаторът, а представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За да бъде нищожен един съдебен акт същият следва да е бил постановен от незаконен съдебен състав, да не е изготвен в писмена форма или да не е подписан, което не се установява в настоящия случай. От съдържанието на жалбата, по която е образувано производството пред Административен съд София град, е видно, че жалбоподателят е оспорил уведомителното писмо, в частта за наложените му санкции - 1086.49 лв. за наддекларирани площи и санкция за бъдещ период в размер на 223.94 лв. Санкцията за бъдещ период е обективирана в Таблица 1, колона 14, която е неразделна част от уведомителното писмо. В мотивите на решението си първоинстанционният съд се е произнесъл относно законосъобразността на наложените санкции в размер на 1086.49 лв., но липсва обсъждане на санкцията за бъдещ период. Същевременно е отхвърлил жалбата в цялост, което означава, че се е произнесъл и по отношение на санкцията за бъдещ период. Този пропуск на съда представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, установени в чл. 144 от АПК (преди ДВ, бр. 39/2011 г.) във вр. с чл. 236, ал. 2 от ГПК, предвид обективната невъзможност както за страните, така и за настоящата инстанция да възприемат доводите на съда относно отхвърлянето на жалбата в тази й част. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да развие конкретни мотиви по отношение на санкцията за бъдещ период. На следващо място, съдът не е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 171, ал. 4 от АПК да укаже на жалбоподателя, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства, като му разясни разпределението на доказателствената тежест. Както в първоначалната си жалба, така и в съдебно заседание жалбоподателят е заявил, че "обжалва" контролния лист, като е оспорил констатациите в същия. Касае се за официален документ, послужил като фактическо основание за издаване на оспореното уведомително писмо. Съдът обаче не е установил дали изявлението на жалбоподателя по същество представлява искане за откриване на производство по оспорване на документа по реда на чл. 193 от ГПК и съответно не му е разяснил, че в този случай съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК той носи доказателствената тежест да обори истинността му. Съдът не само че не е открил производство по чл. 193 от ГПК, но в мотивите си дори е коментирал, че жалбоподателят не е оспорил констатациите в контролния лист. Неотносимо е обстоятелството, че контролният лист му е бил надлежно съобщен, но той не бил възразил, тъй като това е станало в административното производство. Това не означава, че жалбоподателят не разполага с възможността по чл. 193 от ГПК да оспори истинността на документа пред съда. Съдът не е извършил дължимата служебна проверка за законосъобразност на акта по чл. 146 от АПК и въпреки изричните доводи за твърдяно съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изобщо не е коментирал в мотивите си характера на съставения контролен лист. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да развие конкретни съображения как е протекла административната процедура, дали счита контролния лист за контролен доклад по смисъла на чл. 26б, ал. 4 от ЗПЗП, дали съдържа необходимите реквизити, както и да се произнесе за компетентността на експерта, съставил документа, като вземе предвид и представените в тази връзка доказателства пред настоящата инстанция. От решението също така не става ясно защо съдът, позовавайки се на чл. 51 от Регламент № 796/2004, е приел, че санкцията по НР2 е правилно определена. В мотивите изобщо не е коментирано защо площта от 1.13 ха (БЗС № 63450-63-1), която не попада в Приложение № 2 на Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, е включена във формулата за изчисляване на санкциите и редукциите по чл. 51 от Регламент № 796/2004 г. При новото разглеждане на делото съдът ще трябва да развие мотиви дали е възможно, след като имотът попада в землище, за което НР2 е неприложима, да се налага санкцията по чл. 51, ал. 2, изр. 2 и 3 от Регламент № 796/2004 за наддекларирани площи, включваща и площта на този имот. От този въпрос зависи правилното изчисляване на наложената санкция, тъй като в случай, че бъде изключена площта на БЗС № 63450-63-1, наддекларираните площи ще са под 50 % от заявения размер. По изложените съображения, поради допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 12 и чл. 149, ал. 2 от ГПК, налице е основание за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,