Решение № 158 от 7.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 69/2011 г.

Решение № 158 от 7.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 69/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите А. С. Н. и И. Н. А., от подсъдимите Ил. Н. А. и К. П. С., и от повереника на частните обвинители и граждански ищци М. С. Ж. и Г. С. Ж. против решение № 222 от 15.ХII.2010 г. по вход № 245/2010 г. на Бургаския апелативен съд. В жалбите от защитниците на Н. и А. се твърди, че неправилно е приложен материалния закон с осъждането на подсъдимите за престъпление по чл. 212, ал. 5, вместо по ал. 4 НК и че наложените им наказания са несправедливо завишени с искане за преквалифициране деянията на тези подсъдими и намаляване сроковете на лишаването им от свобода. С жалбата си А. иска да му се намали наказанието. В жалбата от С. са посочени всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Конкретният довод е, че този подсъдим не е съставил и използвал документи с невярно съдържание, посредством които е осъществена измамата и затова не следва да бъде осъден, а оправдан. При липса на такава преценка от касационната инстанция иска намаляване наложеното му наказание лишаване от свобода. Повереникът на М. и Г. Ж. също възразява срещу справедливостта на наложените на подсъдимите наказания и като ги намира за занижени иска отмяна на въззивното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. Върховният касационен съд установи: С първоинстанционната присъда по нохд № 235/2009 г. на Бургаския окръжен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, А. С. Н., И. Н. А. и К. П. С. са признати за виновни в това, че действайки в съучастие-Н. и А. като съизвършители, а С. като помагач-и посредством използване на неистински документи са получили без правно основание 40 400 евро, равностойни на 79 015,53 лева, представляващи дадената им от съпрузите М. и Г. Ж. цена за закупуването на жилище в Бургас, съсобственост на К. В. К. и В. К. К., продадено от тримата подсъдими без знанието и съгласието на съсобствениците, за което деяние, извършено в Бургас в периода между 29.III. и 8.IV. 2008 г., с предмет в особено големи размери и представляващо особено тежък случай, и на основание чл. 212, ал. 5 във вр. с чл. 20, ал. 2 /за Н. и А./ и 3/за С./ и чл. 58а във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК всеки от подсъдимите е наказан с по 5 години лишаване от свобода, търпими при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип /за Н. и А./ и в затворническо общежитие от закрит тип/за С./. По отношение на К. П. С. е постановено на основание чл. 68, ал. 1 НК да изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от закрит тип и наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, наложено му по нохд № 61/2006 г. на К. районен съд. В полза на М. и Г. Ж. са присъдени обезщетения за причинените им вреди в размер на 80 015,53 лева с имуществен характер /79 015,53 плюс 1 000/ и на 5 000 лева с неимуществен характер. С обжалваното решение първоинстанционната присъда е изменена като наказанието на А. е намалено на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, а това на С. - на 4 години и 9 месеца лишаване от свобода. Жалбата е неоснователна. Не е нарушен материалния закон с признаването на подсъдимите за виновни в извършена документна измама в особено големи размери и представляваща особено тежък случай на такова престъпление. Размерът на получената без правно основание сума надвишава близо 360 пъти минималната работна заплата, установена за 2008 г. на 220 лева с ПМС № 1 от 11.I.2008 г. и е безспорно голям с оглед на т. р. 1-98 г., ОСНК, а особено тежкият случай се предпоставя от факта, че в резултат на съвместната престъпна дейност на подсъдимите едно 4-членно семейство с две малки деца е оставено без дом и средства, и без реална възможност да подобри крайно тежкото си материално положение. Наложените на тримата подсъдими наказания са в известна степен несправедливо занижени, но проявената несправедливост не може да бъде характеризирана като явна, за да се налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице основания за оправдаването на подсъдимия К. С. Описаните в обвинителния акт и приети за установени факти указват на активната роля на С. в осигуряването на достъп до лични документи на К. В. К., послужили впоследствие за изготвяне на неистински такива като изхождащи от името на същия, както и на достъп до жилището на К. К., за да бъде огледано от кандидатите за закупуването му. Фактът на съставяне и използване от другиго на инкриминираните документи не изключва съучастието на С., който единствен се е ползвал с доверието на К. К., имал е достъп до личните му документи и е улеснил извършването на престъплението, давайки възможност на другите подсъдими да организират съставянето, а после и използването на съставените въз основа на тях неистински документи. Служебно се констатира допуснато от предходните инстанции нарушение на материалния закон при определяне на режима и затворническото общежитие за изтърпяване наложеното на К. С. наказание, както и на наказанието, което следва да изтърпи на основание чл. 68, ал. 1 НК, като по отношение и на двете наказания е следвало да се определи строг режим и затворническо общежитие от закрит тип или затвор, по който въпрос ВКС е публикувал достатъчно практика /р. 493-2010 г. на първо н. о., Б. 12/2010 г., р. 287-2010 г. на първо н. о., Б.. 8/2010 г., р. 198-2010 г. на първо н. о., Б.. 5/2010 г./. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение