Решение № 6339 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3799/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Каварна, подадена чрез процесуалния представител адв. Савов, срещу Решение 282 от 09.02.2024 г., постановено по адм. дело 379/2022 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отменена заповед 599/29.06.2022 г. на кмета на Община Каварна и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приема, че процесният обект притежава характеристиката на преместваем обект по смисъла на чл. 56 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, както и че подът на обекта и парапетът представляват самостоятелен преместваем обект. Неправилно съдът възприема също така, че подът тип декинг, представлява част от друго разрешение за поставяне 1/23.01.2019 г., както и неправилно не е съобразил, че подът и парапета са част от слънцезащитно съоръжение /навес/ и съставляват строеж. Според касатора съдът е достигнал и до неправилен извод относно фактическата възможност за преместване на обекта в неговата цялост, както и за правното значение на възможността един обект да бъде повдигнат и преместен. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата, както и се присъдят съдебни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Каров ЕООД, гр. Каварна, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Колев, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото, съгласно списък на разноските. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Добрич е образувано по жалба на Каров ЕООД срещу заповед 599/29.06.2022 г. на кмета на Община Каварна, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на възложител и строител, да премахне незаконен строеж Навес към заведение за обществено хранене /ЗОХ/ закусвалня Кестените с площ около 48 кв. м., използван като допълнителна търговска площ към закусвалнята, изграден в имот с идентификатор 35064.501.9688 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. каварна, част от ул. Добротица пешеходна зона, публична общинска собственост. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт 7/09.06.2022 г., ведно със схема ситуация, в който е описан процесния строеж, представляващ навес с размери около 6 м./8 м. и площ от 48 кв. м., изграден от метална конструкция, монтирана върху подиум тип декинг, отгоре покрита с винил, като от четирите страни на навеса има изграден дървен парапет, мотиран към пода на конструкцията, а колоните са прикрепени директно към тротоарните плочки. Посочено е още, че навесът се използва като допълнителна търговска площ към закусвалня Кестените. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 223, ал. 1, т. 8, във вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, в изискуемата форма, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели и до нарушение на материалния закон. Прието е от съда, че от материалите по преписката се установява, че административният орган не е изяснил в достатъчна степен въпроса дали разпореденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ или преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Позовавайки се на приетите по делото две съдебно-технически експертизи, съдът е обосновал извод, че в случая спорният обект - навес, отговаря на понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение, тъй като служи за търговска дейност чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, както и покрива характеристиките на преместваем обект и в конструктивно отношение съгласно критериите по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Прието е от съда още, че от доказателствата по делото, включително от единичната и тройната съдебно-технически експертизи, се установява и липсата на трайна свързаност на обекта с терена и наличие на техническа възможност той да бъде демонтиран и преместен в пространството компактно без нарушаване на неговата цялост, т. е. без да бъде разглобяван и да губи своята индивидуализация след отделянето му от повърхността, поради и което процесният навес следва да се квалифицира като преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, а не като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Според съда този извод се подкрепя и от данните по делото, че подиумът и слънцезащитното съоръжение са монтирани въз основа на отделни разрешения за поставяне по чл. 56 от ЗУТ, като видът, разположението и параметрите им съответстват напълно на схемите и техническата документация към издадените разрешения. За премахването на такъв тип обекти е приложима процедурата по чл. 57а и сл. от ЗУТ, а не процедурата за премахване на незаконно строителство по чл. 225а от ЗУТ, поради и което административният орган е допуснал съществено нарушение на чл. 35 от АПК като е определил процесният обект като строеж, в резултат на което е приложил и неправилно материалния закон. Административният съд е приел също така за неправилен извода в оспорената заповед, че спорният обект е изграден чрез строително монтажни работи по смисъла на § 5, т. 40 от ЗУТ, защото от заключението по първата съдебно-техническа експертиза е видно, че той е изпълнен посредством последователни монтажни дейности свързване на металните профили чрез заварки, монтаж на колонките към терена чрез болтове и монтаж на покритие чрез винил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, изцяло възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно съдът приема, че при постановяване на оспорената заповед административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Правното основание по чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, на което е издадена оспорената заповед, е неприложимо по отношение на процесния навес към закусвалня Кестените, доколкото по делото се установява, че е същият не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а е преместваем обект. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка на първо място спорният обект навес към заведение за обществено хранене, изпълнява понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение и е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като е преместваем обект за търговска дейност. На второ място законосъобразно административният съд е приел, че се касае за преместваем обект и с оглед разпоредбата на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид, че за определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди по неговите характеристики, обусловени от естеството на използваните материали при неговото изграждане, начина на изграждане и свързването на съоръжението с терена. От приетите по делото доказателства, в това число и от заключенията на вещите лица по приетите две съдебно-технически експертизи, безспорно се установява свързаност на обекта със земята посредством болтови връзки, както и наличието на възможност същият да бъде демонтиран и преместен на друго място без да губи своята индивидуализиация, т. е. той представлява преместваем обект и в конструктивно отношение. Видно от заключенията на вещите лица процесният обект представлява слънцезащитно съоръжение /тента/, изградено от метални профили, покрити с винил, и закрепени към терена посредством болтове и метални планки, като във вътрешността му има подиум /декинг/ - метална скара с наредени дървени дъски, върху който е закрепен дървен парапет. И по двете съдебно-технически експертизи вещите лица са категорични, че процесният обект може да бъде преместен в пространството в своята цялост чрез отвиване на болтовете, което от своя страна съгласно заключението на вещото лице арх. С. няма да доведе до изменение на настилката, върху която е бил поставен и начина на ползване на терена. С оглед на това при евентуално отделяне от повърхността на процесния обект същият може да бъде ползван на друго място със същото предназначение, каквото е изискването на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ по отношение на преместваемите обекти. Обстоятелството, че при преместването на процесния обект може да се засегнат короните на съществуващите в близост дървета, както и правилно е приел административният съд, са ирелевантни в случая и не обосновават извод за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Изводът за наличие на преместваем обект не се променя и от обстоятелството, че поради размерите на обекта транспортирането му в цялост ще бъде затруднено. Следва да се посочи също така, че извода за това, че се касае за преместваем обект се подкрепя и от представените доказателства за издадени две разрешения за поставяне на временни преместваеми постройки на основание чл. 56 от ЗУТ, касаещи именно процесния обект, видно и от заключенията на вещите лица. Неоснователни в тази връзка са направените възражения от касатора, че подът тип декинг на процесния обект не е част от разрешението за поставяне 1/23.01.2019 г., доколкото в самата обяснителна записка към разрешение за поставяне 8/15.02.2021 г., съгласувана от главния архитект на Община Каварна, е посочено, че слънцезащитното съоръжение ще се постави върху съществуващ декинг с тротоарно право за 9 броя маси към заведението. Във връзка с изложеното по вид и предназначение процесния обект не представлява строеж по смисъла § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както и законосъобразно е приел административният съд в съответствие със събраните по делото доказателства и закона. След като от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че спорният обект, използвана като допълнителна търговска площ към заведение за обществено хранене, е преместваем обект, а не строеж и след като оспорената пред първоинстанционният съд заповед е издадена за премахване на незаконен строеж, а такъв не е налице, то е законосъобразен извода за материална незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, както и за издаването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетите две съдебно-технически експертизи са обсъдени заедно с останалите приети по делото доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Добрич е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на ответната страна по касация Каров ЕООД за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция е основателно и следва да се присъди в размер на 1250 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 02.04.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,