Решение № 7341 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2674/2016 г.

Решение № 7341 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2674/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. против Решение № 279/14.01.2016 г., постановено по административно дело № 6692/2015 г. по описа на Административен съд - С. град. С оспореното решение е отменен Ревизионен акт № 11200984/02.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, в частта за отказано право на данъчен кредит на "Мери - ММ" ООД, ЕИК: *********, по фактури № 1090/07.11.2009 г. и № 1112/10.11.2009 г., издадени от "Акрю" ЕАД и по фактури с № 1446/16.11.2009 г., № 1447/17.11.2009 г., № 1450/20.11.2009 г. и № 1463/30.11.2009 г., издадени от "Хаджиеви - Стойчевски" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но от съдържанието й се извличат конкретни доводи само относно несъответствието му с материалния закон. Оспорват се правните изводи на съда относно наличието на условия за признаване на данъчен кредит по процесните фактурите, тъй като не били налице доказателства за съхранение, транспортиране и предаване на фактурираното гориво, основният доставчик бил с отнет лиценз и не било установено товарния автомобил, с който е превозено горивото да разполага с цистерна за превоз на опасни товари. Иска се отмяна на решението на административния съд и постановяване на друго, с което да се потвърди ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161 от ДОПК. В съдебно заседание, за касационния жалбоподател се явява юрисконсулт Кожухарова, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена по съображенията, изложени в нея. От адвокат К. А. - процесуален представител на ответника по касационната жалба "Мери - ММ" ООД, е постъпил писмен отговор, в който се съдържат доводи за нейната неоснователност, поради което се иска оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, тъй като е обосновано, мотивирано и съобразено с материалния закон. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в договорен и заплатен адвокатски хонорар, за което прилага договор за правна защита и съдействие. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила, като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдебното производство по жалбата на "Мери - ММ" ООД против Ревизионен акт № 11200984/02.05.2012 г., е второ по ред и е образувано след Решение № 7896/29.06.2015 г., постановено по административно дело № 9853/2014 г. по описа на Върховния административен съд, с което решението по дело № 1725/2013 г. по описа на Административен съд - С. град е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд е спазил указанията, дадени от касационната инстанция, като е събрал липсващите в преписката документи и е съобразил относимата практика на СЕС, при наличие на добросъвестно поведение от страна на получателя по доставката. Спорът по случая е свързан с преценката за това дали е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС по процесните фактури, имащи за предмет доставка на гориво. Ревизиращият орган е отказал да признае право на приспадане на данъчен кредит с мотива, че такова събитие не е настъпило, тъй като не били представени документи за произхода на горивото, за предходните доставки и поради отнетия лиценз на основния доставчик "Акрю" ЕАД за търговия с горива. След извършване на обстоен анализ на събраните доказателства, съдът е достигнал до извода за реално осъществени доставки по спорните фактури, което го е мотивирало да отмени ревизионния акт. Настоящата съдебна инстанция, счита, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и споделя правните изводи, изложени в него. Относно доставките по фактурите, издадени от "Акрю" ЕАД с предмет "Дизелово гориво в това число акциз и транспорт", в хода на ревизионното производство са представени: договор, сключен с доставчика; договор за транспортиране на горивата, сключен между доставчика и "Т. О." ЕООД; акцизни данъчни документи и декларации за съответствие на качеството на горивото, издадени от предходния доставчик "Д. Е. К." ЕООД; приемо-предавателни протоколи, подписани от представители на "Акрю" ЕАД и "Мери - ММ" ЕООД, в които е посочено превозното средство, с което е транспортирано горивото и за което не е спорно, че е собственост на превозвача "Т. О." ЕООД. Към фактурите, издадени от "Хаджиеви - Стойчевски" ООД, които са с предмет "Евро дизел", са представени пътни листове, издадени от получателя, тъй като превозът е извършен за негова сметка. По отношение на този доставчик е установено, че основната му дейност е търговия с горива от собствена бензиностанция, находяща се в с. П., в която има цистерни за съхранение на горивата, както и е установено, че предходен доставчик на горивото е "Акрю" ЕАД. От съдържанието на пътните листове може да се извърши съотнасянето им всяка една от процесните фактури, като от същите се установява, че транспортът на дизеловото гориво е извършен с товарен автомобил "М. Б. 814", с рег. № Е 6413 ВК, който е собственост на ревизираното лице от гр. П. до с. П., където е базата на доставчика и обратно до гр. П., където се намира търговският обект на получателя. Установено е, че фактурите са надлежно отразени от доставчика "Хаджиеви - Стойчевски" ООД в Справката - декларация по ЗДДС и в Дневника за продажби за съответния период. Съдът е приел за реални спорните доставки, тъй като от страна на данъчно-задълженото лице са представени документи, установяващи механизма, по който са транспортирани стоките, както и тяхното получаване от ревизираното лице. Представените доказателства и установените с тях факти, преценени в тяхната съвкупност, действително водят до извода, възприет от решаващия съд, че "Мери - ММ" ООД реално е получило фактурираното гориво от двамата доставчици. Установено е по делото, че доставчикът "Акрю" ЕАД, който е и предходен такъв на втория доставчик "Хаджиеви - Стойчевски" ООД, е с отнет лиценз за търговия с горива от 01.11.2009 г. Това обстоятелство е едно от възраженията на приходната администрация, като се твърди, че е основание да се приеме липса на реална доставка. Доводите в този смисъл са неоснователни, и както правилно е приел съдът обстоятелството дали доставчикът е притежавал валиден лиценз е ирелевантно за реалността на доставките. Същото важи и за възражението на касатора за това, че не било установено дали товарният автомобил, собственост на "Т. О." ЕООД е разполагал със специализирана цистерна за превоз на горива. В този смисъл, законосъобразно административният съд се е позовал на решението на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, съгласно което добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик или поради това, че доставчикът не е бил в състояние да изпълни доставката, освен когато приходният орган въз основа на обективни данни установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, каквито твърдения и данни по настоящия правен спор няма. С оглед възражението в касационната жалба за това, че доставчиците не са имали материални и ресурсни възможности да изпълнят доставките, следва да се съобрази и решението на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13. Запитващата юрисдикция е поставила въпроса дали Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчно задължено лице да извърши приспадане на ДДС, начислен в издадените от доставчик фактури, когато въпреки че услугата е била безспорно доставена, се установява, че е възможно да не е извършена от този доставчик или негов подизпълнител, тъй като последният не е разполагал с необходимия персонал, материали и активи, разходите за работата не са били оправдани в счетоводната му документация. Според отговора, съдържащ се в т. 31 от цитираното решение, сами по себе си изброените обстоятелства не са достатъчни, за да се изключи правото на приспадане на получателя, освен ако въз основа на обективни данни не се установява, че самият получател прави позоваване на правото на Съюза с измамна цел или с цел злоупотреба или е знаел или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, която е част от измама с ДДС. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да бъде оставено в сила. С оглед на този изход от спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на съдебно-деловодни разноски, които съгласно представените пред настоящата инстанция доказателства са в размер на 1 400 лева, платени за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,