Решение № 2632 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10077/2019 г.

Решение № 2632 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10077/2019 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД – гр. София чрез юриск. А. Петков срещу решение № 1373/21.06.2019 г., постановено по адм. дело № 3634/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Акт за установяване на публично държавно вземане № 105/25.10.2018 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. Пловдив за такса водовземане за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 8 144 лв. и лихва – 1 296, 36 лв., както и за периода 01.01.217 г. – 31.12.2017 г. в размер на 8 085, 60 лв. и лихва – 467, 21 лв. на основание чл. 195б, ал. 1 и 2 от Закона за водите (ЗВ) във връзка с чл. 194 ЗВ. В касационната жалба са изложени оплаквания срещу административния акт, а не срещу съдебното решение, поради което настоящата съдебна инстанция на основание чл. 218, ал. 2 АПК ще извърши служебна проверка за спазване на материалния закон. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. Пловдив, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата е приел в решението си, че оспореният АУПДВ е издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. Пловдив е издаден в съответствие с изискването на чл. 195б, ал. 2 ЗВ – налице е констативен протокол от извършен контрол за изпълнение на задължението по т. 4 на цитираната разпоредба (констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението). Съдът е приел, че административният орган правилно е определил дължимата такса за процесните периоди на 2016 г. и 2017 г. предвид, че в чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ е предвидено, че такава се дължи за повърхностни води – за напояване от язовир "Батак" и се определя на база на отнетия обем вода, което се извършва чрез специални измервателни устройства. Съдът в решението си е обсъдил освен изготвените констативни протоколи, така и съдържащите се в преписката доклади за изпълнение условията на разрешителните и въз основа на тях е приел, че определените в акта такси са дължими и правилно са определени техните размери Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че определената такса за внасяне за водовземане е законосъобразно определена от административния орган, издал АУПДВ – директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" предвид, че законодателят нормативно е определил размера на таксата, която се изчислява по определена формула по Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяванията, действала до 31.12.2016 г. и последващата, към която препраща чл. 194, ал. 6 ЗВ. И според двете тарифи (отменената и действащата и понастоящем) таксата за водовземане по чл. 8, респ. чл. 11 от повърхностни води, които използва жалбоподателя се определя по формулата Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса, Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването, съгласно таблиците по чл. 12, ал. 1 и по чл. 10 (изчислена в лв. /куб. м), а W - размерът на разрешения годишен воден обем в куб. м. По този начин е изчислена и процесната такса въз основа на показанията на измервателното устройство предвид представените от дружеството справки за ежемесечното отчитане на водния баланс. В годишната такса според чл. 194, ал. 2 ЗВ във връзка с дефинирането на понятието "водовземане" в § 1, т. 7 от ДР на ЗВ се включва цялото количество иззета вода, а не реално ползваните от крайните потребители количества от нея, затова е неоснователно посоченото оплакване. В този смисъл неоснователно в касационната жалба се сочи, че върху неоползотвореното количество вода не се дължи такса, което не се споделя от настоящия касационен състав, тъй като не намира опора в чл. 194 и чл. 195б, ал. 2 ЗВ. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че оспореният административен акт е без мотиви, както и че проверките в административното производство не са извършени обективно. Видно от АУПДВ № 105/25.10.2018 г., същият съдържа фактически и правни основания за издаването му. Правилно първостепенният съд е приел, че е достатъчно мотивиран. Относно оплакванията за необективно извършване на проверките от административния орган, то също е неоснователно. Оспореният пред първоинстанционния съд АУПДВ № 105/25.10.2018 г. съдържа факти и обстоятелства, които административният орган е установил, вследствие на представените от задълженото с акта лице документи - списъци за използвани водни количества, декларации по чл. 194б ЗВ, месечни графици и др. документи. В съдебното производство пред първоинстанционният съд жалбоподателят не е изпратил свой представител, не е ангажирал доказателства и не е оспорил съдържащите с в делото такива, поради което оплакването в касационната жалба е неоснователно и се опровергава от събраните в хода на административното производство доказателства. Не може да се сподели оплакването на жалбоподателя, че проверките, които са извършени в административното производство и съставените въз основа на тях констативните протоколи, не били обективни. При наличието на съставени от административния орган констативни протоколи при извършване на проверка в дружеството, каквото е задължението му по чл. 195б, ал. 2 ЗВ, обосновано съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в акта на административния орган не е посочено, че са били засичани водомери. Това е така, тъй като размерът на таксата в процесния случай не е определян въз основа на засичане на водомери, а на основание на справки от "Напоителни системи" ЕАД, които са подавани за използваните водни количества съобразно месечните графици и декларациите по чл. 194б ЗВ, при които административният орган е установил несъответствия. Правилно решаващият съд е приел, че актът е мотивиран, тъй като в него подробно са изложени всички относимите за задължението за такса водовземане факти и обстоятелства и въз основа на тях е направен и окончателния извод за нейната дължимост. В обжалваното решение съдът обективно и в пълнота е описал и обсъдил доказателствата по делото и въз основа на тях е направил законосъобразни изводи за дължимостта на определеното с АУПДВ задължение за такса водовземане на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ. С оглед гореизложеното при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушения, тъй като е приложил относимите към правния спор материалноправни разпоредби на ЗВ и е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е постановил и крайния си съдебен акт. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото, на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като такива не са поискани. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение