Решение № 10390 от 12.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5173/2009 г.

Решение № 10390 от 12.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5173/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Митница - София срещу решението от 29.01.2009 г., постановено по адм. дело № 02357/2006 г. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, с което е отменено ППСПДВ № 2/21.02.2006 г. на началника на Митница София. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По-конкретно се излагат доводи за това, че след като съдебно-техническата експертиза по делото е била допусната и вещото лице назначено по предложение на жалбоподателя, тя не е независима, защото вещото лице е работило по документи и спецификации към делото, представени от производителя. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против ППСПДВ. Ответникът по касационната жалба - "Контрагент 35" ЕООД, гр. Стара Загора, чрез процесуалните представители адв. Г. Горанов и адв. Денкова, оспорва същата и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Подробни съображения се излагат в писмени бележки. Претендира се присъждане на разноски. Заинтересованите страни - директора на РМД гр. София и директора на дирекция "ОУИ" гр. София не са изразили становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Софийски градски съд е отменено по жалба на "Контрагент 35" ЕООД постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 2/21.02.2006 г., издадено от началника на Митница София, мълчаливо потвърдено от директора на РМД - гр. София, с което са определени задължения за заплащане в размер общо на 52661 лв., от които мито в размер на 43885 лв. и ДДС в размер на 8776 лв., ведно с дължимата законна лихва за просрочие. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваното ППСПДВ са определени горепосочените публични държавни вземания във връзка с 23 бр. ЕАД, подробно изброени в ППСПДВ, представени от дружеството за стоки под митнически режим "внос", които са били описани в кл. 31 от ЕАД като "лента от невулканизиран каучук" с тарифен № 400591000 и "ленти от невулканизиран каучук с прибавка на сажди" с тарифен № 400510000. Според резултатите от две отделни лабораторни експертизи за декларираните стоки е прието, че представляват "ленти от невулканизиран, невтвърден, непорест каучук", предназначен за употреба като електроизолационни ленти и следва да бъдат класифицирани в тарифен № 400821900 от Митническата тарифа за облагане на стоки, внасяни от юридически лица и еднолични търговци, приета с ПМС № 298/20.12.2001 г., въз основа на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Хармонизираната Система за описание и кодиране на стоките, Забележка 9 към Глава 40, както и Обяснителните бележки към Хармонизираната Система за позиция 4008. В резултат на това и на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ е възникнало вносно митническо задължение за доплащане на митни сборове и ДДС в посочения размер. Съдът е възприел заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза за изследването на обектите на митническите лабораторни изследвания - "лента от невулканизиран каучук" W963 Plysafe и "ленти от невулканизиран каучук с прибавка на сажди" 17 PLYSHIELD. Според заключението, от проведените изследвания и наличните по делото писмени доказателства за обектите на експертизата, в т. ч. спецификации на производителя и търговската документация е установено, че същите отговарят на посочените в ЕАД тарифни позиции. По отношение на останалите, неизследвани продукти от митническата лаборатория вещото лице е изразило становище, че имат същото предназначение за обвиване, изолиране и екранизиране на високоволтови инсталации. Съдът е приел за неоснователни възраженията на дружеството-жалбоподател за нищожност на мълчаливия отказ на директора на РМД-София, като е посочил, че на основание чл. 156, ал. 4 ДОПК непроизнасянето на решаващия орган съгласно чл. 211и, ал. 5 ЗМ - директора на РМД, се смята за потвърждение на акта в обжалваната част и след като такова произнасяне липсва в законоустановения срок, е налице мълчаливо потвърждаване на ППСПДВ. Съдът е приел за неоснователен и довода за нищожност на акта като издаден от лице извън кръга на неговата материална компетентност, като е приел за служебно известен му факта, че по длъжностната характеристика за длъжността "заместник-началник на митница" той има задължение да изпълнява функциите на началника на митница в отсъствие на титуляра на длъжността. Относно довода за некомпетентност на административния орган, издал постановлението, съдът е приел, че съгласно чл. 211а ЗМ компетентен е началникът на Митница-София, поради което е направил извода, че ППСПДВ е издадено от компетентния административен орган, в кръга на неговата материална компетентност и в съответната форма. Съдът е възприел изводите на съдебно-техническата експертиза като обективно и безпристрастно дадени, включително относно това, че митническите лабораторни изследвания не са базирани на стандартни методи на проверка и не се позовават на стандарт или методика. В тази връзка е дадена възможност за представяне на доказателства от страна на митническия орган, но такива не са представени. Затова е приел, че жалбата е основателна и е отменил обжалваното ППСПДВ. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че жалбоподателят "Контрагент 35" ЕООД - ответник в касационното производство, е декларирал за поставяне под режим "внос" стоки по 23 броя ЕАД през различни периоди на 2003 г. - 2005 г., декларирани като "лента от невулканизиран каучук" с тарифен № 400591000 и "ленти от невулканизиран каучук с прибавка на сажди" с тарифен № 400510000. Въз основа на резултатите от проведените изследвания на взетите проби от стоките по два ЕАД, обективирани в Митническа лабораторна експертиза на Централна митническа лаборатория (МЛЕ на ЦМЛ) № 12-00-1577/150803 от 30.03.2005 - за стоките по ЕАД № 5004/4-5919/12.08.03 г. и МЛЕ на ЦМЛ № 12-00-1578/150803 от 30.03.3005 г. - за стоките по ЕАД № 5004/4-5939/12.08.03 г., е прието че декларираните стоки представляват "ленти от невулканизиран, невтвърден, непорест каучук", предназначен за употреба като електроизолационни ленти и следва да бъдат класифицирани в тарифен № 400821900. В съответствие с това началникът на Митница София е приел, че за стоките по описаните 23 броя ЕАД, е възникнало вносно митническо задължение на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ за доплащане на вносни митни сборове в размер общо на 52 661, от които мито - 43 885 лв. и ДДС - 8776 лв., за което е издадено процесното ППСПДВ № 2/21.02.2006 г. Спорът по делото е свързан с наличието на основание за промяна на тарифното класиране на стоката, внесена по посочените в постановлението 23 бр. ЕАД. При преценката за обосноваността на обжалваното ППСПДВ първоинстанционният съд обосновано се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, изслушана по делото. За отговора на въпроса какво е естеството на внесените стоки, декларирани като "лента от невулканизиран каучук" и "ленти от невулканизиран каучук с прибавка на сажди" несъмнено се изискват специални познания, каквито съдът не притежава и за изясняването на които е необходимо изслушване на заключение на вещо лице със съответната компетентност. Според заключението, което е изслушано по делото, проведените лабораторни изследвания и наличните по делото доказателства определят изследваните продукти - "ленти от невулканизиран каучук W963 Plysafe" и "ленти от невулканизиран каучук с прибавка на сажди 17 PLYSHIELD", като ленти произведени от невулканизирани каучукови смеси с прибавка на пълнители за придобиване на специфични характеристики (самосъединяване, самозалепване, влагоустойчивост, устойчивост на озон и UV лъчи, диелектрична якост). На базата на правилата за класиране на стоките по номенклатурата на Митническата тарифа, както и правилата, съдържащи се в Обяснителните бележки към хармонизираната система за описание и кодиране на стоките на СМО, стоките обект на експертизата следва да бъдат класирани с тарифните номера, които са посочени в митническите декларации. Заключението е изготвено въз основа на представените по делото документи, включващи и фирмени спецификации на продуктите на фирмата производител Plymouth Rubber Company Inc., две писма от същия производител, изпратени по повод конкретния казус, както и протокол от изпитване на Завод за каучукови уплътнители с. Горно Ботево и протокол от изпитване в химическата лаборатория на "Зебра" АД гр. Нови Искър, заедно с мостри от W963 Plysafe 17 PLYSHIELD. За да обоснове заключението си вещото лице подробно е изложило какви са резултатите от изпитванията на пробите в Централната митническа лаборатория, така както са посочени и в МЛЕ, обърнало е внимание на факта, че не са посочени използваните стандарти или методика при изследването по всички показатели, както и не е посочена използваната апаратура за повечето изпитвания, с изключение на изследването на елементния състав. Според вещото лице, при проведените в ЦМЛ изследвания не са били направени стандартизационни изпитвания за установяване на вулканизационните характеристики на пробите, като се използват методите и апаратура по БДС 15754/1983 или БДС ISO 3417/2002. Същевременно, вещото лице подробно е описало резултатите от двете лабораторни изследвания в специализираните лаборатории, посочени по-горе, като ги е съпоставило и с данните по спецификациите от производителя, в резултат на което е направило извода, че изследваните проби не са вулканизирани каучукови смеси. В заключението аргументирано е обосновано и тарифното класиране на стоката, в съответствие със съдържанието на понятието за вулканизация и прилаганите методи за вулканизация със съответен вулканизиращ агент. Заключението е последователно и обосновано и дава обективен отговор на поставените въпроси. Вещото лице Иван Вълков, което е изготвило заключението притежава необходимата компетентност по поставената задача, което се установява и от представените по делото доказателства за това - същият е инженер - химик, кандидат на техническите науки, старши научен сътрудник II степен, с дългогодишен опит в различни научни институти, както и с практически опит в областта на изследването и идентификацията на стоки за целите на митническия и стоков контрол в ЦМЛ. Предвид това няма основание за съмнение в компетентността на вещото лице, още повече че никоя от страните не го е оспорила. Обстоятелството, че вещото лице е назначено от съда по предложение на жалбоподателя, не представлява основание да се игнорира заключението, нито да се приеме за необосновано или заинтересовано. Страната само е направила предложение за определяне на вещото лице предвид специфичността на материята, по която е поставена задачата, но вещото лице е назначено от съда. Наред с това другата страна е имала възможност да възрази по определянето на вещото лице при назначаването му или след това - при изслушването в съдебно заседание. Както се вижда от протокола на съдебното заседание на 09.04.2008 г., на което е изслушано вещото лице, представителят на митническия орган не е направил никакви възражения както относно компетентността на вещото лице, така и относно съдържанието на заключението. Изложените в касационната жалба доводи представляват по естеството си оспорване на заключението на съдебно-техническата експертиза, което е недопустимо да се прави пред касационната инстанция. Доводите, които са изложени от касатора не могат да бъдат взети предвид и адекватно обсъдени като обосноваващи касационни основания за отмяна, дотолкова доколкото касаторът, който е бил ответник в първоинстанционното производство, не е опровергал по надлежния ред изводите на вещото лице чрез представяне на надлежни доказателства или чрез заключение на тричленна експертиза. Същевременно не е установено противоречие на заключението с представените по делото доказателства или други основания, поради които да бъде прието за некомпетентно или необосновано. Предвид изложените съображения правилно първоинстанционният съд е основал изводите си на това заключение. От друга страна, двете заключения на ЦМЛ са необосновани, тъй като в тях не са посочени използваните методи на проведените изпитвания. Доказателства за използваните методи не са представени и в съдебното производство, за което съдът е дал нарочна възможност, като е отложил делото с няколко месеца, но до приключването му (около 4 години след провеждане на изследванията в ЦМЛ) доказателства не са представени. В последното съдебно заседание представителят на митницата е заявил, че няма други доказателствени искания. Затова оплакването на касатора, че съдът не му е дал възможност да представи доказателства е неоснователно. Представеното пред настоящата инстанция доказателство - становище, без номер и дата, изготвено от експерт Н. Бояджиева и съгласувано с директора на дирекция "ЦМЛ", изпратено с писмо изх. № 7200-0024/09.02.2009 г. от ЦМУ до ТМУ София, не може да се приеме като доказателство за използваните методи при изследването на продуктите през 2005 г. Въпросното становище очевидно е изготвено за нуждите на съдебното производство и съдържа обосновка на резултатите от изследванията по двете експертизи на ЦМЛ, послужили като основание за издаване на процесното ППСПДВ, като тази обосновка е само принципна и теоретична. Това становище не е документ, който е съставен по време на самите изследвания, нито по някакъв начин може да се приеме, че посочените в него методи действително са били използвани при изследванията. Изводите на съда са правилни и поради това, че двете митнически лабораторни експертизи се отнасят само до два продукта по два ЕАД от общо 23 броя ЕАД, по които е извършено претарифиране на стоките. За останалите 21 броя ЕАД не са проведени изследвания, а резултатите от изследванията на стоките по два ЕАД са отнесени към останалите. Това само по себе си е достатъчно, за да се направи извод за необоснованост на изменението на тарифното класиране на стоките по тези ЕАД. В съответствие с изложеното, настоящият състав намира, че правилно съдът е отменил обжалваното ППСПДВ на началника на Митница София. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, ответникът по касационната жалба има право на разноски за производството. От представеното пред настоящата инстанция адвокатско пълномощно и договор за правна помощ е видно, че е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., поради което същото следва да присъдено в полза на страната. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,