Решение № 3480 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8056/2010 г.

Решение № 3480 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8056/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бългериън Резиденшъл Дивелопмънс" ООД, гр. София, със съдебен адрес - София, ул. "Бисер" № 2, чрез адв. Петров против Решение № 978/16.04.2010 г. на Административен съд - София - град, Първо административно отделение, V-ти състав, постановено по адм. д. № 8148 по описа за 2009 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2000807063/28.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София - град, потвърден частично с Решение № 1403/12.10.2009 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, за определяне на задълженията за данък върху добавената стойност за периода 01.02.2008 г. - 30.09.2008 г. и за корпоративен данък за периода 14.11.2006 г. - 31.12.2007 г., като е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 16882,71 лв., от които в размер на 15646,62 лв. по 6 броя фактури издадени от "София Ленд Дивелопмънт" ООД и в размер на 1236,09 лв. по 2 броя фактури издадени от Адвокатско дружество "Перусанов, Нойчева и партньори" и е преобразуван финансовия резултат, като същия е увеличен с 65933,51 лв., в следствие на което е налице загуба в размер на 4627,76 лв. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я оспорва с доводи, изложени в съдебно заседание от юрисконсулт Минкова. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице претендираните основания. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: В касационната жалба са наведени доводи, такива, каквито са били и пред първата инстанция и касаят фактическа обстановката досежно спорните между страните факти и обстоятелства. Не са наведени конкретни нарушения и пороци в атакувания съдебен акт. Настоящата инстанция намира за правилни доводите изложени в решението на Съда и тези в оспорения РА, че не са налице доказателства за наличието на реално осъществени доставки. Както в хода на административното производство, така и в рамките на съдебното производство не са представени доказателства за извършените от страните - "София Ленд Дивелопмънт" ООД и "Бългериън Резиденшъл Дивелопмънс" ООД фактически действия по управления на притежаваните от доверителя недвижими имоти. Доколкото не е фиксирана цената по договора за дължимото възнаграждение, не са представени и доказателства за извършената калкулация на това възнаграждение на базата на уговорените по договора показатели. Настоящата инстанция споделя извода, че сам по себе си договора е с невъзможен предмет, доколкото е възложено управлението и представителство на търговско дружество, което се представлява по реда на чл. 141 от ТЗ и видно от извадка от търговския регистър се представлява от две физически лица заедно и поотделно. Няма данни за вписването на прокура или друг вид търговско представителство. Неоснователни са изложените доводи в жалбата, че таксата за управление била договорена на базата на договора от 14.10.2007 г. Въпросният договор е сключен без участието на жалбоподателя и не може да породи правни последици за него. Освен това е уговорено управлението на проекта да се осъществява от "София Ленд Дивелопмънт" ООД, а не управлението на търговското дружество "Бългериън Резиденшъл Дивелопмънс" ООД. По смисъла на договора, под "проект" се разбира закупуването на поземлен имот в района на Хераково преди регулация, с цел да влезе в регулация и да бъде продаден срещу печалба. Също така е предвидено, в цитирания в жалбата чл. 5.3, че таксите за управление ще се заплащат от холдинга, който в случая е "Хераково хилс" АД, а не от настоящия жалбоподател. Неоснователни са изложените доводи, че е налице плащане по процесните фактури, като се твърди в жалбата, че това е станало от страна на трето лице - "Бългерия Ленд Дивелопмънт" ЕООД. Представено е споразумение между "Бългериън Резиденшъл Дивелопмънс" ООД и "Бългерия Ленд Дивелопмънт" ЕООД, в което такава уговорка липсва. Освен това, в представените към споразумението банкови бордера са посочени други, по-големи суми и като основание за плащането се сочи както мениджмънт такса така и "захранване". Видно от предоставените от "София Ленд Дивелопмънт" ООД справки за приети данни от НОИ, в дружеството съществува само едно самоосигуряващо се лице, който доколкото управителя също е чужд гражданин, не може да се очаква да е извършил цялата дейност по управлението на проекта. При тези данни и с оглед липсата на доказателства за реалност на доставката, правилни са изводите на Съда, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. По отношение на Адвокатско дружество "Перусанов, Нойчева и партньори": С оспорения РА, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 844,92 лв. по фактура № 70/19.08.2008 г. и в размер на 391,17 лв. по фактура № 77/04.09.2008 г., издадени от горепосоченото дружество. Във фактурите е посочено, че същите касаят месечен абонамент за месеците съответно юли и септември 2008 г. Правилни са изводите на Съда, че не са представени доказателства за наличието на писмен договор, а и не са направени искания за доказване наличието на устен такъв, като само са представени отчети за извършената работа от страна на адвокатското дружество. Настоящата инстанция счита, за основателни изводите на АССГ, че въпреки така представените доказателства, същите не доказват наличието на реално настъпила данъчна доставка. В представените справки за извършената работа от страна на адвокатското дружество за въпросните месеци, за които се отнасят фактурите (юли и септември) са посочени само устни консултации. Наличието на отчет за изработените часове от страна на дружеството, без наличието на каквито и да е други доказателства за извършената работа и особено без да е представен договор въз основа на който се твърди че е извършвано това абонаментно обслужване, не е достатъчно за доказването на реално настъпила данъчна доставка. Правилни са и доводите изложени в решението на Съда, че при наличието на договор за абонаментно обслужване, би следвало всеки месец да се издават фактури на еднаква стойност, каквито обаче няма за процесния период. С оглед липсата на доказателства за реалност на доставката, настоящата инстанция счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. По отношение на ЗКПО: В хода на ревизията е установено, че за ревизирания период от страна на дружеството са отчетени разходи за външни услуги, като са отчетени сумите по фактури издадени от Адвокатско дружество "Перусанов, Нойчева и партньори" с предмет на сделката - "такса абонаментно обслужване". На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат с отчетените по фактурите разходи общо в размер на 30013,84 лв. За същия период са отчетени разходи по фактурите издадени от "София Ленд Дивелопмънт" ООД с предмет на сделката - "такса управление". На основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат с отчетените по фактурите разходи общо в размер на 35919,67 лв., тъй като е прието, че се касае за хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Предвид изложените по - горе мотиви за липсата на представени по делото доказателства за наличието на реално осъществена данъчна доставка и нейното документално отчитане, следва да се приеме, че действително е налице хипотезата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО по отношение на разходите отчетени във връзка с Адвокатско дружество "Перусанов, Нойчева и партньори" и е налице хипотезата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО по отношение на разходите отчетени във връзка с "София Ленд Дивелопмънт" ООД, тъй като същите не са свързани с дейността на жалбоподателя. Първоинстанционното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. При постановяването му АССГ не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е обсъдил относимите доказателства и доказателствени средства. Направените изводи са обосновани и материалния закон е приложен правилно. Фактите са установени подробно и не следва да бъдат излагани отново. По силата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, несвързани с дейността, както и разходите по т. 2, които не са документално обосновани. Процесните разходи не са документално обосновани. Легална дефиниция за понятието за "документална обоснованост" се съдържа в текста на чл. 10 от ЗКПО - разхода е документално обоснован, чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. Нито по време на ревизията, нито в рамките на съдебното производство са представени оригинални фактури. Неоснователно е и другото твърдение на касатора, а именно че са представени писмени доказателства, установяващи действителното осъществяване на стопанската операция. Приложените към касационната жалба доказателства, не опровергават констатациите на данъчните органи и с оглед забраната за нови установявания. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 430,18 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение