Решение № 292 от 12.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 271/2009 г.

Решение № 292 от 12.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 271/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по н. о. х. д. № 88/08 г. Районният съд - гр. С. оправдал подсъдимия А. Г. Е. по възведеното му обвинение по чл. 323, ал. 5 вр.с ал. 1 НК. По протест на прокурора, по в. н. о. х. д. № 35/09 г. Окръжният съд - гр. София отменил посочената присъда и вместо нея на 13.04.2009 г. постановил нова присъда, с която осъдил подс. Е. на основание чл. 323, ал. 5 вр. с ал. 1 и чл. 54 НК на 1 г. лишаване от свобода с отлагане на изпълнението по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години, като оправдал подсъдимия по първоначалното обвинение да е извършил деянието чрез заплаха. Срещу новата присъда е постъпила касационна жалба от подс. Е., с която се претендира наличието на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК и се иска оправдаване. Пред ВКС жалбата се поддържа от защитата на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. Като съобрази горното, доводите на подсъдимия, становището на прокурора и след проверка в пределите по чл. 347 НПК, ВКС I-во наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е ангажирано при съображения, че съдът "на една част от доказателствата" е придал "по-силно значение, а други, са останали извън вниманието" му, че липсва доказателствена основа на изводите по фактите, които са изградени само върху показанията на св. Г., които, според защитата "трудно могат да се приемат за незаинтересовани". Първо посоченото основание очевидно е декларативно, тъй като жалбоподателят не се е ангажирал да посочи доказателствата, които, според него, са оценени неадекватно на обективното им значение, другите, които са игнорирани. Подобен подход няма как да предопредели служебна проверка от страна на касационната инстанция, доколкото е обвързана с пределите по чл. 347 НПК, пряко зависими от волята на подсъдимия, която в настоящият случай е заявена общо, а не съобразно указанията в чл. 351, ал. 1 НПК. Що се отнася до показанията на св. Г., ВКС не установи решаващия съд да е имал основание да не ги кредитира. Нещо повече, същите са били предметна оценка и във връзка с останалите събрани по делото доказателства, произтичащи от различни по вид доказателствени източници. Мотивите на оспорената нова присъда обективират, че за изясняване на обстоятелствата по чл. 102 НПК са събрани, проверени и оценени от СОС множество доказателства, както се спомена, от различни по вид доказателствени източници. Всички те са оценени поотделно и във взаимната им връзка, като са изпълнени задълженията, произтичащи от чл. 339, ал. 3 вр. с чл. 305 НПК. Изложените, в мотивите, съображения по оценката на доказателствата дискредитират възражението за отсъствие на доказателствена основа. По-скоро, жалбоподателя пренебрегва дейността на съда по същество, тъй като в подадената касационна жалба липсва каквото й да било възражение против същите съображения. В останалата част, доводите на жалбоподателя са на плоскостта на обосноваността на изводите по фактите, която не е предмет на касационна проверка. Липсата на претендираните процесуални нарушения, предопределя рамките на проверката на ВКС - фактическите положения, приети за установени от СОС, които са получили правна оценка, адекватна на закона и практиката по приложението му. Не се установява да е налице и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При липсата на предпоставките за приложение на чл. 55 НК, наказанието правилно е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. Наложеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такова е справедливо. Правилно е и приложението на института на условното осъждане. Водим от горното на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС I-во наказателно отделение