Решение № 7574 от 10.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Велико Търново, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Н. Маринова, против Решение 194 от 19.07.2022 г. и касационна жалба от Х. Монин от [населено място], община Горна Оряховица, чрез процесуален представител адвокат Ц. Дончева, против Решение 443 от 21.09.2022 г., и двете постановени по адм. д. 684/2021 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. С Решение 194 от 19.07.2022 г. по адм. д. 684/2021 г. по описа на Административен съд - Велико Търново е отменено по жалба на Х. Монин, Решение 1012-04-155#1/15.10.2021 г. на Директор на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане 2113-04-869#11 от 30.8.2021 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО и делото като преписка на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - Велико Търново за ново произнасяне по подаденото от Х. Монин от [населено място], община Горна Оряховица, заявление с вх. 2113-04-869/15.06.2021 г., съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от получаването на заверен препис от решението. С Решение 443 от 21.09.2022 г. по същото адм. д. 684/2021 г. Административен съд - Велико Търново е отхвърлил искането на Х. Монин, подадено чрез адв. Дончева, за допълване на решение 194 от 19.07.2022 г., постановено по адм. д. 684/2021 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. В подадената от директора на ТП на НОИ - Велико Търново касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му и произнасяне по същество, като подадената жалба срещу административния акт бъде отхвърлена, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав. В писмени бележки излага допълнителни аргументи. Претендира присъждане на съдебни разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК и прави възражение за прекомерност. Ответникът по тази касационна жалба - Х. Монин от [населено място], община Горна Оряховица, чрез процесуален представител адвокат Ц. Дончева, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. В подадената касационна жалба от Х. Монин, чрез адв. Дончева, против Решение 443 от 21.09.2022 г. по същото адм. д. 684/2021 г. са изложени твърдения за недопустимост и неправилност на допълнителното решение, поради което се иска отмяната му. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба директорът на ТП на НОИ - Велико Търново не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Върховен административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба от директора на ТП на НОИ - Велико Търново за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: От фактическа страна по делото е установено, че Х. Монин е подал заявление с вх. 2113-04-869/15.06.2021 г., с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са представени следните документи, удостоверяващи осигурителен стаж: военна книжка 05888, трудова книжка 12338, Заповед 2РМЗ/15.05.2021 г., Удостоверение Обр. УП-2 439/12.05.2021 г. и Удостоверение Обр. УП-3 440/12.05.2021 г. от осигурител "Захарни заводи" АД, гр. Горна Оряховица, както и Удостоверение Обр. УП-3 349/17.05.2021 г. от осигурител "МАТ - 2001" ООД, гр. Лясковец. В Удостоверение Обр. УП-3 440/12.05.2021 г. за времето от 02.11.1983 г. до 31.12.1999 г. е заверен осигурителен стаж на длъжност "шлосер и ел. заварчик" и е направено предложение стажът да се зачете за такъв от втора категория труд, съгласно т. 20 от ПКТП (отм.). С писмо изх. 2113-04-869#2/22.06.2021 г. на Началник Отдел "Пенсии" към ТП на НОИ - Велико Търново е изискано от осигурителя да представи допълнителна информация във връзка с осигурителния стаж на лицето, в т.ч. да уточни колко часа от работното време лицето е работило като "шлосер" и колко часа като "ел. заварчик" в периода 02.11.1983 г. до 31.12.1999 г. В отговор с писмо изх. 578/28.06.2021 г., получено в ТП на НОИ - Велико Търново на 30.06.2021 г., е уточнено, че няма данни относно исканата информация. С писмо изх. 2113-04-869#6/06.08.2021 г. на Началник Отдел "Пенсии" към ТП на НОИ - Велико Търново отново от осигурителя е изискана информация и документи, относно изпълняваната от Монин длъжност "шлосер и ел. заварчик" за периода 02.11.1983 г. до 31.12.1999 г. като в отговор са депозирани допълнителни документи и е издадено ново Удостоверение УП-3 440 от 11.08.2021 г. от осигурител "Захарни заводи" АД гр. Горна Оряховица, в което е заверен осигурителен стаж за времето от 02.11.1983 г. до 01.03.1990 г. на длъжност "шлосер" и от 01.03.1990 г. до 31.12.1999 г. на длъжност "шлосер, ел. заварчик РМЗ", направено е предложение стажа от 01.03.1990 г. до 31.12.1999 г. да се зачете от втора категория труд на основание т. 20 от ПКТП (отм.), като предходното издадено Удостоверение УП-3 440/12.05.2021 г. е анулирано. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Х. Монин от [населено място], община Горна Оряховица, срещу Решение 1012-04-155#1/15.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново. С него се отхвърля жалбата му срещу Разпореждане 2113-04-869#11 от 30.8.2021 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - Велико Търново, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 КСО по подадено заявление за отпускане на пенсия с с вх. 2113-04-869/15.06.2021 г. Мотивите за отказа са, че Монин има придобит осигурителен стаж от трета категория труд от 39 години, 01 месец и 22 дни, поради което към датата на заявлението заявителят нямал право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, тъй като няма изискуемата възраст от 64 г. и 4 месеца. Прието е, че заявителят няма право на пенсия и по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО, като отговаря на изискванията за възраст с навършени 58 г. и 8 месеца, но няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд. Спорът е развит в административното производство пред директора на ТП на НОИ - Велико Търново, който в решението си също не е признал стажът, положен като "шлосер и ел. заварчик" от Х. Монин в Захарни заводи АД гр. Горна Оряховица в периода от 02.11.1983 г. до 31.12.1999 г. от втора категория труд, като същият е зачетен от трета категория труд. След постановяване на разпореждането от орган по осигуряването при ТП на НОИ - Велико Търново е извършена проверка по реда на чл. 108, ал. 1 от КСО на осигурителя "Захарни заводи" АД гр. Горна Оряховица, относно установяване на допълнителна информация за осигурителния стаж на Монин за периода от 02.11.1983 г. до 11.02.2003 г. За резултатите от тази проверка е съставен Констативен протокол КП-5-04-01068334/31.01.2022 година на орган по осигуряването при ТП на НОИ - Велико Търново, като въз основа на него е издадено ново Удостоверение Обр. УП3 151/01.02.2022 година от осигурител "Захарни заводи" АД гр. Горна Оряховица. Тези документи са представени в хода на съдебното производство и са приобщени към доказателствата по делото. В хода на съдебното производство към делото са приобщени като доказателства още и тези, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо изх. 2103-04-54#1/03.11.2021 година по описа на ТП на НОИ - Велико Търново, както и писмо от ответника с вх. 4988/12.11.2021 г., ведно с приложените писмени доказателства, ведно с Удостоверение Обр. УП3 26/12.01.2022 г. на осигурителя "Захарни заводи" АД - Горна Оряховица. Приети като доказателства по делото са изпратените документи с молба вх. 1374/23.03.2022 г. по реда на чл. 192 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК от трето неучастващо лице - "Захарни заводи" АД гр. Горна Оряховица. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е допусната и назначена съдебно - икономическа експертиза. За установяване на релевантни за делото факти в качеството на свидетели са разпитани три лица, работници в "Захарни заводи" АД - Горна Оряховица през процесния период. Първоинстанционният съд е приел за установено, че неправилно Директорът на ТП на НОИ - Велико Търново не е признал осигурителния стаж на Х. Монин, положен в Захарен комбинат - Горна Оряховица, сега Захарни заводи АД гр. Горна Оряховица, на длъжността "шлосер и ел. заварчик" през следните периоди: от 01.03.1991 г. до 25.11.1996 г., от 01.01.1997 г. до 20.11.1998 г. и от 20.12.1998 г. до 31.12.2000 г. като труд от втора категория. Съдът е обсъдил приложението на т. 20, т. 67 и т. 68 от ПКТП (отм.) и при установените условия на труд, е приел, че този труд е от втора категория, поради което отменил решението и разпореждането и е върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне по подаденото заявление. Според съда в хода на административното производство по отпускане на пенсия административният орган е допуснал нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като не е предприел необходимите действия за изясняване на обективната действителност с оглед твърденията на жалбоподателя. За да бъде квалифициран като втора категория, трудът на визираните лица следва да бъде положен в обособени цехове и звена, а такива са работните места в технологичния процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост /един или повече/. В случая, вещото лице по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е изяснило структурата на осигурителя през различните периоди и е установило, че в ДСО "Българска захар" Захарен комбинат - Горна Оряховица /сега "Захарни заводи" АД/ са били обособени цехове и звена по смисъла на цитираната разпоредба леярски цех и монтажен цех към Завод за нестандартно оборудване (ЗНО) през 1990 г. ; монтажен, механичен и ремонтно звено в котелен цех към ЗНО през 1991 г. ; монтажен цех към РМЗ от 01.04.1993 г. и цех метални конструкции към РМЗ от 01.02.1997 г. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в частта, в която е отговорило на въпросите за прилагане на материалния закон, тъй като е приел, че преценката относно изпълнението на нормативните предпоставки за причисляване на труда към една или друга категория е от правен характер и е единствено в правомощията на съда. В мотивите на обжалваното съдебно решение е посочено, че от представените по делото доказателства се установява, че със Заповед 1553 от ноември 1983 г. Х. Монин е бил назначен първоначално в Захарен комбинат - Горна Оряховица на длъжността "шлосер" в Цех за нестандартно оборудване (ЦНО) - "монтажен цех", считано от 01.09.1983 г., като видно от вписванията в трудовата книжка и издаденото Удостоверение 440/12.05.2021 г. лицето е работило на тази длъжност до 01.03.1990 г., когато е било преназначено на длъжността "шлосер - ел. заварчик" в монтажния цех на предприятието и преназначаван на същата длъжност в други цехове и в РМЗ през периода до 01.01.2001 г., когато е започнал да заема длъжност "сърцар-формовчик" до 11.02.2003 г. По делото е представено и Удостоверение по обр. УП- 3 26/12.01.2022 г., в което след 20.11.1998 г. са отразени и други заемани от лицето длъжности в периода до 2000 г. при този осигурител - от 20.11.1998 г. до 20.12.1998 г. е бил на длъжност "работник разтоварващ вагони" - и този период не съответства на вписванията в трудовата книжка. Трудови характеристики на длъжностите не са запазени и не са представени нито в пенсионното производство, нито в съдебното, такива не са и открити от вещото лице по назначената СИЕ и при проверката от органа по осигуряването по реда на чл. 108 от КСО, при което съдът е приел, че такива не са запазени в предприятието и са унищожени. Съдът също така е приел, че данните от съставения при проверката от контролните органи на НОИ констативен протокол, заповеди, допълнителни споразумения и разплащателни ведомости, не кореспондират с част от вписванията в трудовата книжка, в каквато посока са и установяванията в заключението на вещото лице. С оглед това според съда е налице разминаване между вписванията в трудовата книжка и установеното в констативния протокол и от вещото лице, че за времето от 01.03.1990 г. до 28.02.1991 г. жалбоподателят е бил преназначен на длъжност "котляр" в монтажния цех на завода, а от 25.11.1996 г. до 31.12.1996 г. е преминал на работа като "чистач на отливка" в леярен цех на предприятието (приложена е заповед 35/02.12.1996 г. ) и от 20.11.1998 г. до 19.12.1998 г. е бил на длъжност "работник по разтоварване на вагони", а не както е отбелязано в трудовата книжка, че за целия период от 01.03.1990 г. до 01.01.2001 г. е заемал единствено длъжността "шлосер-ел. заварчик". В трудовата книжка е вписано, че жалбоподателят е преназначен на длъжността "шлосер-ел. заварчик" от 01.03.1990 г., като видно от констатациите при проверката по реда на чл. 108, ал. 1 от КСО при работодателя са намерени две споразумения под еднакви номера, приложени и по делото, според които Монин е заемал длъжност "котляр", както и длъжност "шлосер-ел. заварчик", но съгласно ведомостите за заплати за периода "01.01.1990 г. - 28.02.1991 г. длъжността е "котляр", при които съдът е счел, че именно тази длъжност следва да бъде зачетена като меродавна. При тези данни, съдът е приел, че Монин за периода от 02.11.1983 г. до 28.02.1990 г. е заемал длъжността "шлосер", а от 01.03.1990 г. до 28.02.1991 г. е бил преназначен на длъжност "котляр" в монтажния цех на завода. Длъжността "шлосер - ел. заварчик" в цех "Монтажен" към тогавашния Захарен комбинат - Горна Оряховица е заемал за времето от 01.03.1991 г. до 25.11.1996 г., от 01.01.1997 г. до 20.11.1998 г. и от 20.12.1998 г. до 31.12.2000 г., като за времето от 25.11.1996 г. до 31.12.1996 г. е преминал на работа като "чистач на отливка" в Леярен цех на предприятието и от 20.11.1998 г. до 19.12.1998 г. на длъжност "работник по разтоварване на вагони". За периода от 01.01.2001 г. до 11.02.2003 г. е заемал длъжността "сърцар-формовчик" в цех "Металконструкции (до 01.05.2001 г.) и в цех "Леярен" (след 01.05.2001 г.). Посочено е, че правоспособността като заварчик на Монин, каквато се изисква за заемане и изпълнение на длъжността "шлосер ел. заварчик" не е спорна по делото. Установено е, че Х. Монин е полагал труда си на обособено работно място, отделено за целта от останалите работници от другите цехове поради вредността на полагания труд, поради което това място следва да се признае за "обособено звено" по см. на записа в т. 20 от ПКТП (отм.). Предвид събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е приел, че трудът на Монин като "шлосер - ел. заварчик" следва да се зачете от втора категория, тъй като същият е с еднаква вредност и тежест с труда на заварчика по смисъла на т. 20 от ПКТП (отм.). Критерий за определяне на категорията по аргумент от чл. 68 от ПКТП (отм.) е характерът на извършваната работа, а не наименованието й. Според съда сами по себе си свидетелските показания, които са подробно пресъздадени в мотивите на решението, не водят до извода, дали спорният трудов стаж е от втора категория, но съпоставени с останалите доказателства по делото те водят до комплексния извод, че спорният трудов стаж е от тази категория. По делото няма данни шлосер - заварчиците да са полагали труда си в различна работна среда от тази, в която са работили заварчиците, дори напротив. Цехът/заводът, където е полаган трудът като "шлосер - заварчик" е обособен, извършвали са се ръчно операциите по заваряване. При всички положения както изпълняващите длъжността "заварчик", така и тези, назначени като "шлосер - ел. заварчик", са се намирали в едно помещение, в цех с лоши условия на трудовата среда. От значение е, че когато жалбоподателят е бил "шлосер - заварчик" е съчетавал функциите на двете длъжности, изпълнявал е фактически едни и същи трудови операции, в една и съща трудова среда, при едни и същи вредности, съпътстващи производството, получавал е допълнително възнаграждение за полагания от него труд при вредни условия, специално работно облекло и храна. Условията, при които лицето е работило са идентични по вредност и тежест с условията при които са работили лицата, заемащи длъжността "заварчик" в монтажния цех и този за метални конструкции. С оглед изложеното съдът е приел, че неправилно административният орган е определил полаганият от жалбоподателя труд като такъв от трета категория, отричайки приложението на т. 20 от ПКТП (отм.). Съдът също така е приел, че органът се е ограничил да коментира единствено заеманите от Монин длъжности "шлосер" и "шлосер ел. заварчик" през периода на полагане на труд при "Захарни заводи" АД (предишна Захарна фабрика Горна Оряховица) и не е обследвал въпроса за полагания при същия работодател труд на длъжността "сърцар - формовчик" след 01.01.2001 г., а от мотивите на решението и на потвърденото с него разпореждане не става ясно коя точно категория труд е признал в тази част. 3а времето, през което Х. Монин е работил в предприятието, са налице данни за неговото преназначаване на различни позиции от първа, втора и трета категория труд, които променят като цяло и размерът на осигурителният стаж, признат от ответника за трета категория. В оспореното решение и в потвърденото с него разпореждане за съда оставя неясно дали и кои конкретни периоди и на кои длъжности ответникът е приел за такива от трета категория, за да може да извърши проверка за материална законосъобразност в тази част. Указано е, че това следва да бъде съобразено от органа при новото произнасяне по заявлението, като имайки предвид новите установявания, да преизчисли осигурителният стаж заявителя, в т.ч този от втора категория, да посочи продължителността на осигурителния стаж, който признава за всяка една от различните категории труд, съответно мотиви за останалата част, при работодателя с оглед изискването на чл. 69б, ал. 2 КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. По отношение спорните периоди от 01.03.1991 г. до 25.11.1996 г., от 01.01.1997 г. до 20.11.1998 г. и от 20.12.1998 г. до 31.12.2000 г. съдът законосъобразно е приел, че осигурителния стаж на жалбоподателя, придобит в "Захарни заводи" АД (предишна Захарна фабрика Горна Оряховица) на длъжността "шлосер - ел. заварчик" е труд от втора категория. Правните изводи са обосновани с представените писмени и събраните гласни доказателства и заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда. Разпоредбата на т. 20 от ПКТП(отм.) посочва, че трудът е от втора категория, положен от електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена. Ковачи и пресьори на горещ метал в обособени цехове и звена. Работници на първична механична обработка на чугунени отливки. За изясняване на спора, съдът е допуснал до разпит трима свидетели, работили заедно с Монин през процесния период, от чиито показания да се съберат сведения за условията, при които е полаган труда. Съгласно практиката на ВАС, формирана преди допълнението на чл. 104, ал. 10 от КСО (доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания, но с такива могат да се доказват мястото и естеството на изпълняваната работа, както и да се установяват факти и обстоятелствата във връзка с условията на полагане на труд (така решение 15517 от 18.12.2014 г. по адм. д. 8391/2014 г., VІ отд. на ВАС, решение 12526 от 23.11.2015 г. по адм. д. 4754/2015 г., VІ отд. на ВАС, решение 10282 от 04.08.2017 г. по адм. д. 8915/2016 г., VІ отд. на ВАС и др.). След допълнението на разпоредбата на ал. 10 на чл. 104 е създадено изречение второ, в което изрично е предвидено, че за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. В процесния случай е налице хипотезата на изключението по чл. 104, ал. 10, изр. второ от КСО, която допуска свидетелски показания за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност при наличие на представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя. Правните изводи на съда са изведени от цялостния доказателствен материал, преценен в съвкупност, а не се базират само на гласните доказателства. Първоинстанционният съд не е възприел безкритично и едностранно показанията на свидетелите, а ги е преценил с оглед всички други данни по делото. Гласните доказателства са ценени като непротиворечиви, след съпоставка с приетите писмени доказателства. В подкрепа на формираните от съда правни изводи са и данните, съдържащи се в част от писмените доказателства, както и заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, което е изготвено след извършена проверка на наличните изплащателни ведомости за заплати, които са първични счетоводни документи. От друга страна, заключението по назначената СИЕ е разяснило структурата на предприятието, в което е положен труда. Разпитаните в първоинстанционното производство свидетели са изяснили същността на работния процес в монтажния цех. С помощта на свидетелските показания се установява, че условията на труд, при които жалбоподателят е изпълнявал трудовите си функции, са били тежки, мястото било шумно, мръсно, запрашено, имало пушек и било задимено, без функционираща аспирационна система, а всички работници в този цех работили еднакво натоварено и получавали социални привилегии - кисело мляко, работно облекло и маска за работа. От данните по делото се установява, че на лицето е изплащано и допълнително трудово възнараждение за работа при вредни условия на труд. През посочените периоди, за които съдът е признал стаж от втора категория, Монин е осъществявал трудови функции по двете длъжности, но работата му е била свързана с извършване на дейности по ръчно заваряване, както и други при необходимост. Налице са данни, че длъжността шлосер ел. заварчик е изпълнявана при идентични условия, тежест и вредност с тези на ел. заварчици. Неоснователно е твърдението на касатора, че с оглед показанията на свидетеля Раев се доказва, че тъй като Монин е бил на длъжност шлосер-ел. заварчик е имал най-ниската трета степен и е извършвал обикновени заварки, като дейността му се отличавала от заварчиците, които са извършвали по-сложни дейности. Посоченото твърдение не се подкрепя от събраните по делото доказателства, като в свидетелските показания на свидетеля Раев и на другите двама свидетели не се съдържат подобни сведения. При тези данни съдът правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на т. 67 на ПКТП (отм.), с оглед доказателства за заемана от Монин длъжност шлосер-ел.заварчик. Съгласно цитираната разпоредба, трудът на работниците и служителите, посочени в раздел първи и втори на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата е свързана със същата вредност и тежест на труда. Критерий за определяне на категорията по аргумент от т. 68 от ПКТП (отм.) е характерът на извършваната работа, респективно зачитането на определен труд от съответна категория се основава на характеристиките на този труд с оглед на неговата вредност и тежест. Същественото за определянето на категорията на труда в случая са условията, при които е полаган и в тази връзка - вредността и тежестта на труда, които са установени. Правилно е обоснован правен извод, че приемането на положения труд на длъжността шлосер-ел. заварчик от втора категория, се основава на факта на полагане на този труд в обособен цех или звено съгласно ПКТП (отм.). В тази връзка е и обвързаността с т. 20 на ПКТП (отм.), след като трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена е от втора категория. Видно от доказателствата по делото, съдът е извел верен правен извод за вредности и тежести, отговарящи на условията на втора категория труд. Правилно първоинстанционният съд е приел, че смесеното наименование на длъжността, не изключва автоматично приложението на ПКТП за по-благоприятна категория труд. Обоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че в оспореният административен акт липсват мотиви, относно категорията на труда, положен от Монин на длъжността "сърцар - формовчик" след 01.01.2001 г. След като в случая първоинстанционният съд е отменил оспореното решение като постановено при нарушение на материалния закон, то правилно е върнал преписката за ново произнасяне със съответни указания по тълкуването и приложението на материалния закон. Налице са условията на чл. 173, ал. 2 АПК, който задължава съда да изпрати преписката на административния орган, когато естеството на акта не му позволява да реши въпроса по същество и предвид липсата на изложени от административния орган мотиви, досежно посочения в предходния абзац спорен период и други периоди, за които е признат стаж от трета категория, извън изрично обсъдените в оспореното пред първата инстанция решение на директора на ТП на НОИ Велико Търново. Решението е правилно и в частта на присъдените разноски за вещо лице. Неоснователно е възражението на касатора, че разноските за възнаграждение на вещото лице не следва да бъдат възлагани в тежест на административния орган, тъй като експертизата е изготвена по искане на жалбоподателя в първоинстанционното производство. Доколкото делото е приключило с отмяна на оспорения административен акт възнаграждението за вещо лице правилно е възложено върху органа. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Подадената от Х. Монин касационна жалба против допълнително Решение 443 от 21.09.2022 г. по адм. д. 684/2021 г. на Административен съд - Велико Търново е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Не се установяват основания за недопустимост на решението. Правилно съдът е приел, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 176, ал. 1 от АПК за допълване на решение 194 от 19.07.2022 г. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК допълнително решение се постановява, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. В разглеждания случай с решение 194 от 19.07.2022 г. Административен съд - Велико Търново се е произнесъл по цялото искане на Х. Монин за отмяна на Решение 1012-04-155#1/15.10.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Велико Търново. По този начин е изчерпан предмета на делото и след постановяването на решението няма част от спора, която да е останала висяща, което на свой ред изключва приложното поле на чл. 176 от АПК. С допълнителен съдебен акт съдът се произнася, когато постановеният акт не изчерпва предмета на делото и част от спора остава висящ. Подаденото от Монин искане за допълване по своята същност представлява искане за поправка и допълване на мотиви. Мотивите към съдебното решение не пораждат самостоятелни правни последици и не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което те не могат да бъдат предмет на самостоятелно обжалване и не могат да бъдат предмет на поправка за очевидна фактическа грешка по чл. 175 АПК и не могат да бъдат допълвани по реда на чл. 176 АПК, както правилно е приел първоинстанционният съд. С оглед изложеното обжалваното от Х. Монин допълнително Решение 443 от 21.09.2022 г. по адм. д. 684/2021 г. на Административен съд - Велико Търново е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по подадената от директора на ТП на НОИ - Велико Търново касационна жалба Х. Монин се дължат разноски в размер на 350 лева, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, като намира, че направеното възражение за прекомерност е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение