Решение № 276 от 13.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6860/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадената касационна жалба от директора на Областна дирекция по безопасност на храните Варна, чрез процесуалния си представител, срещу решение 4723 от 09.05.2024 г. по адм. дело 633/2024 г. на Административен съд Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Х. М. Х., не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на същата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение АС Варна е прогласил по жалбата на Х. М. Х. за нищожно Разпореждане 1/20.03.2024 г. на директора на ОДБХ Варна, с което за нарушение на чл. 151, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Закона за защита на животните, чл. 422, ал. 4 ЗВМД и чл. 62, ал. 3 ЗЗЖ във връзка с писмо изх. 433000-6608/19.03.2024 г. на Областна дирекция на МВР Варна, е разпоредено отнемане в полза на държавата и предаване за временно отглеждане в регистриран животновъден обект с рег. 9102-0082, находящ се в с. Каменар, община Варна, на 1 бр. куче- Белгийска овчарка с електронен идентификатор 100240000088777. Съдът е установил от фактическа страна следното: С писмо рег. 433000-6608/19.03.2024 г. началникът на Първо РУ към ОДМВР Варна е поискал да бъде иззето в полза на държавата агресивно куче, порода "Малиноа" (белгийска овчарка) от собственика му Б. Х. М.. В писмото е посочено, че в Първо РУ са извършени многократни проверки по подадени устни и писмени сигнали на граждани, като материалите по последния сигнал с рег. 433000-3057/2024 г. са разделени и допълнително е образувано досъдебно производство по описа на Районна прокуратура Варна по чл. 355, ал. 1 НК. Всички сигнали са относно агресивно поведение на домашен любимец куче, порода Малиноа, срещу хора, улични животни и домашни любимци. В резултат на извършени съвместни проверки със служители на община Варна са съставени и връчени два броя актове за установени административни нарушения за неспазване на изискванията на чл. 172, ал. 2 и чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗВМД. Посочено е, че като собственик е установен Б. Х. М., който не може да полага адекватни грижи за животното, възпитава го в агресия към хора и животни и в тази връзка срещу него са образувани преписки за извършено престъпление по чл. 325в НК. Поради тези данни е поискано животното да бъде иззето в полза на държавата. С Уведомление вх. ЗЖ-745/20.03.2024 г. началникът на отдел Здравеопазване на животните при ОДБХ Варна е уведомил директора на ОДБХ Варна, че във връзка с писмо рег. 433000-6608/19.03.2024 г. на началника на Първо РУ към ОДМВР Варна е извършена проверка на обстоятелствата, изложени в писмото. При проверката е установен адресът, на който се отглежда кучето и са потвърдени данните за собственика и електронният идентификатор на животното. Въз основа на фактите, описани в цитираното писмо, началникът на отдел Здравеопазване на животните е изразил становище, че са налични данни за нарушение по чл. 7, ал. 2, т. 4 ЗЗЖ и чл. 151, т. 3 ЗВМД. Във връзка с представените доказателства за извършени нарушения, е предложил да бъде издадено разпореждане за отнемане в полза на държавата на кучето и предоставянето му на община Варна за временно отглеждане в приют за домашни любимци. На уведомлението е постановена положителна резолюция от директора на ОДБХ Варна. С обжалваното пред административния съд Разпореждане за отнемане на животни в полза на държавата и предоставянето им за временно отглеждане 1/20.03.2024 г., издадено от директора на ОДБХ Варна, на основание чл. 422, ал. 4 ЗВМД и чл. 62, ал. 3 3ЗЖ, за нарушение на чл. 151, т. 3 ЗВМ и чл. 7, ал. 2, т. 4 ЗЗЖ, е разпоредено да бъде отнето в полза на държавата и предадено за временно отглеждане в регистриран животновъден обект в с. Каменар 1 брой куче Белгийска овчарка, с посочен електронен идентификатор, от определената в акта комисия. Разпореждането е изпълнено на същата дата, в присъствието на Б. Х. М., като кучето е настанено в ОПБК Каменар, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗЖ. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, въз основа на които е установил, че собственик на животното е Х. М. Х., баща на Б. Х. М.. Същият е направил и възражение в този смисъл при удостоверяването на отказ да се връчи Разпореждане 1/20.03.2024 година. Кучето е пребивавало на адрес, на който живее синът на жалбоподателя и последният се е грижил за него. Установил е също, че към датата на издаване на Разпореждане 1/20.03.2024 г. в ОДБХ Варна няма образувано административнонаказателно производство срещу собственика на животното за извършено нарушение по чл. 151, т. 3 ЗВМД и приключило с налагане на административнонаказателна санкция по чл. 422, ал. 1 ЗВМД. Според представен отговор от Районна прокуратура Варна, по повод постъпила в РП Варна жалба от Н. Д. от 02.04.2024 г., с постановление от 03.04.2024 г. по преписка 4554/2024 г. на прокурор в районната прокуратура е прието, че не са налице достатъчно данни за образуване на досъдебно производство и е възложена допълнителна проверка на органите на МВР. Пред съда са представени АУАН 1703/16.02.2024 г., съставен от служители при Община Варна, срещу Б. М. за нарушение на чл. 172, т. 2 ЗВМД и АУАН 1704/16.02.2024 г. също срещу Б. М., за нарушение на чл. 172, т. 2 и чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗВМД. По делото е приложено писмо рег. 436000-5134/27.03.2024 г. на началника на Второ РУ при ОДМВР Варна, в което е посочено, че по повод сигнал от гражданин за агресивно поведение на домашен любимец куче порода Малиноа, с установен собственик Б. М., е образувана преписка с УРИ 436000/11.03.2024 г. Установени са водени 3 броя сходни преписки по повод сигнали на граждани, с посочени регистрационни номера. Съдът в хода на съдебното производство е разпитал в качеството на свидетел д-р И. И. началник отдел Здравеопазване на животните при ОДБХ Варна, който е потвърдил събраните писмени данни за проблеми с поведението на кучето и на Б. М., на чийто адрес е отглеждано животното и описал фактическата обстановка при връчване и изпълнение на оспореното разпореждане. Въз основа на събрания доказателствен материал и след подробен и внимателен анализ на данните, съдът е приел, че като собственик на кучето се легитимира Х. М. Х., съгласно приложения паспорт на домашния любимец, декларация по чл. 117 ЗМДТ и удостоверение за притежаване на домашен любимец, съответно същият е процесуално легитимиран да оспори издадено разпореждане за временно отнемане в полза на държавата на животното. Съдът е обсъдил нормативната уредба, която регламентира реда, начина и условията за отглеждане на животните компаньони по смисъла на § 1, т. 9 ДР на ЗЗЖ, както и задълженията на собствениците по чл. 35, ал. 1 3 ЗЗЖ и забраните по чл. 151, т. 3 ЗВМД и чл. 7, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 и 4 ЗЗЖ за нехуманно и жестоко отношение към животните, чието нарушаване е скрепено със санкция. Посочил е, че с разпоредбата на чл. 7, т. 1, б. г от Наредба 39 от 01.12.2008 г., издадена от министъра на земеделието и храните, е въведено задължение за всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон да отглежда животното при условия и по начин, които не формират агресивно поведение. Съдът, в резултат на извършения анализ на нормативната уредба, е приел, че в оспореното разпореждане административният орган е допуснал смесване на хипотези и на състави на административни нарушения по Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на животните. Посочил е, че нарушаването на забраната по чл. 151 ЗВМД се санкционира на основание чл. 422, ал. 1 ЗВМД, а проявата на жестокост към животно по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 4 ЗЗЖ се санкционира на основание чл. 62, ал. 1 ЗЗЖ. Поради това е приел, че неточно административният орган е счел, че при нарушение по чл. 7, ал. 2, т. 4 ЗЗЖ е приложим чл. 62, ал. 2 ЗЗЖ, който от своя страна препраща към чл. 422, ал. 1 ЗВМД. Съдът е достигнал до извод, че смесването на двете хипотези води до пълна неяснота на волята на административния орган какво противоправно поведение е приел за извършено и по какъв ред е постановил отнемането на животното. Съдът е подчертал, че в оспореното разпореждане липсват мотиви, извън препращането към цитираното писмо на началника на Първо РУ към ОДМВР Варна. Посочил е, че писмото не представлява доказателство за извършени нарушения на законовите разпоредби, а съдържа информация за постъпили сигнали за агресивно поведение на кучето, отглеждано от Б. М., а според гласните доказателства не е извършвана самостоятелна проверка от органите на ОДБХ Варна на тези сигнали. Съдът е отхвърлил доводите на ответната страна, че с оспореното разпореждане е наложена принудителна административна мярка, като е посочил, че отнемането на кучето в хипотезата на чл. 62, ал. 3 ЗЗЖ и чл. 422, ал. 4 ЗВМД няма характер на ПАМ. Приложението на тази санкция изисква провеждането на административнонаказателно производство и издаването на административнонаказателен акт наказателно постановление, с който се постановява отнемане на животното в полза на държавата. Съдът е приел, че след като по случая не е било образувано административнонаказателно производство и не е налице влязло в сила наказателно постановление, директорът на ОДБХ не разполага с правомощие да издаде разпореждане за временно отнемане в полза на държавата на кучето и настаняването му в общински приют. В заключение съдът е достигнал до извод, че административният орган е упражнил превратно правомощията си, при неправилно тълкуване и прилагане на закона и пълна липса на основания за това, поради което е обявил за нищожно обжалваното разпореждане. Решението е неправилно, при следните съображения: Съдът, след като е извършил необходимите процесуални действия по събиране на релевантните за спора доказателства, е установил коректно фактическата обстановка по делото. В резултат на подробен анализ на приложимите законови разпоредби съдът правилно е приел, че оспореното разпореждане е издадено в нарушение на изискванията на мотивираност на акта и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилно обаче съдът е приел, че установените пороци по своята тежест обусловят нищожност на обжалвания акт. На първо място неправилен е изводът на съда за смесване на законовите хипотези и неяснота относно правните основания, приложени от административния орган. В разпореждането е посочено, че се издава на основание чл. 422, ал. 4 ЗВМД и чл. 62, ал. 3 ЗЗЖ за нарушение на чл. 151, т. 3 ЗВМД и чл. 7, ал. 2, т. 4 ЗЗЖ. В чл. 151, т. 3 ЗВМД е предвидена забрана за насъскването на животни едно срещу друго. Съгласно чл. 422, ал. 1 ЗВМД който наруши забрана по чл. 151, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение от 500 до 1000 лв. В чл. 422, ал. 4 ЗВМД е предвидено, че в случаите по ал. 1 животното може да се отнеме в полза на държавата. В чл. 7, ал. 2, т. 4 ЗЗЖ е регламентирано, че за жестокост се смята увеличаване агресивността на животните чрез селекция или обучение в агресивност към други животни и хора. Съгласно чл. 62, ал. 1 ЗЗЖ, който прояви жестокост към животно по смисъла на чл. 7, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление. В чл. 62, ал. 3 ЗЗЖ е предвидено, че в случаите по ал. 1 животното може да се отнеме в полза на държавата. Цитираната нормативна уредба от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на животните, на която се е позовал административният орган, урежда две самостоятелни хипотези на нарушения и съответните санкции за тях, като е възможно те да бъдат нарушени едновременно и за тях да се приложат съответните санкционни разпоредби. В този смисъл няма объркване на правните хипотези и неяснота на волята на административния орган, както е приел първоинстанционният съд. Същевременно съдът правилно е констатирал, че в разпореждането липсват фактически обстоятелства, които обосновават правната квалификация на възприетите нарушения от административния орган. Правилно също е отхвърлил като неоснователни доводите на ответната страна, че позоваването на сезиращия акт от началника на Първо РУ към ОД на МВР Варна санира този порок на обжалваното разпореждане. Съдът правилно е приел, че за нарушения на посочените в обжалваното разпореждане материалноправни разпоредби и в двата нормативни акта не е предвидено налагането на ПАМ отнемане на животно в полза на държавата. Анализът на съда в кои случаи може да се приложи ПАМ отнемане на животно в полза на държавата е точен и обоснован и се подкрепя изцяло от касационната инстанция. Правилно и обосновано съдът е приел, че за извършените нарушения по чл. 7, ал. 1 вр. ал. 2 ЗЗЖ и чл. 151, т. 3 ЗВМД правните субекти носят административнонаказателна отговорност. Разпоредбите на чл. 62, ал. 1 ЗЗЖ и чл. 422, ал. 1 ЗВМД предвиждат налагане на административно наказание глоба на нарушителя, като, в зависимост от тежестта на нарушението и всички останали релевантни към конкретния казус обстоятелства, в чл. 62, ал. 3 и чл. 422, ал. 4 ЗВМД е предвидена възможност да се отнеме в полза на държавата животното, спрямо което е проявена жестокост по смисъла на чл. 7, ал. 2 и/или е нарушена забраната по чл. 151, т. 1 17 ЗВМД. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗЗЖ нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от ветеринарни лекари от Българската агенция по безопасност на храните, съответните служители на Министерството на околната среда и водите, регионалните инспекции по околната среда и водите и на Изпълнителната агенция по горите или инспекторите по екология към общината, или упълномощено от кмета лице, съобразно тяхната компетентност. Наказателните постановления се издават от директорите на областните дирекции по безопасност на храните, регионалните инспекции по околната среда и водите или кмета на съответната община чл. 70, ал. 3. Член 71 ЗЗЖ предвижда, че установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Аналогичен е процесуалният ред за установяване на нарушенията и санкциониране на нарушителите на забраните по чл. 151, т. 1 17 ЗВМД. Съгласно чл. 472, ал. 1 и 2 ЗВМД, нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от ветеринарни лекари от БАБХ, с изключение на нарушенията по чл. 426, 426а, 426б, 428 и 429. Наказателните постановления за нарушения по ал. 1 се издават от директорите на ОДБХ, на чиято територия е извършено нарушението. Съставянето на актовете за установено административно нарушение, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания чл. 473 ЗВМД. Данните по делото сочат, че визираните разпоредби не са приложени в обсъждания случай по реда и начина, предписан в нормативната уредба. Обжалваният акт не е издаден в производство по установяване на административно нарушение и налагане на следващото се административно наказание, съпътствано с отнемане в полза на държавата на обекта на нарушението, а е издаден в административно производство, проведено по общите административнопроизводствените правила, без в специалните закони да е предвидена такъв процесуален ред. Неправилно съдът е приел, че констатираните пороци на акта обуславят неговата недействителност. Основанията за нищожност са липса на компетентност на административния орган, на процесуален ред и на материалноправно основание за издаване на акт, с който да се разпореди отнемане на животно в полза на държавата. Според приложимата нормативна уредба директорът на ОДБХ разполага с правомощието да разпореди отнемане в полза на държавата на животно при установени нарушения на забраните по чл. 7, ал. 1 вр. ал. 2, т. 4 ЗЗЖ и чл. 151, т. 3 ЗВМД. Това правомощие, при наличие на материалноправните предпоставки за упражняването му, компетентният орган трябва да се реализира по друг процесуален ред предвидения в Закона за административните нарушения и наказания. Допуснатото нарушение на процесуалния ред за установяване и санкциониране на евентуално неправомерно поведение на собственика и/или на лицето, което отглежда животното води до незаконосъобразност на акта, а не до неговата нищожност. Неправилно също съдът е приел, че е налице порок на акта по чл. 146, т. 5 АПК несъответствие с целта на закона, при това в степен обуславящ неговата нищожност. За да е налице несъответствие с целта на закона е необходимо по делото да е установено, че издавайки оспорения акт, административният орган преследва цел, която е различна от визираната в закона. Проверката на данните по делото не обуславя извод, че с разпореждането за отнемане на животното в полза на държавата поради нарушение на забраните по чл. 7, ал. 1 вр. 2, т. 4 ЗЗЖ и чл. 151, т. 3 ЗВМД административният орган е преследвал различна от заложената в закона цел да се преустанови и санкционира вмененото нарушение на забраната за жестоко отношение към животното. Ето защо изводът на съда, че обжалваното разпореждане е нищожно поради издаването му при превратно упражняване на власт от административния орган по см. На чл. 146, т. 5 АПК е неправилен. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отмени обжалваното разпореждане като незаконосъобразно. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,