Решение № 2320 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13585/2015 г.

Решение № 2320 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13585/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на О. П. против решение № 1908/28.09.2015 г., постановено по адм. д. № 654/2015 г. по описа на Административен съд-В. (АС-В.) в частта, с която е осъден да заплати на К. М. М. сумата 315 лв., представляващи разноски по делото. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи, според които разноските е следвало да бъдат определени в тежест на другата страна. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде постановено друго, с което да бъде осъден К. М. М. да му заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. О. К. М. Мехмед оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 1908/28.09.2015 г., постановено по адм. д. № 654/2015 г. по описа на АС-В. е оставил без разглеждане жалбата на К. М. М. срещу Решение № ЗДОИ-3/19.02.2015 г. на кмета на О. П. в частта по точки 1-3 и 5-15 и е прекратил производството по делото в тази част, отхвърлил е жалбата в останалата част и е присъдил разноски в тежест на община Провадия в размер на 315 лв. Административният съд е приел, че ответникът е станал причина за образуване на съдебното производство, защото не се е произнесъл в срок по подадено до него заявление за достъп до обществена информация, но все пак е предоставил исканата информация с изключение на тази по т. 4 на заявлението, поради което за жалбоподателката е отпаднал правния интерес от оспорването, но тя има право на разноски. Оспорването срещу т. 4 от решението на кмета на община Провадия е отхвърлено, защото е прието, че решението в тази част е правилно и законосъобразно. К. М. не е обжалвала съдебното решение и то следва да се счита влязло в сила в частите, с които е оставена без разглеждане и отхвърлена нейната жалба. Предмет на контрол от настоящата инстанция е съдебното решение само в частта относно присъдените разноски с оспорване липсата на основание за присъждането им, а не техническа грешка при изчисляването. Така постановено съдебно решение в обжалваната му част е неправилно. Първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на К. М. М. в отделни нейни части и е прекратил производството по делото, образувано по нея като е приел, че липсва правен интерес от оспорването. В друга част е отхвърлил жалбата на К. М. М. като неоснователна. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. На основание чл. 144 от АПК за неуредените в дял Трети от АПК въпроси се прилага ГПК. Според чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, а от чл. 78, ал. 8 от ГПК (в приложимата редакция) в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. С Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд приема, че в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. При съвместно тълкуване на всички тези разпоредби и с оглед задължителния характер на цитираното тълкувателно решение се обосновава извод, че в хипотезите, при които е постановено съдебното решение във влезлите в сила негови части, жалбоподателката няма право да й бъдат присъдени направените по делото разноски, а точно обратното право на разноски има кмета на О. П., защото е отхвърлена жалбата и е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес - чл. 159, т. 4 от АПК, а не по чл. чл. 159, т. 3 от АПК - административният акт да е оттеглен. Настоящият съдебен състав няма правомощие да осъществи контрол върху правилността и законосъобразността на съдебното решение в необжалваните му части, включително и относно наличието или не на формиран мълчалив отказ за произнасяне, в кой момент е постановено решението за предоставяне на достъп до исканата обществена информация и дали административният акт съответства на искането, респективно дали е законосъобразен или не. Влязлото в сила съдебно решение е задължително страните по делото - чл. 177, ал. 1 от АПК и възлагането на направените то тях разноски следва да бъде съобразено с постановеното в него като резултат от спора. В този смисъл след като първоинстанционният съд не е приел, че административният акт е незаконосъобразен не е възможно да се обоснове и извод, че административният орган с поведението си е станал причина за завеждане на делото, поради което и по аргумент на противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК да е длъжен да понесе тежестта за направените по делото разноски на другата страна. По водене на делото пред двете съдебни инстанции кметът на О. П. не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт пред първата инстанция в открито съдебно заседание, поради което с оглед направеното искане и вече изложените подробни съображения, К. М. му дължи разноски в размер на 100 лв. за цялото поризводство по делото. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдебното решение в обжалваната част като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат присъдени разноски в полза на кмета на О. П.. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,