Решение № 2855 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8978/2020 г.

Решение № 2855 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8978/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Рефан България" ЕООД, ЕИК: [ЕИК], подадена чрез адв. Иванова, срещу решение № 3850/12.03.2020 г., постановено по адм. д. № 4622/2018 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 285 от 15.03.2018 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК/803/2017 г. В касационната жалба са посочени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения се иска отмяна на решението на тричленният състав на ВАС. По отношение на разноските - прави възражение за прекомерност. Ответникът - "Арома Есънс" ООД, чрез адв. Димова и адв. Александров, моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез юрк. Кондиева, моли да бъде отхвърлена касационната жалба и да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. По отношение на разноските - прави възражение за прекомерност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение, е образувано по повод оспорване от "Рефан България" ЕООД на решение № 285 от 15.03.2018 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК- 803/2017 г. С него КЗК е установила, че не е извършено нарушение по чл. 29, по чл. 31, по чл. 32 във вр. с чл. 33 и по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК от страна на "Арома Есънс" ООД. Тричленният състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение, е отхвърлил като неоснователно оспорването. Възприел е принципно фактическите и правните констатации и изводи на КЗК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК, в пределите на правомощията на Комисията, като решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити. Съдът е приел, че в случая не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че с обжалваното решение КЗК обосновано и мотивирано е установила, че не е извършено нарушение по чл. 29, по чл. 31, по чл. 32 във вр. с чл. 33 и по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК от страна на "Арома Есънс" ООД Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Относно оплакването на оспорващото дружество срещу изводите на съда, формирани по релевираните от искателя твърдения за нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК: Правилно е посочено от тричленния състав на ВАС, че задължителен елемент от състава на разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК е първият конкурент да е придобил известност сред потребителите, които да асоциират определена услуга именно с него. В този смисъл е верен направеният извод, че въпреки минималното концептуално сходство (по отношение на формата характеристиките и предназначението), то не би могло да бъде достатъчно за установяване на нарушение по ЗЗК, в случаите, в които общата визия и външен вид на етикета, които заемат голяма част от продукта, не сочат подобие или такава близост, която да доведе до заблуждение относно производителя и произхода на стоката. Ето защо, купувайки някоя от тези стоки от друг разпространител на пилинг сапуни - гъби, купувачът не би я свързвал с жалбоподателя, поради стандартните й основни характеристики. В подкрепа на това е и установеното по делото, че и други производители произвеждат такива пилинг сапуни- гъби, от същите материали, със същите размери и форми и с цветове от обичайната цветова гама на производители и търговци на българския пазар. Относно твърденията, че глицеринов сапун "Розова градина" има идентичен вид на защитения от Рефан продукт "Розариум" – нарушение по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК: Оплакванията на касационния жалбоподател са неоснователни. В съответствие с данните по делото Комисията е установила, че "Арома Есънс" ООД започва да разпространява глицеринов сапун "Розова градина" в разфасовка 1, 5 кг. с марката "AE Aroma Essence" от 2008 г., което е значително преди Рефан да започне да предлага продукта, обект на твърдяна имитация. Ето защо няма как да се приеме, че молителят е наложил процесния продукт на пазара, още по-малко, че именно същият е станал разпознаваем сред потребителите и последните го асоциират като продукт на Рефан, при положение че няколко години преди това на пазара е присъствал продуктът, предлаган от Арома. Правилно КЗК приема, че подобен тип продукт се предлагат от дълго време и от други производители и търговци на българския пазар. Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че не е налице имитация или копиране на наименованието на продукта, доколкото твърдението за имитация е направено посредством сравнение на смисловото значение на обозначението на продукта, което не попада в обхвата на защита на специалната норма на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. По отношение твърдяното нарушение по чл. 32 във връзка с чл. 33 от ЗЗК касационната жалба също е неоснователна. След направения подробен анализ на законовата разпоредба и фактите по делото, обосновано с обжалваното решение съдът е приел, че освен чрез продуктовия каталог, Арома не използва други рекламни способи (телевизионна, радио, печатна и интернет реклама), във връзка с популяризирането на посочените козметични продукти, предмет на настоящото производство. В тази връзка е формиран основателния извод, че представянето на продуктите на Арома чрез продуктов каталог, без същите да са популяризирани чрез други способи за реклама не следва да се разглежда като реклама, по смисъла на чл. 32 от ЗЗК, т. е. липсва един от кумулативно изискуемите елементи от разпоредбата на чл. 33, ал. 1, поради което и специалният състав не може да намери приложение. Относно твърдяното нарушение по чл. 31 от ЗЗК: Настоящият петчленен състав напълно споделя подробните мотиви на първоинстанционния съд относно "общоразбираемото" понятие за натурален продукт, които не следва да се преповтарят. Правилно е акцентирано както в административния акт, така и в обжалваното решение на факта, че в самите етикети няма неверни твърдения на обстоятелства и факти, което изключва осъществяване на нарушение по чл. 31 от ЗЗК. Освен това в обичайната търговска практика често се използват изрази като "натурален продукт", но това не представлява нарушение на чл. 31, още повече, че в административната преписка са приложени рецептура на глицериновия сапун, анализни сертификати и информационни листове за безопасност на суровините с растителен произход и списък на доставчиците им, което е още едно обстоятелство в потвърждение на извода на липса на нарушение по чл. 31 ЗЗК. При така установеното се налага крайният извод, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, касационният жалбоподател дължи направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2640 лева на "Арома Есънс" ООД. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото. На Комисия за защита на конкуренцията дължи 200 лева – юрисконсултско възнаграждение. Производството за присъждане на разноски пред първоинстанционния съд се разглежда по реда на чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и не е предмет на касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,