Решение № 13813 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7047/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Началника на група Миграция към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Пазарджик с адрес в гр. Пазарджик на [адрес], против решение 1864 от 15.05.2024 г., постановено по адм. д. 384 по описа за 2024 г. на Административен съд Пазарджик. Релевира всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му. Претендира разноски за настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. С., украински гражданин, роден на [дата]. оспорва касационната жалба с доводи за недопустимостта и неоснователността й в писмен отговор от 05.06.2024 г. Иска оставянето й без разглеждане, алтернативно отхвърлянето й, като неоснователна. По същество иска потвърждаването на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер. Представя договор за оказана му безплатна адвокатска помощ, както и списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Участващият по делото представител на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение на посочените в нея основания. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), по жалба на А. С., е отменена Заповед 312з-746/22.03.2024 г. на Началник група Миграция при ОД на МВР Пазарджик и ответният административен орган е осъден да заплати в полза на процесуалния представител на С. адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв. Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на А. С. против Заповед 312з-746 от 22.03.2024 г. на Началник група Миграция при ОД на МВР Пазарджик, с която, на основание чл. 39а, ал. 1, т. 4, чл. 42з, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, във вр. с чл. 10, ал. 1 т. 4 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз за срок от 5 години. Административен съд Пазарджик е установил следното от фактическа страна: На 22.03.2024 г., около 15.05 ч. на АМ Тракия , км. 58 в посока София, служители на Зонално жандармерийско управление Пловдив спряли за проверка лек автомобил Тойота с полска регистрация [рег. номер] и водач украинския гражданин А. С., който превозвал четири лица на видима възраст около [възраст] и две лица на видима възраст [възраст] без документи за самоличност, отговарящи на профила за незаконно пребиваващи чужди граждани на територията на Република България и самоопределили се като сирийски граждани. Образувано е досъдебно производство (ДП) със ЗМ 106/22.03.2024 г. по описа на Районно управление Септември по чл. 281 от Наказателния кодекс (НК). Фактическите обстоятелства по случая са отразени в Докладна записка (ДЗ), рег. 312р-6998/22.03.2024 г., изготвена от мл. полицейски инспектор Д. Ф. до Началника на група Миграция при ОД на МВР Пазарджик (л. 32 от първоинстанционното дело). Във връзка с докладваното е издадена оспорената Заповед за налагане на ПАМ (л. 33, пак там), мотивирана с образуваното (ДП) със ЗМ 106/22.03.2024 г. на Районно управление Септември, установеното, че чуждият гражданин извършва деяния, съставляващи престъпление по чл. 281 НК и изложеното в ДЗ, рег. 312р-6998/22.03.2024 г. От Началника на Затвора в [населено място] (негово писмо на л. 81 и сл. от първоинстанционното дело) е представено копие от индивидуализиращата страница на украинския паспорт на първоинстанционния жалбоподател [рег. номер], валиден до 12.10.2030 г. и копие от КARTA POBYTU (карта за пребиваване) [номер], издадена от Република Полша, валидна до 05.09.2025 г. С писмо от Районна прокуратура Пазарджик, рег. изх. 1794 от 02.05.2024 г. (от л. 122 до л. 126, пак там) до съда е изпратено Протоколно определение на Районен съд Пазарджик от 29.04.2024 г. по НОХД 566/2024 г. на този съд, съгласно което съдът е одобрил постигнато споразумение, с което украинският гражданин се признава за виновен за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4, т. 5 и т. 6, във вр. с ал. 1 НК и му е определено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от три години. Определението на съда е окончателно. При така установеното от фактическа страна, Административен съд Пазарджик е разгледал по същество жалбата на С. против Заповед 312з-746 от 22.03.2024 г. на Началник група Миграция при ОД на МВР Пазарджик. Преценил я е за основателна. Приел е, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ орган, в законоустановената писмена форма за издаването й и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обсъдил е разпоредбите от ЗЧРБ, послужили като правно основание за издаването й. Счел е, че по делото е безспорно установено, че чуждият гражданин е извършвал на територията на Република България деяния, съставляващи престъпление по чл. 281 НК, за което обстоятелство е подчертал, че доказва осъществяването на материалноправната предпоставка за прилагане на процесната ПАМ. Посочил е, че образуваното ДП 106/2024 г. по описа на Районно управление Септември, пр. пр. 1794/2024 г. по описа на Районна прокуратура Септември е приключило с одобрено от Районен съд Пазарджик споразумение, с което С. се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4, т. 5 и т. 6, във вр. с ал. 1 НК. Съдът обаче е преценил, че процесният акт е издаден в нарушение на нормата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, довело до нарушаване на правото на личен и семеен живот на жалбоподателя по чл. 8 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС/Конвенция/та). Мотивирал се е, че компетентният административен орган не е обсъдил факта на издадената на С. от Република Полша карта за пребиваване, обстоятелството, че семейството му живее понастоящем в тази държава, както и не е събрал, респ. обсъдил доказателства за живота и поведението на първоинстанционния жалбоподател, в т. ч. за семейните му отношения. Поради това е формирал извод, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна. Допълнил е, че по казуса е нарушен и принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, доколкото Заповедта за прилагане на ПАМ не отчита възможността за несъразмерно засягане на правото на лицето на личен и семеен живот. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Съдът е установил обективно фактическата обстановка по спора, но е формирал правни изводи, които не й съответстват. Касационният съдебен състав не споделя становището на решаващия състав на Административен съд Пазарджик за недостатъчна мотивираност на атакуваната заповед. Оспореният административен акт съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити на административен акт в писмена форма. Същата отразява фактическите и правни основания за издаването й, като в съдържанието й, наред с изложените от административния орган мотиви, е препратено към ДЗ предложение, рег. 312р-6998/22.03.2024 г., изготвена от мл. полицейски инспектор Д. Ф.. В съответствие с Тълкувателно решение 16/31.03.1975 на Общото събрания на Гражданската колегия на Върховния съд и константната съдебна практика, излагането на мотивите в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт, не противоречи на нормативните изисквания. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи, те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, са мотиви и на съответния административен акт. Поради това изложените в посочената докладна записка съображения са такива и за издаването на процесния акт. Съгласно чл. 42з, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, ПАМ Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз (ЕС) се налага когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1 от с.з. Съобразно ал. 3 на чл. 42з от с.з., тази мярка е за срок до или над 5 години, като налагането й във втората хипотеза изисква установяването, че лицето представлява сериозна заплаха за обществения ред или за националната сигурност. В настоящия случай органът се е позовал на основанието по чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ, а именно наличие на данни, че украинският гражданин извършва търговия с хора и извежда незаконно граждани на трети страни в други държави. Последното е безспорно установено от данните по делото, доколкото С. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП 106/22.03.2024 г. по описа на Районно управление Септември, пр. пр. 1794/2024 г. по описа на Районна прокуратура Септември за извършено от него престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4, т. 5 и т. 6, във вр. с ал. 1 НК, което ДП е приключило с одобрено от Районен съд Пазарджик споразумение, с което лицето се е признало за виновно за това престъпление. В този смисъл посочените в заповедта мотиви за издаването й съответстват на предвидените в чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ предпоставки за прилагане на конкретната ПАМ. Неправилно първоинстанционният приема, че Заповед 312з-746/22.03.2024 г. на Началник група Миграция при ОД на МВР Пазарджик е издадена при неотчитане на възможността за несъразмерно засягане с постановяването й на правото на лицето на личен и семеен живот. При безспорно установено законово основание за налагане на процесната ПАМ, издателят на оспорения акт е действал при условията на обвързана компетентност, без да има избор дали да наложи мярката или не. Това е така, тъй като нормите, регламентиращи мерките за административна принуда и процедурата по налагането им са императивни и задължителни за органа. За прилагането им е необходимо само установяване на визирания в хипотезата на нормата юридически факт за посочената ПАМ, че конкретното лице извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. Този факт, както се посочи по-горе в мотивите, е безспорно доказан в административното производство. По казуса Административен съд Пазарджик се е позовал автоматично на чл. 8 ЕКЗПЧОС. Осъщественото от лицето деяние, освен че съставлява престъпление, съгласно българското законодателство, съответно налице е незачитане на законите и установения правов ред в Република България, се включва в областта на особено тежката престъпност с трансгранично измерение, съгласно чл. 83, пар. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Поради това наложената мярка е пропорционална на заплахата, създадена от поведението на чуждия гражданин и с нея не се засяга в недопустима степен правото му на личен и семеен живот, гарантирано от Конвенцията. В допълнение, фактът на издадена от Република Полша карта за пребиваване [номер] и обстоятелството, че семейството на С. живее към конкретния момент в тази държава не могат да бъдат автоматично кредитирани за правопораждащи и гарантиращи правото на личен семеен живот факти. Изложеното обуславя извод, че решението на административния съд следва да бъде отменено и при изяснена фактическа обстановка следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на А. С. против Заповед 312з-746/22.03.2024 г. на Началник група Миграция при ОД на МВР Пазарджик, с която на лицето е наложена ПАМ Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз за срок от 5 години. При този изход на спора в касационното производство, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е основателно. На същия, с оглед пререшаването на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изр. първо от Наредба за заплащането на правната помощ, се дължат разноски за две инстанции 70.00 лв. държавна такса за производството пред Върховния административен съд и по 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение за инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия