Решение № 3686 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1438/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 10829 от 04.12.2025 г., постановено по адм. д. № 1432/2025 г. Административен съд – Бургас, XVII-ти състав, е отхвърлил жалбата на „СОНЕРС ГРУП“ ООД, ЕИК 147246077, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, [жк], [адрес], против РА № Р - 02000224004879 - 091 - 001 от 28.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с решение № 59 от 17.07.2025г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП. С решението съдът е осъдил „СОНЕРС ГРУП“ ООД да заплати на Национална агенция по приходите София разноски по делото в размер на 1 486,66лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „СОНЕРС ГРУП“ ООД, ЕИК 147246077, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, [жк], [адрес], представлявано от управителя Я. Ю. С., чрез процесуалния му представител адв. Д. Балкански. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Бургас е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд – Бургас и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за две съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас, чрез своя процесуален пред главен юрисконсулт Е. Тодорова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на „СОНЕРС ГРУП“ ООД, ЕИК 147246077, срещу РА № Р - 02000224004879 - 091 - 001 от 28.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с решение № 59 от 17.07.2025г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, с който за данъчните периоди м.06/2019г.; м.10/2021г., м.06,м.07 и м.11 на 2022г.; и от м.01до м.12 на 2023г., са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) общо в размер на 9 314,57лева и са начислени лихви за забава в общ размер на 2 759,45 лева. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията, в това число издадените ЗВР, РД и РА, проведеното административно оспорване. Отбелязано е, че през ревизираните периоди задълженото дружество и предоставяло застрахователни услуги и застрахователно посредничество, като по време на ревизията са установени несъответствия между декларираното и действително дължимия данък ДДС по отделни периоди /подробно възпроизведени в решението/. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в предвидената в закона форма, притежава задължителните реквизити, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След това съдът е пристъпил към обсъждане на въпроса за материалната законосъобразност на акта в посочената му част. Отбелязано е, че между страните няма спор относно фактите, а същият е единствено правен и се свежда до това следвало ли дружеството-жалбоподател да начислява ДДС върху извършени от него продажби на леки автомобили, които то е придобило от физически лица, които не са начислявали ДДС при продажбата. Решаващият съд е дал положителен отговор на спорния въпрос. В тази насока на първо място са възпроизведени разпоредбите на чл.50 и чл.69 и чл.70 ЗДДС. Направено е тълкуване в смисъл, че освободена на основание чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е само тази доставка на стоки, при която са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74 от ЗДДС, но право на приспадане на данъчен кредит е ограничено, поради наличие на някое от основанията, предвидени в чл. 70 от ЗДДС. Прието е, че в разглеждания случай тази хипотеза не е налице. Изложени са аргументи, че по делото не е спорно, че леките автомобили са придобити от жалбоподателя чрез покупко-продажба от различни физически лица и за продажбите не са издадени фактури, респ. данък не е начислен. От там е обоснован извод, че не са изпълнени условията на чл. 69 от ЗДДС и с оглед на това последващите доставки не са освободени на основание чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Посочено е, че нормата би била приложима, ако при придобиване на превозните средства е начислен ДДС, но за получателя правото на приспадане на данъчен кредит е изключено на основанията по чл. 70 от ЗДДС. Допълнено е, че при придобиване на автомобилите от жалбоподателя ДДС не е начислен и не може да се поставя въпросът за ограничаване правото на приспадане на данъчен кредит при изпълнени условия по чл. 69 ЗДДС,че не е ползван данъчен кредит не защото са налице обстоятелствата по чл. 70 от ЗДДС, а защото превозните средства са закупени от нерегистрирани по ЗДДС лица, без ДДС. Акцентирано е, че при продажбата на автомобилите жалбоподателят е длъжен да изпълни задължението си на доставчик по чл. 86, ал. 1 ЗДДС, като начисли данъка по облагаемата доставка (в този смисъл Решение № 2575/13.03.2023 г. по адм.д. № 101/2023 г. на ВАС). Посочено е, че след като в издадените фактури не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно от общата дължима сума, то същият следва да се счита включен в тази стойност. Изграден е извод, че с РА законосъобразно са определени данъчната основа и размерът на данъка. Изложени са и мотиви защо съдът приема, че актът е законосъобразен и в частта му за непризнато право на данъчен кредит в размер на 281,24лв. за получени услуги от доставчици, установени в други държави-членки. Решението на Административен съд – Бургас е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на „СОНЕРС ГРУП“ ООД, ЕИК 147246077, се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по л.209,т.3 АПК. По същество основните оплаквания на касатора за допуснато нарушение на материалния закон. Излагат се оплаквания, че след като дружеството съгласно чл.70,ал.1,т.4 ЗДДС не е могло да упражни право на данъчен кредит, то при извършване на последваща доставка със същата стока доставката се явява освободена по силата на чл.50,т.2 ЗДДС и определените с ревизионния акт допълнителни задължения за ДДС са в нарушение на закона. Прави се и позоваване на съответна съдебна практика на ВАС. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти. Установено, че ревизираното дружество „Сонерс груп" ЕООД през посочените периоди е с основен предмет на дейност застрахователни услуги и застрахователно посредничество, като същото е придобило от физически лица автомобили, които впоследствие е продало, без да начисли ДДС. Спорът между страните е правен и се свежда до това дали извършените доставки на автомобили са облагаеми или необлагаеми такива. Даденият положителен отговор на спорния въпрос се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК като логически обоснован и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Доставката би била освободена по смисъла на чл.50,ал.1, т.2 ЗДДС, ако при придобиването на стоката е бил начислен ДДС, но за получателя правото на приспадане на данъчен кредит е изключено на основанията по чл. 70 ЗДДС. При придобиване на стоката в случая не са издадени фактури и данък не е начислен, поради което не стои въпроса за ограничаването на правото на приспадане на данъчен кредит при изпълнени условия по чл. 69 ЗДДС. При продажбата на автомобила ревизираният е бил длъжен да изпълни задължението си на доставчик по чл. 86, ал. 1 ЗДДС като начисли данъка по облагаемата доставка. Тъй като това не е сторено, то законосъобразно неизпълнението му е изправено с РА. Като е достигнал до същия краен извод, Административен съд – Бургас е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 АПК. При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите – София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д "ОДОП" – Бургас, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер общо на 664евро, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. При определянето му съдът съобрази фактическата и правна сложност на спора, извършения обем на правна защита от ответника по касация и размера на заплатения хонорар на адвоката на касатора. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,