Решение № 3718 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1044/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ във връзка с чл. 215 ал. 5 ЗУТ, чрез процесуалния му представител юрк Сурдова, против решение 3444 от 27.11.2024г., постановено по адм. дело 747/2024г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което по жалба на Ф. В. И. от гр. Русе е отменена заповед ДК 11 Р - 6 от 31.07.2024г. на началника на Регионална дирекция за национален и строителен контрол /РДНСК/ Русе, с която на основание чл. 156, ал. 5 във връзка с чл. 185 ал. 2 и ал. 1 т. 1 и т. 3 ЗУТ е отменено разрешение за строеж 368 от 16.07.2024г. на Главния архитект на община Русе за строеж "Преустройство и приобщаване на балкони на ап. 25", находящ се в ПИ идентификатор 63427.7.357.1, по плана на гр. Русе [адрес]. С решението ДНСК е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че неправилно съдът е приел неприложимост на чл. 185 ал. 2 ЗУТ в случая, като излага съображения, че при приобщаването на балконите се засягат общи части и е било необходимо и съгласието на собственика на апартамент, намиращ се под обекта, предмет на разрешението за строеж. Посочва, че са неотносими към спора изложените от съда мотиви за некомуниктивност на собственика на апартамента, намиращ се под жилището, обект на разрешението за строеж. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърля жалбата срещу заповедта на началника на РДНСК - Русе. Претендира разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ф. В. И., с писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Костадинова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Ответникът главният архитект на община Русе, чрез процесуалния си представител юрк. Гаджанова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното съдебно решение АС гр. Русе е приел, че оспорената заповед на началника на РДНСК Русе е издадена от компетентен орган във връзка с делегирани му правомощия по т. 2 от заповед РД 13 177 от 20.06.2024г. на началника на ДНСК и представена заповед РД 13 213 от 19.07.2024г. за заместване от началника на РДНСК Русе, в предвидената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Достигнал е до извод за материална незаконосъобразност на заповедта, тъй като е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 185 ал. 2 ЗУТ, изискваща съгласие на всички непосредствени съседи при извършване на преустройства, визирани в разпоредбата. Приел е, че това е така, тъй като е изложил съображения, че балконът не представлява самостоятелен обект, а в случая се извърша преустройство с приобщаване на балкони на жилище, поради и което е приложима разпоредбата на чл. 185 ал. 1 т. 1 ЗУТ, която не изисква съгласие на останалите етажни собственици при преустройство на собствени обекти, без да се променя предназначението им. Направил е извод и че с предвиденото по разрешението за строеж не се променя съществено вида на фасадата, поради и което е приел, че е неприложим и чл. 185 ал. 1 т. 3 ЗУТ. По изложените съображения съдът е приел, че заповедта на началника на РДНСК Русе е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно. Спорният по делото въпрос е дали в случая при издаването на оспореното разрешение за строеж е била приложима разпоредбата на чл. 185 ал. 2 ЗУТ или е налице някоя от хипотезите на чл. 185 ал. 1 ЗУТ, при която не се изисква съгласие на останалите етажни собственици за издаване на разрешение за строеж. Чл. 185 ал. 2 ЗУТ е приложим само в случаите извън тези по ал. 1, съответно тогава се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части - съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите . Правилно в тази връзка съдът е определил спорния по делото въпрос и е изследвал приложимостта на чл. 185 ал. 2 във връзка с всички предпоставки по чл. 185 ал. 1 ЗУТ. Правилен и в съответствие със събраните доказателства е извода на съда, че в случая на първо място не се променя предназначението на обекта, който си остава жилище, като настоящият състав споделя изложените съображения, че балконът/балконите не представляват самостоятелен обект, а са неотменна част от обекта жилище. Правилен е и извода на съда, че с разрешеното преустройство с присъединяване на балкони не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им, не се изменят съществено общите части на сградата, не се предвижда свързване на вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос, не се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици, а т. 6 и 7 на чл. 185 л. 1 ЗУТ не са приложими в случая. В тази връзка е съответен на закона извода на съда, че в случая не са налице предпоставките по чл. 185 ал. 2 ЗУТ във връзка с ал. 1, които да обосноват прилагането му. Правилен и съответен на закона и събраните доказателства е и извода на съда, че разрешеното преустройство не засяга съществено външната фасада на сградата, която е обща част, поради което не е изискуемо съгласие по чл. 185, ал. 2 ЗУТ, като се установява и че същите не са носещи, предвид вида на строителството на сградата. По аргумент от чл. 185 ал. 1 т. 3 ЗУТ, за да е необходимо съгласието на останалите етажни собственици, следва промените във фасадата да са от категорията на съществените, които пък по аргумент от чл. 154 ал. 1 т. 5 ЗУТ са тези, които променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията. В случая от доказателствата се установява, че с разрешеното с оспореното разрешение за строеж не се променя конструкцията, включително е установено, че с преустройството не променя вида на конструктивни елементи и не се извършват дейности, които засягат конструкцията, както и не се променят натоварванията. Поради това е правилен извода на съда, че не е налице промяна на общи части от категорията на съществените /В този смисъл решение 414 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. 10588/2009 г., II о., докладчик Галина Солакова/. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото, а искането на ответника Ф. В. И. в тази връзка, като основателно и доказано, представени са доказателства за строени за настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъде уважено. С оглед изхода на делото е основателно и искането на ответника главния архитект на община Русе за присаждане на юрисконсултско възнаграждение, като следва да бъде уважено в размер на 100 лв. съгласно чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.