Решение № 9817 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3037/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София област срещу Решение 158 от 07.02.2025 г. по адм. дело 1196/2024 г. по описа на Административен съд София област, с което е отменено Решение 1012-22-115#1 от 19.08.2024 г., издадено от директор на ТП на НОИ София област и потвърденото с него разпореждане 2113-22-962#1/12.07.2024 г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване / ПО / при ТП на НОИ София област и преписката е върната на длъжностното лице за ново произнасяне по подаденото от А. М. К. заявление с вх. 2113-22-962/27.06.2024 г., съобразно мотивите на постановеното решение. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал. 3 КСО, § 1, ал. 1, т. 3 и т. 12 от ДР на КСО, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът А. М. К., чрез пълномощника си адв. Беров, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София област е отменил като незаконосъобразно Решение 1012-22-115#1 от 19.08.2024 г., издадено от директор на ТП на НОИ София област и потвърденото с него Разпореждане 2113-22-962#1/12.07.2024 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ София област, с което на основание чл. чл. 68, ал. 1-3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. К. с аргументи, че към момента на подаване на заявлението лицето не отговаря на условията по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма 15 години действителен осигурителен стаж. За да отмени издаденото от касационния жалбоподател решение и изпрати преписката на пенсионния орган, първостепенният съд е преценил, че органът неправилно е приел, че установеният осигурителен стаж на К. за периодите от 23.10.1972 г. 23.10.1973 г., 02.10.1976 г. 02.12.1977 г. и от 01.01.1079 г. 22.02.1980 г. или общо - 3 години, 03 месеца и 21 дни като неработеща майка , не представлява действителен осигурителен стаж, във връзка с което са направили и погрешен извод, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за отпускане на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, а именно липсата на изискуем действителен стаж от 15 години. Видно от мотивите на първоинстанционния съд, с незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, пенсионният орган е издал административен акт в нарушение на материалния закон чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО във връзка с чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, както и приложимите към процесния период чл. 80 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите (отм.) и Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.) Приел е, че оспореният пред него акт противоречи и на чл. 14 и чл. 47 от Конституцията на РБ, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права и препраща към изложеното в Решение 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, събрал е релевантните за спора доказателства и въз основа на прецизния им анализ и преценка е извел фактически констатации, които касационната инстанция възприема изцяло и не намира за необходимо да преповтаря. Спорът се концентрира само върху времето от 3 години, 03 месеца и 21 дни, през което лицето е ползвало отпуск по майчинство, който според административния орган не е действителен съобразно § 1, т. 12 от ДР на КСО. От страна на пенсионния орган е прието, че в случая е налице осигурителен стаж за лицето, който обаче не е действителния осигурителен стаж, необходим за пенсиониране в хипотезата на чл. 68, ал. 3 КСО, а нормата на чл. 9 КСО има действие само занапред. Безспорно е, че към датата на подаване на заявлението А. К. е имала навършена възраст от [възраст], както и че през релевантния период е била в отпуск по майчинство. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ София област и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на ПО . Незаконосъобразно пенсионните органи не са съобразили и действалите към онзи момент материалноправни норми, регулиращи свързаните с видовете отпуск по майчинство отношения - чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП/, съгласно който за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано в законоустановения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда, какъвто е и отпускът по майчинство. През процесния период относима е и уредба, регламентираща правата на неработещите жени майки, а именно ПМС 61/28.12.1967 г. / действащо до 1984 г. / и Инструкция 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на дете която уредба е възпроизведена и в сега действащия чл. 9, ал. 7 от КСО. Съгласно последната цитирана разпоредба за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, пред което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд Пенсии за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Видно и от Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта /обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г./, в сила и по време на отпуските по майчинство на К., времето на бременност /45 дни преди раждането/, раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж, като размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Според нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Изложеното дава основание да се достигне до извод, че в областта на общественото осигуряване при майчинство законодателят не прави разлика между жените, които не работят, поради отглеждане на децата си и жените, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. В тази връзка приемайки, че и по отменения ЗП и по действащия КСО отпускът по майчинство се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, съответно за осигурителен стаж при пенсиониране, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че пенсионният орган незаконосъобразно е отказал да признае периода на отпуск по майчинство на А. К. за действителен осигурителен стаж, позовавайки се на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Обосновано и при прецизно тълкуване и прилагане на материалния закон, административният съд е преценил, че през разглежданите периоди от време от 23.10.1972 г. до 23.10.1973 г., от 02.10.1976 г. до 02.12.1977 г. и от 01.01.1079 г. до 22.02.1980 г. - общо - 3 г. 03 м. и 21 дни, лицето е било в отпуск по майчинство, което време следва да му се признае при изчисляване на осигурителния стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО като действителен осигурителен стаж. С прибавянето му към осигурителния стаж, който вече е признат от пенсионния орган /ръководителя на ПО при ТП на НОИ София област/ - 12 години, 07 месеца и 07 дни на А. К., се достига изискуемият минимум от 15 години действителен осигурителен стаж, необходим за възникване правото на лицето на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изхода на правния спор, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение. Разноски от ответницата не се претендират. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение,