Решение № 11234 от 5.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4551/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ТРАНСПРЕС ГРИЙН ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя В. Стоянов, чрез процесуален представител, против решение 26/16.02.2021 г. по адм.д. 596/2020 г. на Административен съд Велико Търново (АС Велико Търново). Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационния жалбоподател счита, че АС- Велико Търново не е изпълнил указанията, дадени с определение 15773 от 18.12.2020 г. по адм.д. 12815/2020 г. на ВАС, като не е извършил контрол за законосъобразност по смисъла на чл. 168 АПК. Твърди се, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган. Наведени са доводи по отношение действително извършване на констатираното нарушение, като са изложени твърдения, че съдът не е изследвал дали административното нарушение е осъществено и по този начин е предрешил изхода на правния спор. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на оспорения отказ, както и съдът да даде изрични указания за възстановяване на заплатената компенсаторна такса. Претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция и за производството по адм.д. 12815/2020 г. по описа на ВАС, седмо отделение. Ответникът по касационната жалба и.д. директор на Национално тол управление (НТУ) при Агенция Пътна инфраструктура (АПИ) към Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), чрез процесуален представител излага становище за нейната неоснователност. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административния съд Велико Търново е образувано по жалбата на ТРАНСПРЕС ГРИЙН ЕООД срещу писмо с изх. 53-00-819/14.09.2020 г. на и.д. директор на НТУ, обективиращо отказ за възстановяване на сума за платена компенсаторна такса, по подадено от ТРАНСПРЕС ГРИЙН ЕООД заявление с вх. 53-00-8207/25.08.2020 г. Съдът е установил от фактическа страна, че на 27.05.2020 г. в 00:26 ч. пътно превозно средство с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на ТРАНСПРЕС ГРИЙН ЕООД, е засечено в обхвата на платената републиканска пътна мрежа в област Враца без маршрутна карта или бордово устройство. На 24.06.2020 г. превозното средство е спряно от служители на БГ ТОЛ, които са изискали от водача да заплати компенсаторна такса, за да може да продължи да се движи по платената пътна мрежа. С фактура 0004260 от 24.06.2020г. е заплатена такса в размер на 750лв., за което е издаден и документ за извършеното плащане. Дружеството-жалбоподател, като собственик на пътното превозно средство, е оспорило твърденията на агенцията, че камионът е бил без бордово устройство и не е имал право да се движи по платената пътна мрежа, и е поискало възстановяване на платената без основание компенсаторна такса. С оспореното пред първоинстанционния съд писмо, и.д. директор на НТУ е отказал възстановяване на заплатената такса. С определение 367/19.10.2020 г. по адм.д. 596/2020 г., Административен съд Велико Търново е приел, че жалбата е недопустима поради липса на годен за оспорване акт, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. С определение 15773/18.12.2020 г. по адм.д. 12815/2020 г. на ВАС, седмо отделение, съдът е отменил определение 367/19.10.2020 г. по адм.д. 596/2020 г. на Административен съд Велико Търново и е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Съдебният състав на ВАС е обосновал извод за неправилност на оспорения съдебен акт, тъй като задължението за плащането на компенсаторна такса не може да възникне без едностранно властническо разпореждане на овластен за това орган, който възлага финансово задължение, респ. отказът да бъде възстановена тази такса представлява едностранно властническо волеизявление на съответния административен орган, с което пряко се засягат права и законни интереси на адресата. С решение 26/16.02.2021 г. по адм.д.596/2020 г. Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалба на ТРАНСПРЕС ГРИЙН ЕООД против писмо с изх. 53-00-819/14.09.2020 г. на и.д. директор на НТУ, обективиращо отказ за възстановяване на сума за платена компенсаторна такса. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с процесуалните правила, като е съобразен с материалния закон и неговата цел. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че компенсаторна такса по своята същност представлява механизъм за освобождаване от административнонаказателна отговорност при нарушения свързани с ползването на платената пътна мрежа, поради което при заплащането на същата не се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), а ако такъв е съставен не се издава наказателно постановление. В мотивите си първата инстанция приема, че обстоятелствата, сочени от жалбоподателя по отношение наличието или липса на извършено нарушение могат да бъдат установени в производство по оспорване на наказателно постановление, издадено въз основа на съставен АУАН пред съответния районен съд. Обоснован е извод, че за съда не е налице възможност да отмени оспорения акт и да върне преписката за ново произнасяне със задължение органът да възстанови недължимо платената такса, тъй като липсва легитимно установяване по съответния ред относно недължимостта на последната. Решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Не е спорно, че отказът за възстановява на сума за платена компенсаторна такса на и.д. директор на НТУ при АПИ пряко засяга права и законни интереси на адресата. Административното производство е проведено във връзка с подадено от собственика на превозното средство заявление до председателя на Управителния съвет (УС) на АПИ за възстановяване на заплатена компенсаторна такса. Законодателят не е предвидил изричен ред за оспорване на властническото волеизявление за определяне на компенсаторната такса, съответно не е установен и надлежен законов ред за нейното възстановяване. За да обоснове компетентността на органа за издаване на оспорения пред първоинстанционния съд акт, по делото е представено пълномощно П-79/11.08.2020 г., с което председателят на УС на АПИ на основание чл. 21г, т. 1 и т. 6 от Закона за Пътищата (ЗП), във връзка с чл. 11, ал. 2, т. 1 и 7 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ, както и в изпълнение на решение на УС на АПИ, обективирано в протокол 25913/20 от заседание, проведено на 11.08.2020 г. е упълномощил и.д. директор на НТУ с конкретно разписани правомощия. С т. 8 от пълномощното на и.д. директор на НТУ е възложено да подписва кореспонденция и документи, свързани с дейността и организацията на работа на НТУ, а съгласно т,15.4. и 15.5 да инициира и подписва бюджетни платежни нареждания за постъпления на средства от плащания на такси и наложени санкции. Посоченото в пълномощното решение на УС на АПИ по протокол 25913/20 от 11.08.2020 г. не е приложено по делото. С жалбата до съда е наведен довод, че отказът е издаден от лице без правомощия. Административният съд приема, че жалбата е неоснователна, защото отказът е издаден от длъжностно лице, което е надлежно упълномощено от председателя на УС на АПИ, предвид цитираното по-горе пълномощно. Материалната компетентност представлява компетентност на административния орган да издава административни актове по определен материален въпрос. Компетентността се придобива по различни начини: 1. с конкретна нормативна разпоредба, 2. следва от функциите на органа, които са възложени с нормативен акт, 3. въз основа на делегиране от друг административен орган и др. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП) републиканските пътища се управляват от Агенция Пътна инфраструктура. АПИ е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството. В структурата на Агенцията се включват областите пътни управления, Националното тол управление и Институтът по пътища и мостове, който представляват нейни специализирани звена. В обхвата на законоустановените правомощия на Агенцията попада дейността по организиране и контрол на събирането на винетни такси, тол такси и другите такси предвидени в ЗП, като осъществява функциите на лице, събиращо пътни такси, освен това оперира и управлява Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, като управлява процесите и контролира правилното отчитане на дължимите такси и тяхното събиране чл. 21 ал. 3, т. 11 и т. 20 ЗП. Агенцията се ръководи от управителен съвет, който се състои от председател и двама членове и се представлява от председателя на управителния съвет. В чл. 21в, ал. 1 ЗП са изброени конкретни правомощия, а в ал. 2 е посочено, че УС взема и други решения свързани с оперативното ръководство и дейността на АПИ. В чл. 10, ал. 1, т. 23 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ (Правилник) е посочено, че УС издава общи и индивидуални административни актове. Компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 ЗП се заплаща в случаите по чл. 179, ал. 3 3б ЗДвП, като съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 2 ЗДвП преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП. Според нормата на чл. 189е, ал. 1 ЗДвП актовете за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 3в ЗдвП се съставят длъжностите лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 3б и чл. 167а ЗДвП съобразно тяхната компетентност. По отношение констатираното нарушение незаплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, текста на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП предвижда, че компетентните органи са, определените от председателя на УС на АПИ длъжностни лица. Именно от председателя на УС на АПИ изхожда и представеното по делото пълномощно по отношение и.д. директор на НТУ, но в същото не се съдържат правомощия по отношение издаването на индивидуални административни актове от вида на процесния, доколкото оспореното пред първоинстанционния съд писмо с изх. 53-00-819/14.09.2020 г. на и. д. директора на Национално ТОЛ управление, обективира отказ за възстановяване на сума за платена компенсаторна такса, по подадено от дружеството заявление вх. 53-00-8207/25.08.2020 г. Приложеното пълномощно не доказва надлежно делегиране на материална компетентност, защото председателят на УС може да делегира само правомощие, което притежава или съгласно разпоредбата на чл. 21г, т. 1 и т. 6 ЗП във връзка с чл. 11, ал. 2, т. 1 и 7 от Правилника, да организира дейността на Агенцията и да организира и привежда в изпълнение решенията на УС на АПИ, какъвто според пълномощното е процесният случай. В настоящия случай писмо с изх. 53-00-819/14.09.2020 г. на и. д. директор на НТУ, обективиращо отказ за възстановяване на сума за платена компенсаторна такса, по подадено от ТРАНСПРЕС ГРИЙН ЕООД заявление вх. 53-00-8207/25.08.2020 г. е издадено от некомпетентен орган, който не разполага с материалната компетентност да издава индивидуални административни актове от вида на процесния. С оглед на това оспореният административен акт е нищожен отменително основание по чл.146, ал.1 АПК. Като е стигнал до различни изводи, Административен съд Велико Търново е постановил неправилно решение. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната на съдебния акт се постановява нов такъв, по съществото на спора, с което обжалваният отказ се прогласява за нищожен. Касационният жалбоподател претендира присъждане на направени по делото разноски за настоящата съдебна инстанция и за частното съдебно производство по адм.д. 12815/2020 г. по описа на ВАС, седмо отделение. Предвид изхода на правния спор и своевременно предявената претенция, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 920,00 лева, от които: 1.) 150,00 лева заплатена държавна такса по адм. дело 12815/2020 г. на ВАС; 2.) 370,00 лева заплатена държавна такса за настоящото производство и 3.) 400,00 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдейства (л. 14 гръб по делото). Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение