Решение № 7823 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9036/2008 г.

Решение № 7823 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9036/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Моско Самуилов Аврамович от София, действуващ лично за себе си и като пълномощник на Белина Самуилова Леви и Мазал Жак Бенбасат, против решение по адм. д. № 339/2008 г. по описа на Административен съд - София-град. Иска отмяна поради необоснованост и незаконосъобразност. Твърди, че решението не е съобразено с доказателствата по делото. Ответната страна - Областен управител на област - София, редовно призован, не взема становище. Представителят на Върховната административната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдебното производство пред административния съд е образувано по жалбата на Моско Самуилов Аврамович и Белина Дамуилова Леви, срещу Заповед № РД-15-262/26.10.2007 година, на Областен управител на област София, с която е отменена предходна негова Заповед № РД-23-19028.10.2005 година. За да постанови решението си, съдът е възприел за установено, че производството по оспорената заповед е започнало по заявление от 10.11.1998 година, на наследници на Йосиф Исак Ешкенази, с което са поискали от Областния управител да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ за одържавени им по ЗОЕГПС - недвижими имоти. Сочи се, че с влязла в сила Заповед № РД-21-044/27.06.2003 година искането е удовлетворено, като правоимащите са обезщетени със съсобственост върху имоти, подробно описани, между които и портиерско помещение на блок 7, вх. "А", кв. "Зона Б-5". С последваща заповед № РД-23-190/28.10.2005 година е утвърдена оценката на тези имоти. Междувременно с влязло в сила решение на СРС е признато за установено по отношение на Столична община, че други лица са собственици именно на портиерското помещение в блок 7. Констатирано е от съда, че в тази връзка жалбоподателите са поискали областния управител да коригира сочените по-горе заповеди и соченото в тях портиерско помещение отпадне от обектите за обезщетяване. Със Заповед № РД-21-044/19.02.2007 г. административният орган е изменил своя заповед под същият номер от 27.06.2003 година, като е заличено изречението за портиерското помещение. Със Заповед от 26.03.2007 г., същ номер, е разпоредено изготвяне на нова оценка. С оспорената заповед № РД-15-262/26.10.2007 година е отменена Заповед № РД-23-190/28.10.2005, поправена със Заповед от 21.04.2006 година - на Областен управител, с мотивът, че портиерското помещение е изключено от предметът на обезщетение и е изготвена нова оценка. При тези факти съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Правилно, административният орган е, отменил, при условията на чл. 99, ал. 2 АПК - своя влязла в сила заповед, доколкото са налице нови обстоятелства. Правилен извод на съда. С оспорената заповед единствено е отменена оценка на обезщетен имот, доколкото същият, с влязъл в сила административен акт (Заповед № РД-21-044/19.02.2007 г.) е изключен от обема имоти дадени в съсобственост като обезщетение за извършено отчуждаване. По същество оплакванията на касаторите са насочени против извършената нова оценка - същата обаче е формирана в друга заповед № РД-23-083/26.10.2007 година, която е предмет на самостоятелно оспорване по друго дело. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,