Решение № 6329 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2022/2012 г.

Решение № 6329 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2022/2012 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Димитров Димитров от гр. Драгоман, обл. София, срещу Решение № 1018/27.12.2011 г. по адм. д. № 701/2011 г. на Административен съд София област, с твърдения за нищожност на същото като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 133, ал. 1 от АПК, на чл. 177, ал. 2 от АПК, за неправилност на същото като постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 28, § 2 от Регламент (ЕО) 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители и на разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП и за необоснованост на оспорения съдебен акт, отменителни основания по чл. 209, т. 1 и 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция София в писмените си бележки от 13.03.2012 г. излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба по доводите изложени в нея. Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Според него, в съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Касае се до свръхдекларирани площи по смисъла на чл. 51 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21 април 2004 г., т. е. площи, които не се използват и не се обработват от земеделския стопанин и се смятат за недопустими за подпомагане. Наличието на такива е основание за налагане на санкции като в зависимост от размера на разликата над действителната площ се налага санкция и за бъдещ период. По делото е установено, че при извършена по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП проверка на място на заявените от жалбоподателя земи за подпомагане е констатирано, че реално ползваната от него земя е извън рамките на физическия блок, посочен в заявлението за подпомагане. Констатацията е отразена в надлежно съставен Контролен лист с дата 23.10.2008 г., в който са отразени проверените парцели така, както са заявени, резултатите от измерванията, използваните методи за измерване и националните стандарти, като същият е връчен на лицето. При тези данни според него и по изложените в съдебното решение съображения, обосновано и правилно административният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е законосъобразно. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. От доказателствата по делото се установява следното: Производството по адм. д. № 6637/2009 г. на Административен съд София-град е образувано по жалба на Александър Димитров Димитров от гр. Драгоман, срещу Уведомително писмо изх. № 01-6500/15733 от 28.09.2009 г. на експерт на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция София област по повод подадено от жалбоподателя общо заявление за плащане на площ с УИН 23/180608/14643 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на РБългария за кампания 2008 г., в частта за наложени на жалбоподателя санкции и редукции по заявлението в размер на 1906.07 лв., за наддекларирани площи, след извършени административни проверки и проверки на място. С Определение № 2787/29.09.2009 г. по горното дело АССГ и приел, че спорът по жалбата е подсъден на Административен съд София област, поради което и на основание чл. 133, ал. 1 от АПК е изпратил делото по подсъдност на горния съд. С Решение № 188/11.03.2010 г. по адм. д. № 850/2009 г. АССГ е разгледал спора по същество приел е, че жалбата на жалбоподателя Димитров е неоснователна и я отхвърлил като неоснователна. Горното решение е обжалвано от Александър Димитров пред Върховния административен съд. С Решение № 15343/14.12.2010 г. по адм. д. № 6104/2010 г. тричленен състав на Върховния административен съд е приел, че Уведомително писмо изх. № 01-6500/15733 от 28.09.2009 г. на експерта на ДФ "Земеделие"-Разплащателна агенция София област е издадено при липсата на материална компетентност за издателя на същото, поради което е отменил като неправилно решението но АССО постановено по адм. д. № 850/2009 г., обявил е нищожността на оспорения административен акт и е изпратил преписката на компетентния административен орган - Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие - Разплащателна агенция гр. София, за разглеждане и произнасяне по подаденото от Александър Димитров Общо заявление за плащане на площ за кампания 2008 г. с УИН 23/180608/14643. След връщане на преписката, с Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-6500/535 от 13.01.2011 г. Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция София в резултат на извършена административна проверка и проверка на място е намалил финансовото подпомагане по подаденото от жалбоподателя Общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г. в размер на 548.56 лв. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), в размер на 602.38 лв. по Схемите за национални доплащания на площ ( НДП) и в размер на 755.13 лв. по мярката за Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1). Така издаденото Уведомителното писмо е обжалвано от жалбоподателя Димитров пред Административен съд София-град, по повод на което пред него е било образувано адм. д. № 6231/2011 г. С Определение № 4474/09.08.2011 г. по горното дело АССГ е приел, че с оглед отдалечеността на земеделските парцели предмет на жалбата, събирането на доказателствата по делото, натовареността на АССГ и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз (ХОПЕС), приложението на разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК, уреждаща правилата на местната подсъдност по седалището на административния орган издател на оспорения административен акт, би затруднило достъпът до правосъдие, поради което и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК е прекратил производството по адм. д. № 6231/2011 г. и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд София област. Административния съд София област е приел за разглеждане спора, по повод на което пред него е образувано адм. д. № 701/2011 г. В първото по делото заседание след образуване на производството, жалбоподателя не е направил възражения по чл. 132, ал. 2 от АПК за местна неподсъдност на делото пред Административен съд София област, поради което съдът е пристъпил към разглеждане на спора по същество. С решението предмет на касационната жалба Административния съд София област е отхвърлил като неоснователна жалбата на Александър Димитров Димитров, против Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-6500/535 от 13.01.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция София в частите му, с които е намалено и отказано финансово подпомагане по СЕПП, СНДП и по мярката за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1. Приел е, че по подаденото от жалбоподателя заявление при извършената административна проверка, не са констатирани непълноти или грешки и не са установени площи, заявени повече от един земеделски стопанин. В съответствие с разпоредбите на Част II, чл. 25 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21 април 2004 г. и чл. 37, ал. 4, т. 1 от ЗПЗП е извършена проверка на място, при което е съставен контролен лист за извършената проверка. При извършената проверка на място на 23.10.2008 г., за която кандидатът предварително е бил уведомен и е присъствал на същата, по отношение на БЗС № 23409-90-I извършващия проверката експерт е констатирал, че парцела е изместен извън рамките на физическия блок, който е заявен от него пред РА, поради което е отпаднал от финансиране. По отношение на БЗС № 23409-68-2 от СИЗП, при извършената на място проверка е констатирано, несъответствие между заявената от жалбоподателя площ от 52 ха по СЕПП, СНД и НР и площта от 0,44 ха измерена на място, при допустим толеранс в разминаване на площите от 0,48 ха., при което са приети като допустими за финансиране 0.44 ха и недопустими за подпомагане 0.08 ха. За резултатите от извършената на място проверка жалбоподателят е уведомен с уведомително писмо № 01-6500/14275 от 19.12.2009 г. ведно с приложеният към него контролен лист за извършена проверка на място, получени от него с обратна разписка на 7.01.2009 г. Неразделна част от уведомителното писмо е Таблица № 1 за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане за базата площи, заявени за подпомагане. Приложено е и допълнение, в което е описано съдържанието на съответните колони. Изложени са фактически и правни основания за наложените редукции. За наддекларираните площи, с оглед констатациите от проверката на място и в съответствие с разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, на жалбоподателя са наложени санкции по Схемата за единно плащане на площ и по Схемата за национални доплащания, както и по мярката за Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1). В определеният с уведомителното писмо 10-дневен срок от получаване на същото, жалбоподателя не е направил забележки и възражения по него. С решението предмет на касационната жалба административния съд е приел, че съставения Контролен лист за проверката на място е официален документ, констатациите по който не са опровергани от жалбоподателя по установения от закона ред. С оглед на това е приел, че отказа и намаляването на финансовото подпомагане обективирано в обжалваното уведомително писмо на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция София за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, с което на жалбоподателя са наложени санкции и редукции за наддекларирани площи по подаденото от него заявление за плащане с УИН 23/180608/14613 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ от Европейския фонд за гарантиране в земеделието е обоснован и законосъобразен и е отхвърлил като неоснователна подадената от него жалба срещу горното писмо. Върховният административен съд намира обжалваното решение на Административен съд София област за правилно и обосновано. На първо място, не се споделят доводите на касатора за нищожност на обжалваното решение поради противоречие на същото разпоредбите на чл. 133, ал. 1 от АПК и за неправилност на същото като постановено в нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК. Първият довод на жалбоподателя за нищожност на решението на Административен съд София област е за това, че компетентен по правилата на местната подсъдност установени с нормата на чл. 133, ал. 1 от АПК да се произнесе по спора за законосъобразност на уведомителното писмо на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция София е Административен съд София - град, в района на който е седалището на издателя на акта а не Административен съд София област. Безспорно, седалището на административния орган издател на административния акт е в гр. София и по правилата за местната подсъдност установени в чл. 133, ал. 1 от АПК, компетентен да се произнесе по неговата законосъобразност е Административен съд София-град. Следва обаче да се подчертае, че за местната подсъдност съдът не следи служебно. За спазване правилата за местната подсъдност съдът извършва проверка при наличие на предпоставките по чл. 134, ал. 2 от АПК - при наличие на възражение направено най-късно в първото по делото заседание пред първата инстанция, подкрепено с писмени доказателства от страната направила възражението. Първото по делото съдебно заседание пред Административен съд София-област по адм. д. № 701/2011 г., след определението на Административен съд София - град от 9.08.2011 г. по адм. д. № 6231/2011 г., с което делото му е изпратено по подсъдност е проведено на 4.10.2011 г., на което жалбоподателят Димитров се е явил лично. На това заседание същият не е направил възражение за местна неподсъдност на спора пред Административен съд София-област. При липсата на такова възражение, довода на касатора за нищожност на обжалваното решение на административния съд поради постановяването му в нарушение на разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. На следващо място, неоснователен е и доводът на жалбоподателя за нищожност на обжалвания административен акт поради издаването на същия в противоречие с влязлото в сила Решение № 15343/14.12.2010 г. по адм. д. № 6104/2010 г. на Върховния административен съд. Твърденията на касатора в това отношение са, че Върховния административен съд с цитираното по-горе решение е дал задължителни за административния орган указания, с които същият при издаване на новия административен акт, не се е съобразил. Доводите в тази насока са несъстоятелни. С Решение № 15343/14.12.2010 г. по адм. д. № 6104/2010 г. Върховния административен съд се е произнесъл по правилността на Решение № 188/11.03.2010 г. по адм. д. № 850/2009 г. на Административен съд София-област. Приел е, че същото е неправилно и го е отменил като такова и е пристъпил към разрешаване на спора по същество относно законосъобразността на Уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-6500/15733 от 28.08.2009 г. на Областна разплащателна агенция при ДФ "Земеделие" София област, в частта му по т. 1 като е приел, че горното писмо в тази му част не е индивидуален административен акт и същото е издадено от некомпетентен орган. Според ВАС, надлежен и законосъобразен акт е следвало да бъде издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция София, а не от Областната дирекция на Разплащателната агенция, която няма материалната компетентност да издаде такъв акт. По тези съображения след отмяната като неправилно на решението на Административен съд София област по адм. д. № 850/2009 г. и прогласяване нищожността на уведомителното писмо, Върховния административен съд е изпратил административната преписка на компетентния орган- Изпълнителния директор на ДФГ "Земеделие" - Разплащателна агенция София, който да се произнесе по подаденото от жалбоподателя Александър Димитров Димитров общо заявление за плащане на площ за кампания 2008 г. с УИН 23/180608/14643. В изпълнение на така дадените от Върховния административен съд указания с обжалваното по адм. д. № 6231/2011 г. на АССГ, а в последствие адм. д. № 701/2011 г. на Административен съд София-област, Уведомително писмо изх. № 01-6500/535 от 13.01.2011 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"- Разплащателна агенция София се е произнесъл по подаденото от жалбоподателя Димитров общо заявление с УИН 23/180608/14643 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г. Това второ уведомително писмо е издадено от компетентен орган и е в съответствие с дадените от Върховния административен съд по адм. д. № 6104/2010 г. указания. При тези обстоятелства, не са налице твърдяните от касационния жалбоподател доводи за нищожност на оспорения пред Административен съд София-област индивидуален административен акт, като издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Върховния административен съд намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя за неправилност на обжалваното решение поради противоречие на същото с разпоредбата на чл. 28, § 2 от Регламент (ЕО) 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. относно определянето на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители и на разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП. Безспорно установено е по адм. д. № 701/2011 г. на Административен съд София област обстоятелството, че в съответствие с разпоредбата на чл. 28, § 2 от Регламент (ЕО) № 796 на Комисията от 21 април 2004 г. и чл. 37, ал. 4, т. 1, във връзка с ал. 3 от ЗПЗП, признато и от жалбоподателя в първото по делото съдебно заседание проведено на 4.10.2011 г., че Разплащателната агенция на 23.10.2008 г. е извършила проверка на място чрез инспекция на земеделското стопанство, за която проверка е съставен Контролен лист за проверка на място. За извършената проверка на място жалбоподателя е бил уведомен предварително, присъствал е на място и е запознат с направените измервания (вж. графа "забележка" на стр. 54 от адм. д. № 850/2009 г.). При извършената проверка на място са констатирани наддекларирани площи по подаденото от него заявление за плащане с УИН 23/180608/14613 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ от Европейския фонд за гарантиране в земеделието по отношение на БЗС № 23409-90-I, където извършващия проверката експерт е констатирал, че парцела е изместен извън рамките на физическия блок, който е заявен от него пред РА и по отношение на БЗС № 23409-68-2 от СИЗП, при който при извършената на място проверка е констатирано несъответствие между заявената от жалбоподателя площ от 52 ха по СЕПП, СНД и НР и площта от 0,44 ха измерена на място, при допустим толеранс в разминаване на площите от 0,48 ха. Вследствие на констатациите на проверката на място първият БЗС е отпаднал от финансиране а по отношение на втория са приети като допустими за финансиране 0.44 ха и недопустими за подпомагане 0.08 ха. и на жалбоподателя са наложени санкции по Схемата за единно плащане на площ и по Схемата за национални доплащания, както и по мярката за Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1). С Уведомително писмо изх. № 01-6500-14275 от 19.12.2008 г., изпратено с обратна разписка на 07.01.2009 г., на жалбоподателя е изпратено копие от Контролния лист за направената проверка на място като му е дадена възможност в 10 работни дни от получаване на същото да направи забележки и възражения в писмен вид по констатациите. Нито в този срок, нито в хода на съдебното производство жалбоподателя е оспорил констатациите по Контролния лист за извършената проверка на място. При тези обстоятелства са правилни и обосновани изводите на административния съд в обжалваното решение за неоснователност на жалбата на Александър Димитров, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-6500/535 от 13.01.2011 г. Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция София. Не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна поради което същото като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение,