Решение № 8546 от 9.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4053/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Х. Я. А., гражданин на Ирак, чрез адвокат Стоянов, против Решение 1332 от 29.02.2024 г., постановено по адм. дело 9222/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Х. Я. А., гражданин на Ирак, срещу Решение 12145 от 07.08.2023 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Не се установява процесуалните права на жалбоподателя да са препятствани и ограничени по никакъв начин в развилото се съдебното производство. Обжалваното решение е надлежно мотивирано. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона също са неоснователни. Видно от бежанската история чужденецът не е имал проблеми с полиция и власти, не е членувал в политически партии и не е била арестуван. Съдът правилно е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице обстоятелства, които може да породят основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че преследване по смисъла на посочената разпоредба спрямо касатора е налице, като обратният извод е направен при липса на подробно обсъждане на представеното ново доказателство фотокопие на заповед за задържане от 11.03.2022 г. Обосновано това доказателство не е кредитирано предвид явното му противоречие с излаганите твърдения в провежданите интервюта за нечленуване на чужденеца в радикални организации. Не се твърди по делото, и че Х. Я. А. е бил заплашен от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение, лични заплахи срещу личността му поради наличие на международен конфликт в страната на произход. Всичко това обосновава липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец, както правилно е приел съдът в обжалваното решение. Продължителното пребиваване на жалбоподателя в Република България и нежеланието му да се завърне в страната по произход са причини, които са извън приложното поле на защитата по смисъла на ЗУБ. В чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, законодателят е предвидил възможността за предоставяне на хуманитарна закрила и по други причини от хуманитарен характер, но тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната, каквито в случая не се сочат, не са и налице. От последните данни за ситуацията в Ирак, не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. От представената от дирекция "Международна дейност" на ДАБ пред настоящата инстанция справка относно актуалното положение в Ирак и Иракски Кюрдистан от 01.04.2024 г. се установява, че в Ирак не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на административния съд не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи и не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие. Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Неоснователни са и твърденията в касационната жалба, че чужденецът е лице от уязвима група, тъй като страда от [заболяване]. От страна на жалбоподателя не е предоставена информация или доказателства, които да сочат за наличието на психични проблеми по време на административното производство, поради което издаденото от административния орган решение не би могло да съдържа обсъждане, свързано с психичното му здраве и да се преценява като незаконосъобразно в този аспект. Следва да бъде отбелязано, че подадената от Х. Я. А. молба е пета поред, явява се последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби от ЗУБ и съгласно чл. 13, т. 5 от ЗУБ, относимата редакция ДВ бр.52, 2007 г., обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието въобще на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. При внимателна преценка на фактите правилно и обосновано съдът е приел, че и трите обстоятелства не са налице, поради което оспорването на административния акт е неоснователно. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,