Решение № 5417 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 877/2016 г.

Решение № 5417 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 877/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Л. М. Р. от гр. София против решение № 6001/13.10.2015 г., постановено по адм. д. № 4845/2015 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Р. срещу заповед рег. № 227з-131/30.04.2015 г. на началника на 03 РУП-СДВР за отнемане в полза на държавата на огнестрелно оръжие, собственост на Л. Р. . Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че са изпълнени материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ. Твърди, че е политически репресиран и има право да притежава огнестрелно оръжие. Иска отмяна на решението с произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отмени оспорената заповед. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. За да се произнесе, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че по заявление на Л. Р. от 2009 г. за издаване на разрешение за носене и съхранение на оръжие - пистолет "Макаров", к. 6/18, № КТ20515, началникът на 03 РУП-СДВР със заповед № 958/11.12.2009 г. е отказал издаване на исканото разрешение. Заповедта е влязла в сила. Р. , като собственик на огнестрелното оръжие, го е предал в КОС поради "отпаднала необходимост засега". Пистолетът е приет от полицейски орган, за което действие е издаден приемно-предавателен протокол с вх. № К-580/1.04.2014 г., надлежно подписан от двете страни. Собственикът изрично е удостоверил с подпис, че е запознат с разпоредбата на чл. 213 ЗОБВВПИ. По делото не е спорно, че Л. Р. е уведомен с писмо от 16.04.2015 г. за започнало административно производство за отнемане в полза на държавата на пистолет "Макаров", к. 6/18, № КТ20515. Жалбоподателят е предоставил писмен отговор на 21.04.2015 г. С докладна записка от 30.04. 2015 г. на инспектор в група КОС административният орган е уведомен, че лицето Л. Р. няма издадено разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие; предал е собствения си пистолет "Макаров" за съхранение в КОС, в едногодишния законов срок не е прехвърлил собствеността на трето лице и не е подал заявление за издаване на разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие по надлежния ред. Началникът на 03 РУП-СДВР е издал оспорената заповед, като за фактически основания е приел, че по отношение на предаденото на 1.04.2014 г. огнестрелното оръжие Р. не е направил постъпления за разпореждане в срока по чл. 213, ал. 2 ЗОБВВПИ. Поради това и на основание чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ е разпоредил отнемане в полза на държавата на пистолет "Макаров", к. 6/18, № КТ20515. Въз основа на така установените факти административният съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в законоустановената форма, притежава необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заключил е, че оспореният административен акт е съответен на материалноправните разпоредби и целта на закона. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение, като твърди, че и административният орган, и съдът са приложили неточно материалния закон. В подкрепа на твърдението си за неправилност на съдебното решение касаторът излага пространно факти, квалифицира действия на държавни органи и прави характеристика на аспекти от ежедневието, които са неотносими към предмета на спора. Твърди, че има право да притежава и носи огнестрелно оръжие, а отказът на началника на районното полицейско управление е незаконосъобразен. Този довод е ирелевантен за предмета на настоящото дело. Той би бил относим за съдебното решение по проверка на законосъобразността на заповед № 958/11.12.2009 г., с която е отказано издаване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие. Заповедта, предмет на настоящото съдебно производство, нито се позовава, нито трябва да се позовава на чл. 58 ЗОБВВПИ. Тя е с друг предмет и на друго правно основание; издадена е при осъществени законови предпоставки на чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ, в сроковете по чл. 213, ал. 2 и ал. 4 ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ, когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ. Т. е. препращането към тази разпоредба не се отнася до материалноправните предпоставки, а визира компетентния орган - органът, издал разрешението. Правната последица, настъпваща при реализиране хипотезата на чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ, законодателят е свързал с конкретни срокове и препращането към алинея 2 е само досежно определените в тази разпоредба преклузивни срокове. Законодателят, с цел гарантиране реда и сигурността в обществото и отчитайки повишената степен на опасност, свързана със съхранението, притежаването и употребата на огнестрелни оръжия, е направил пряка и императивна нормативна връзка между настъпването на определени обстоятелства и несбъдването на определени условия, на които лицето трябва да отговаря. В съответствие с нормативната уредба и данните по делото първоинстанционният съд е достигнал до правнообоснован извод, че оспореният административен акт е постановен при наличието на посочените в него фактически и правни основания, поради което правилно е отхвърлил продадената срещу него жалба като неоснователна. Като е преценил всички релевантни доказателства, съдът е направил обосновани фактически изводи и ги е подвел под вярната правна норма. Достигнал е до правилния извод, че към датата на издаване на оспорената заповед правото на касатора да прехвърли собствеността върху отнетите оръжия и боеприпаси на друго лице или да поиска издаването на ново разрешение се е погасило, което прави издадената заповед за отнемане на оръжията и боеприпасите в полза на държавата законосъобразна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд