Решение № 977 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7279/2015 г.

ВАСVII отделение29.01.2016 г.докладчик Калина Арнаудова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32 от 29.04.2015 г. постановено по адм. дело № 29 по описа за 2015 г. на Административен съд - Кърджали. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 977 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7279/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Мехмед Зейнеп, гражданка на Република Турция, срещу решение № 32 от 29.04.2015 г. постановено по адм. дело № 29 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Кърджали. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и е постановено в несъответствие с целта на закона. Сочи, че решението не отговаря на действителното фактическо и правно положение, на събраните по делото доказателства, както и на действащата нормативна уредба. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - Началникът на Териториално звено (ТЗ) "Миграция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Кърджали оспорва касационната жалба, по съображения изложени в депозирано по делото възражение. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Мехмед Зейнеп, гражданка на Република Турция, срещу отказ № 292р-650 от 14.01.2015 г. на началника на ТЗ "Миграция" при ОД на МВР - Кърджали. За да постанови решението съдът е приел от фактическа страна, че с решение № 52 от 18.08.2014 г. постановено по адм. дело № 57 по описа за 2014 г. на АС- Кърджали е отменен отказ № 7009 от 04.04.2014 г. на началника на ТЗ "Миграция" при ОД на МВР Кърджали и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявление рег. № 22809 от 18.12.2013 г. на Мехмед Зейнеп. С решение постановено по адм. дело № 12167/2014 г. по описа на ВАС първоинстанционното решениее оставено в сила. При проведеното административно производство, след изпращане на преписката на административния орган, същият се е произнесъл с отказ за предоставяне на разрешение за продължително пребиваване на Мехмед Зейнеп. Административния орган е приел, че към момента на последващото произнасяне по заявлението, Зейнеп не притежава виза тип "Д", а от 14.01.2015 г. - има издадена виза "С". При тези констатации органът е приел, че заявителката не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и на осн. чл. 26, ал. 2 от същия закон е издал оспорения отказ. При така установеното ислед анализ на относимата правна уредба, съдът е приел, че оспорения отказ е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при посочени фактически и правни основания за неговото издаване, при спазване на административно производствените правила и правилно прилагане на материалния закон. Решението е правилно. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ и са членове на семейство на български гражданин по чл. 2, ал. 6 от ЗЧРБ. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че са предвидени кумулативно няколко предпоставки, които следва да са налице, за да бъде издадено разрешение. От представената по делото административна преписка е безспорно установено, че виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ, тип "Д", е била издадена на Зейнеп на 01.11.2013 г. със срок на валидност до 30.04.2014 г. т. е. към момента на издаване на оспорения отказ заявителката не е имала валидна виза тип "Д" и не е отговаряла на изискванията предвидени в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. Оспорената в първоинстанционното производство заповед е издадена на 14.01.2015 г., към който момент валидността на притежаваната от Зейнеп виза тип "Д" е била изтекла. При така установеното е безспорно, че Мехмед Зейнеп не е отговаряла на условията при които може да и бъде издадено разрешение за продължително пребиваване. Оспореният в първоинстанционното отказ на началника на ТЗ "Миграция" при ОД на МВР -Кърджали е законосъобразен. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, че постановеното решение е в противоречие с решение № 52 от 18.08.2014 г. постановено по адм. дело № 57 по описа за 2014 г. на АС - Кърджали. В цитираното решение е изследвано налице ли са били предпоставките на чл. 26, ал. 3 от ЗЧРБ за постановяване на отказ. Постановеното по посоченото дело решение не обвързва административния орган да издаде акт с конкретно съдържание. Административният орган както при първоначалното, така и при последващо произнасяне, следва да прецени налице ли са предпоставките за издаване на исканото разрешение за продължително пребиваване, след като съобрази всички факти и обстоятелства имащи значение за случая. Предвид изложеното настоящият състав намира, че при правилно установени фактически обстоятелства, първоинстанционния съд е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, решението, следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

Цитирани разпоредби

4