Решение № 10058 от 9.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители в България срещу решение 638/07.02.2022 г., постановено по адм. д. 3910/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е недопустимо касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, а при условията на евентуалност поддържа оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба съдържа подробно изложени съображения в подкрепа на становището за необоснованост на съдебното решение и законосъобразност на атакувания административен акт. Иска се обезсилване, респективно отмяна на обжалваното решение. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът В. Първанов оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 638/07.02.2022 г., постановено по адм. д. 3910/2021 г. по описа на АССГ е отменено решение по т. 1.1. по Протокол 269/11.03.2021 г. на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители, с което предлага физическото лице, независим оценител, изготвил доклада за оценка, да бъде наказан съгласно чл. 36, ал.1, т.З от Закона за независимите оценители (ЗНО) с предупреждение за лишаване от правоспособност. Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, но съдържа предложение, а не изрично волеизявление за налагане на дисциплинарно наказание, не е конкретизиран наказания правен субект и липсват мотиви за невъзприемане на становището на дисциплинарния състав. Тези нарушения са определени като особено съществени и водещи до нищожност на атакувания административен акт. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на обжалване акт, поради което е валидно и допустимо. Доводите в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение са неоснователни. Действително диспозитивът на оспореното пред АССГ решение на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители е непрецизен и формулировката му представлява пречка за неговото изпълнение, но от друга страна поради обстоятелството, че е издадено от компетентен да налага дисциплинарни наказания орган е възможно да създаде несигурност относно правното положение на В. Русинов, по отношение на когото е проведено дисциплинарното производство и на когото е изпратено съобщение, че му е наложено наказание. Твърденията в касационната жалба, че това решение е само част от процедурата, а не краен акт противоречи на специалния закон, според който именно Управителния съвет на Камарата на независимите оценители налага дисциплинарни наказания по предложения на дисциплинарен състав не съществува друг орган, пред когото Управителният съвет на Камарата на независимите оценители да направи предложение за налагане на наказание. В този смисъл за физическото лице е възникнало право на жалба, която правилно е разгледана по същество от първата инстанция като подадена в срок срещу подлежащ на оспорване акт на компетентен орган. В съответствие със събраните по делото доказателства АССГ е обосновал законосъобразен извод за нищожност на решението на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители. Твърденията в касационната жалба за законосъобразност на оспорения административен акт не кореспондират както с доводите за наличие на основанията по чл. 209, т. 2 от АПК, така и със съдържанието акта и установените от първата инстанция факти. Съгласно чл. 35 от ЗНО за виновно неизпълнение на задълженията по закона и по Кодекса за професионална етика на независимите оценители независимите оценители носят дисциплинарна отговорност. Според чл. 15, ал. 1, т. 1, б. а от ЗНО идентификационните данни за независимите оценители физическите лица са трите имена, адрес и телефон, а в решението, което е оспорено пред АССГ липсва каквато и да е идентификация на наказаното лице, което е индивидуализирано само като физическото лице, независим оценител, изготвил доклада за оценка . Яснота относно наказаното лице се съдържа в административната преписка, включително и писмото до В. Първанов от 31.03.2021 г., но неговите имена, адрес и телефон липсват в решението на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители. Обосновано АССГ е приел, че изразът предлага да бъде наказан не е равнозначен на налага наказание , поради което действителната воля на органът не е ясно изразена и опорочава волеизявлението. В акта липсват и мотиви, а с оглед обстоятелството, че не е възприето предложението на дисциплинарния състав не е възможно да се приеме, че изложените от помощният орган правни и фактически основания са използвани и от административния орган. Становището в касационната жалба относно липсата на обвързаност на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители с предложението на дисциплинарния състав и възможността да се вземе решение, различаващо се от предложението, е принципно вярно и съответстващо на закона. В обжалваното съдебно решение липсват мотиви в обратния смисъл, а констатираното нарушение на закона е в липсата на мотиви в акта и невъзможността за такива да бъдат използвани мотивите на дисциплинарния състав поради различието между предложението и крайния акт. При тези констатирани съществени нарушения при издаване на оспорения пред него акт, АССГ не е формирал подробни фактически и правни изводи относно извършването на нарушението, което е санкционирано. Това процесуално нарушение, не е наведено като касационно основание и е извън тези, за които касационната инстанция следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което не е налице основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 800 лв., поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, следва да му бъдат възстановени от бюджета на касационния жалбоподател. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора, поради което своевременно направеното възражение за неговата прекомерност е неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд