Решение № 3707 от 27.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10391/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния представител юркисконсулт Д. Колева, против решение 4602 от 10.07.2023 г., постановено по адм. дело 8287/2022 г. на Административен съд София град, в частта му с която по жалбата на В. Михайлов е отменено решение на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция /изх. 01-6500/8482 от 29.07.2022г./ в частта му по т. II от решението, с която на ЕТ В. Михайлов е определена финансова корекция в размер на 391 160,00 лв. и в частта му по т. III от решението, с която е определена окончателна финансова корекция в размер на 391 160,00 лв. и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФЗ с указание за определяне на финансова корекция по основание и размер съгласно Закона за подпомагане на земеделски производители /ЗПЗП/ и Наредба 29 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР за периода 2007-2013 г. /Наредба 29/2008 г./ Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение, в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска съдът да отмени решението и да се произнесе по същество на спора, като отхвърли жалбата на В. Михайлов срещу решението за налагане на финансова корекция в частта му по т. II и т. III. Претендира присъждане разноски за две съдебни инстанции. Ответникът В. Михайлов, чрез пълномощник адв. Янакиева, в съдебно заседание и с представено по делото писмено становище, заявява неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдебното решение е неправилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция, изх. 01-6500/8482 от 29.07.2022г., с което на В. Михайлов по т. I му е определена финансова корекция в размер на 58 674,00 лв.; по т. II финансова корекция в размер на 391 160,00 лв. и по т. III окончателна финансова корекция в размер на 391 160,00 лв. С обжалваното решение административният съд е отменил оспореното решение за налагане на финансова корекция в частта му по т. II и т.III и върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ с указание за определяне на финансова корекция по основание и размер съгласно ЗПЗП и Наредба 29/2008 г. В частта по т. I на оспорения административен акт съдът е отхвърлил жалбата. Предмет на оспорване в настоящето производство е решението само в отменителната му част, тъй като по отношение на отхвърлителната част, касационна жалба не е подадена. За да постанови оспорения резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила. Същото обаче е издадено при неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка съдът е развил съображение относно установеното от административния орган неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели за заетост не разкриване на пет работни места - 1 брой административен и 4 броя производствен персонал. Съдът е възприел, че задължението за 1 бр. административен персонал е спазено. Мотивирал се е, че едноличния търговец е самото лице, регистрирало се като търговец и то няма корпоративна структура. Поради това и при него не се назначава управител или други органи на управление. Липсва посочено задължение за разкриване на ръководна. На следващо място позовавяйки се на заключението на съдебно-икономическата експертиза, обосновано на базата на представените от жалбоподателя сключени граждански договори, съдът е възприел, че средносписъчният брой наети лица за процесните три години професионален персонал, е 3 лица, което заедно с 1 бр. административен персонал предполага изпълнение 80% на бизнес плана относно показателите за заетост. Според административния съд бенефициера е осигурил трудова заетост на професионален персонал средноаритметично за трите години 3 лица, което в контекста на един брой административен персонал, води до неправилен извода на административния орган, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана параметри за устойчива заетост повече от 50 %. В тази връзка атакуваното решение, в частта му по т. II според съда е незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено, като в тази преписката следва да бъде върната на основание чл. 173 ал. 2 от АПК, за произнасяне от административния орган при съобразяване с изложените от съда мотиви. Отмяната на оспорваното решение в частта на т. II според съда води до отмяна и на т. III от същото, тъй като отпадат предпоставките на чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ при повече от едно нарушение при изпълнение на един и същ договор. Решението, в обжалваната му част, е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя решаващият извод на Административен съд София - град, че при изпълнението на бизнес плана по отношение на изискването за устойчива заетост следва да се вземе предвид заетостта по граждански правоотношения. В случая неправилно съдът се позовава на представените граждански договори с физически лица. Няма спор, че по делото са налични граждански договори с лица, по които бенефициера е възложител. Договорите са сключени със С. Петрова хигиенист, А. Михайлова организатор събития, В. Михайлов поддръжка и Л. Николова счетоводител. Същите са за следните дейности: дезинфекция на повърхности, измиване на прозорци и други подобни дейности /договор от 05.01.2016 г. със срок до 04.01.2020 г./, помощ при организиране на събития /договор от 01.02.2018 г. със срок до 31.01.2022 г./, снегопочистване, косене на трева, почистване на басейн, изрязване, подкастряне и премахване на ниска дървестна разстителност /договор от 04.01.2016 г. със срок до 03.01.2020 г./ и счетоводно обслужване /договор от 05.01.2016 г. и договор от 02.10.2017 г./ Именно на база тези договори съдът е приел, че е налице изпълнение надвишаващо 50% от предвиденото за изпълнение в одобрения бизнес план. В случая съдът не е съобразил, че в бизнес плана бенефциера се е задължил работа по основен трудов договор да получат 4 човека. Именно в бизнес плана ползвателят на помощта изрично е посочил, че управленската дейност ще се извършва от В. Михайлов, подпомаган от 4 служителя, с подходяща квалификация и опит, а при необходимост от извършване на други допълнителни дейности ще бъдат използвани външни услуги. По делото безспорно е установено, че през 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в ЕТ В. Михайлов не е имало назначени лица на трудов договор. Съгласно чл. 16, ал. 1, изречение първо от Наредба 29/2008 г., кандидатите представят бизнес план по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Проектът е одобрен за финансиране именно въз основа на параметрите на устойчива заетост, който той се задължил да спазва след сключване на договора и изплащане на помощта. В този смисъл в случая бенефициера не е спазил поет ангажимент, обективиран в бизнес плана да наеме на работа по основен трудов договор 4 човека. Една от целите на мярката по чл. 2 е насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони. При тълкуване на легалната дефиниция на § 1, т. 26 от ДР на Наредба 29/2008 г. се налага изводът, че за да бъде спазено изискването за устойчива заетост, въз основа на което проектът е одобрен за финансиране, запазването и/или разкриването на нови работни места следва да бъде направено в предприятието на подпомаганото лице. В случая няма пречка при необходимост да се използват услугите на други лица по граждански правоотношения, но трябва да е изпълнено и изискването за трайна трудова заетост на 4 лица по трудов договор. При това правилно изпълнителният директор на ДФЗ е наложил санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора или 391 160,00 лева, тъй като съгласно т. 18 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата се касае за неизпълнение по-голямо от 50 % от заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и тежестта на нарушението засяга критерий за допустимост по мярката. Следва да се посочи и че съдът, приемайки, че тълкуването на административния орган е в противоречи с целта на мярката, неправилно се е позовал на Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., тъй като в случая приложима е Наредба 29/2008 г. По изложените съображения съдебното решение, в оспорената му част, е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Доколкото решаващият съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и спорът е изяснен от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе с решение по същество, с което да отхвърли жалбата на В. Михайлов против решение на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция, изх. 01-6500/8482 от 29.07.2022г., в частта му по т. II т. III. С оглед на постановения по спора резултат съдебното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ДФЗ е осъден да заплати разноските сторени от жалбоподателя пред първоинстанционния съд. С оглед изхода на спора в полза на касационния жалбоподател следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на по 100 лева за всяка съдебна инстанция, който размер е определен съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, внесен депозит за експертиза в първоинстанционното производство в размер на 300 лева и държавна такса за касационното производство в размер на 1700 лева. На ответника разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,