Решение № 1880 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9206/2023 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г. (ОПИК) срещу решение 436/04.07.2023 г. на Административен съд Монтана по адм. д. 394 по описа за 2023 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ РД-15-75/21.06.2022 г., издаден от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г. (ОПИК 2014-2020 г.). Доводите на касатора са за неправилност на решението заради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Според касационния жалбоподател съдът е подменил предмета на спора, тъй като оспореният пред него акт не представлява отказ от верификация, а акт за установяване на публично държавно вземане, което е изключило от познавателната му дейност обсъждането на допустивите разходи по Условията за кандидатстване. Настоява на осъществяване на предпоставките на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-3/2018 г. за възникване на публичното държавно вземане и на надлежното му установяване на основание чл. 35, ал. 3 от Наредбата с АУПДВ, издаден по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. Иска отмяна на решението отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Сдружение Клъстер Геодинамика изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред Адм. съд Монтана АУПДВ е установено публично държавно вземане в размер 78 521.33 лева с длъжник Сдружение Клъстер Геодинамика. Вземането е за подлежащи на възстановяване надплатени суми, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор BG16RFOP002-2.009-0050-C01/30.03.2018 г. по проект Развитие на Клъстер Геодинамика. Фактическото му основание е отчитането от бенефициера на разходи за възнаграждения на квалифициран персонал, необходим за изпълнението на дейностите по проекта в общ размер 196 053.64 лева, които надвишават 50 % от общо допустимите разходи по проекта в размер 195 804.04 лева в противоречие с т. 14.2 Допустими разходи от Условията за кандидатстване по процедурата. Като недопустими са определени верифицирани и платени разходи за възнаграждения в общ размер 98 151.62 лева, от които безвъзмездна финансова помощ 78 521.33 лева по трети и четвърти междинни отчети и по финалния отчет. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ. Съдебният акт е постановен в ново първоинстанционно производство след като с решение 5938/06.06.2023 г. на Върховния административен съд по адм.д. 11291/2022 г. е отменено решение 361/20.09.2022 г. на Адм. съд Монтана по адм.д. 288/2022 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. По установяванията на първостепенния съд Сдружение Клъстер Геодинамика е страна по сключен с ръководителя на УО на ОПИК административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014 2020 г. BG16RFOP002-2.009-0050-C01/30.03.2018 г., по който са платени разходи за възнаграждение в общ размер 98 151.62 лева, от които БФП 78 521.33 лева. В предходно административно производство е издадено решение РД-16-844 от 08.09.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г., което е отменено в частта относно отказите за верификация на разходите по исканията на сдружението за междинни плащания 3 и 4 с решение 558 от 14.12.2020 г. на Административен съд Монтана по административно дело 444/2020 г. Относно частичната отмяна на административния акт това решение е оставено в сила с решение 8909/29.07.2021 г. на ВАС по адм.д. 2303/23.03.2021 г. Според инстанцията по същество АУПДВ е издаден от компетентен орган във формата за действителност и в съответствие с административнопроизводствените правила. По решаващите изводи на първоинстанционния съд АУПДВ на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК е издаден след верифициране на разходите по договора на жалбоподателя с РУО на ОПИК и без да съществува влязъл в сила административен акт за отмяна на верификацията сумите по проекта не са недължимо платени или надплатени. Първоинстанционният съдебен акт е правилен по резултата си. Обратно на приетото от първостепенния съд отмяната на верифицираните разходи, респ. стабилизирането на отказа за верификация, не е елемент от фактическия състав, пораждащ правомощието на ръководителя на УО да установи като публично държавно вземане надплатеното. При действието на чл. 9, ал. 2 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество по искането за окончателно плащане УО съпоставя общо верифицираните допустими разходи, финансирани с БФП, с извършените авансови и междинни плащания. В избирателно цитираното от административния съд решение 8909/29.07.2021 г. на ВАС по адм.д. 2303/23.03.2021 г. е разяснено, че именно в това производство органът е длъжен да установи крайният размер на допустимите и на недопустимите разходи и по отношение на недопустимите, но платени разходи, да разпореди възстановяването им.. Фактическото твърдение на администрацията е за надплатени суми, с което е обвързано правното твърдение за съществуващо вземане за възстановяването им като публично държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Като надплатени са определени сумите за персонал надвишаващи 50% от допустимите разходи по проекта с позоваване на праговете за тази категория разходи по т. 14.2 от Условията за кандидатстване по процедурата. Общо за допустими са посочени разходи в размер 195 604.04 лева при разходи за персонал 196 053.64 лева. С превишаването на прага на разходите от съответната категория над дела в общо допустимите по проекта е обосновано съществуването, а и размера на публичното държавно вземане, доколкото размерът е изразен като разлика над прага до общо допустимите и тази разлика представлява подлежащата на възстановяване по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-3 надплатена сума на финансова подкрепа. В хода на първоинстанционното производство е било спорно определянето на размера на допустимите разходи и съотношението с разходите от категорията на разходите за персонала от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и по одобрения проект. Като част от фактическото основание за издаване на утежняващият административен акт и бидейки в основата на разпоредената с него правна промяна, размерът на общо допустимите разходи е предмет на доказване и като спорен този факт е в обхвата на доказването. По правилото на чл. 170, ал. 1 АПК за администрацията е обвързаността да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на посочените в акта фактически основания за издаването му. Не се сочат информационни източници за доказателствения факт на допустимите разходи. Правилата на доказателствената тежест задължават съда да приеме за ненастъпили правните последици на недоказания факт. В случая да отрече наличието на установеното публично държавно вземане. Без публичното вземане на държавата да съществува актът за установяването му е неправомерен, а решението за отмяна на утежняващия административен акт е правилно. Дължимо е оставянето в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация не се дължат деловодни разноски, доколкото се претендират направени в първоинстанционното производство и с арг. от чл. 81 ГПК присъждането им от настоящата инстанция е недопустимо. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение