Решение № 9746 от 16.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1839/2009 г.

Решение № 9746 от 16.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1839/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Борислав Михайлов, в качеството му на процесуален представител на Альоша Младенов Зидаров, срещу решение № 12743 от 25.11.2008 г. по адм. дело № 5549 по описа за 2007 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - министърът на земеделието и храните не ангажира становище по нея. Заинтересуваната страна - държавната агенция по горите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Яника Симова оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в първоинстанционното производство е била заповед № РД-49-51 от 16.02.2007 г. на министъра на земеделието и горите (заповед № РД-09-75 от 1.02.2006 г. на министър Нихат Кабил за възлагане на правомощията по § 123 от ПЗР на ЗИДЗГ на Стефан Юруков), постановена на основание § 123, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗГ, във връзка с чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на министерство на земеделието и горите. С нея е отказано издаването на заповед за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост по преписка № 94-А-138 от 17.02.2004 г. на МЗГ и № 94-АА-87 от 23.03.2004 г. на национално управление на горите, за закупуване на застроена и нормативно определена прилежаща, площ по заявление на Альоша Младенов Зидаров. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, а именно проведеното административно производство по повод заявлението от 17.02.2004 г. на лицето по реда на § 123, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗГ за закупуване на нормативно определената прилежаща площ на сграда, намираща се в м. "Бели брези", община Ардино, с пл. № 112 по кадастралния план от 1987 г., на която е собственик и представените от него писмени доказателства като договор № 15 от 14.02.2002 г. за покупко-продажба на недвижим имот, вписан с вх. № 52 от 21.02.2002 г. ; I-34 парт. книга том ХV, стр. 19 от съдията по вписванията, съгласно който "Горубсо-Мадан" АД представлявано от изп. директор продава на лицето едноетажна сграда със застроена площ от 10, 5 кв. м, масивна конструкция, построена 1954 г. - телефонен пост - кантон в землището на гр. Ардино, м. "Бели брези", с пл. № 112 по кадастралния план от 1987 г., за което купувачът е заплатил продажната цена от 800 лв. Представен е и нотариален акт № 137 от 10.10.2005 г., том II дело № 355/2005 г., съставен по реда на чл. 483, ал. 1 от ГПК (отм.), съгласно който А. Зидаров е признат за собственик на така описаната сграда, построена в УПИ VII от кв. 2 с пл. № 14 по частичен ПУП на ТК "Белите брези" гр. Ардино, идентичен с пл. № 112 по кадастрален план от 1987 г. Съгласно скица - проект за делба № 282 от 10.09.2005 г. поземлен имот № 00607.13.44 по кадастралната карта, одобрена със заповед № 300-5-1 от 13.05.2004 г. на началника на службата по кадастъра - гр. Кърджали, изменена със заповед № КД-14-09-37 от 24.06.2005 г. на началника на службата по кадастъра - гр. Кърджали, площта на ТК "Белите брези" от 460 025 кв. м е разделена на два имота: имот № 00607.13. 186 - от 458 042 кв. м и имот № 00607.13. 187 с проектна площ 1 983 кв. м, а като собственик на терена е посочено "МЗГ - Държавно лесничейство" Ардино. Освен изброените, към молбата са били приложени и всички останали, изискващи се по § 123 от ПЗР на ЗИДЗГ документи, включително и оценка на подлежащия на закупуване терен. Със становище рег. № 3287 от 19.10.2005 г. РУГ - Кърджали е отказало да съгласува продажбата на 1.983 дка от държавния горски фонд, понеже счита, че площта не е "прилежаща" към съществуващата сграда от 10, 5 кв. м и съгласно ПУП е отредена за бъдещи инвестиционни намерения, което противоречи на смисъла на § 123 от ПЗР на ЗИДЗГ за закупуване на нормативно определената прилежаща площ. При тази фактическа страна по спора съдът е приел, че жалбата, с която е сезиран е неоснователна. Съгласно § 123 от ПЗР на ЗИДЗГ лице, построило сгради, постройки, мрежи и съоръжения в държавен горски фонд - частна държавна собственост, до влизането в сила на този закон или е придобило собственост върху такива, може да закупи застроената и нормативно определената прилежаща площ, ако строежите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията са търпими строежи и не подлежат на премахване. Заявлението за закупуване се подава до министъра на земеделието и горите в едногодишен срок от влизането в сила на ЗИДЗГ и към него се прилагат документите, описани в § 123, ал. 2, от т. 1 до т. 10 на ПЗР на ЗИДЗГ. По делото са представени доказателства, от които е видно че лицето е придобило възмездно собствеността върху масивна сграда - телефонен пост с обща площ от 10, 5 кв. м в м. "Бели брези", община Ардино, поради което е налице първата от кумулативно изискващите се предпоставки на законовата разпоредба. Според съда са налице и доказателства, че от поземлен имот с площ 1.983 дка се е трансформирал в УПИ VII от кв. 2 с пл. № 14, идентичен с пл. № 112 по кадастрален план от 1987 г., съгласно частичен ПУП на ТК "Белите брези" гр. Ардино, но не били представени данни за собствеността върху УПИ VII, кв. 2, пл. № 14, поради което не е налице втората предпоставка, уредена в цитираната разпоредба. Направена е преценка за законосъобразност на обжалвания административен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено, като този извод се обосновава от данните по делото и от представените с касационната жалба доказателства, а именно акт № 836 от 29.07.2003 г. за държавна частна собственост на недвижим имот, находящ се в землището на гр. Ардино, община Ардино и писмо изх. № 1567 от 28.11.2008 г. на общинска служба по земеделие и гори - Ардино, областна дирекция "Земеделие и гори"-Кърджали. Последният документ удостоверява, че проектен имот с кад. № 13 191 с площ 1.983 дка в землището на гр. Ардино, попада в имот с кад. № 13176 с площ 1 378.681 дка с НТП-Иглолистна гора, със собственик - МЗГ-ДЛ, държавна частна собственост. По делото не е бил спорен факта, че заявлението по реда на § 123, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗГ е подадено по реда и в срока, предвиден в цитираната разпоредба и по преписката са представени всички изискващи се документи. Не е бил спорен факта, че лицето е собственик на описаната по-горе сграда с площ от 10.5 кв. м. в м. "Бели брези", община Ардино, която се намира в държавен горски фонд - частна държавна собственост. Съгласно § 123, ал. 1 от ЗИДЗГ (ДВ, бр. 16 от 18.02.2003 г.), лице, построило сгради, постройки, мрежи и съоръжения в държавен горски фонд - частна държавна собственост до влизането в сила на този закон или е придобило собствеността върху такива, може да закупи застроената и нормативно определената прилежаща площ, ако строежите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ са търпими строежи и не подлежат на премахване. Решаващият орган дължи преценка, преди издаване на акта си по повод процесното заявление, след като установи по безспорен начин, че молителят има качеството на собственик на сграда в държавен горски фонд, което по делото е безспорно, на изискванията, визирани в обсъжданата по-горе разпоредба. Те се свеждат до"застроената и нормативно определената прилежаща площ, ако строежите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ са търпими строежи и не подлежат на премахване". С оглед изясняване на изискващите се документи по § 123, ал. 2 от ЗИДЗГ лицето е направило запитване до МЗГ, НУГ, което с писмо изх. № 94-АА-87 от 23.05.2004 г. му е отговорено чрез директор дирекция "ГС", като от представената административна преписка се установява, че то се е снабдило с всички изискващи се според дадените указания писмени документи. По повод изискването за документ, определящ нормативно прилежащия терен по т. 7 от посочената разпоредба, в цитираното писмо изрично е записано, че нормативно прилежащият терен "може да бъде само действащия към момента на застрояване териториално устройствен план (приет и действащ по реда на ЗТСУ ) или подробен устройствен план одобрен и действащ по реда на ЗУТ. В тази връзка лицето е представило заповед № 407 от 12.08.2005 г. на сметка на община Ардино, с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ по повод негово искане е одобрен приетият от общински експертен съвет при град Ардино на 26.07.2005 г. ПУП (одобрен устройствен план) и ПРЗ (план за регулация и застрояване), за сграда, собственост на лицето, с който се отрежда УПИ VII от кв. 2, с площ от 1 983 кв. м., отреден за хотел и рекреационни дейности в туристически комплекс "Белите брези" в землището на гр. Ардино, област Кърджали. В мотивите на административния акт при тези доказателства е записано, че видно от представения ПУП, определената прилежаща площ от 1.983 дка не е към съществуваща сграда. Следва да се отбележи, че от съдържанието на § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗГ се констатира, че изискванията в нея в обсъжданата й част са в условията на алтернативност, понеже е използван съюзът "или". От изложеното следва да се приеме, че е налице това изискване относно нормативно прилежащия терен съгласно подробен устройствен план одобрен и действащ по реда на ЗУТ. Изискването "или съгласно ЗУТ са търпими строежи и не подлежат на премахване" също е налице, видно от удостоверение за търпимост изх. № 130 от 12.08.2005 г. на общинска администрация-гр. Ардино, отдел "Архитектура, благоустройство и общинска собственост", според което обект "сграда-телефонен пост", собственост на Альоша Зидаров е търпим и не подлежи на премахване и забрана за ползване, съгласно § 16, ал. 1 от ЗУТ, в какъвто смисъл е и записът на дадените на лицето указания в административното производство с цитираното по-горе писмо изх. № 94-АА-87 от 23.05.2004 г. на МЗГ, НУГ. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и понеже спорът е изяснен от фактическа страна се реши по същество, като се отмени административния акт и делото се изпрати като преписка на административния орган за издаване на такъв по § 123, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗГ. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 143 от АПК, в размер на 15.00 лв., понеже по делото няма данни уговореното адвокатско възнаграждение да е реално заплатено. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 3, във връзка с чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,