Решение № 11595 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5769/2009 г.

Решение № 11595 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5769/2009 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Георги Матуски и Ваня Змейкова срещу решение № 42 от 19.02.2009 г. по адм. д. № 50/2009 г. на Кюстендилски административен съд, като се иска отмяна на същото и постановяване на ново, с което да се остави в сила обжалваната заповед. Ответницата Христина Йорданова взема становище да се остави в сила решението. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на прокурора е, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Кюстендилският административен съд е отменил заповед № РД - 18 - 96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК в обхвата на имот с идентификатор 41112.500.1753 по кадастралната карта на гр. Кюстендил и е изпратена преписката на административния орган за издаване на заповед съответно указанията на съда. За да постанови решението си съдът е приел, че поземленият имот е урегулиран и регулационните линии по чл. 14, ал. 3 ЗУТ в съответствие с правилото на чл. 14, ал. 5 ЗУТ стават граници на имота. Пренебрегването на поземления имот на Йорданова като обект на кадастъра сочи на противоречие на оспорената заповед в обхвата на имот пл. № 1753 с материалния закон. Решението е правилно. От заключението на вещото лице е установено, че кадастралната карта е кадастралните регистри са изготвени въз основа на данните от плана от 1993 г., но по този план ответницата по касационната жалба е придобила два самостоятелни поземлени имота ХVII - 3411 и VIII - 3411, които са обединени в един, но същия не е отразен в обжалваната карта като самостоятелен неин имот. В такъв случай правилно съдът е отменил заповедта в тази част и е върнал акта на административния орган да издаде друг в тази част. Наличието на Сепарева баня в диспозитива на решението е очевидна фактическа грешка, която може да се поправи от съда по реда на чл. 175 АПК, но това не се отразява на законосъобразността на решението, поради което същото следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение