Решение № 379 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4892/2019 г.

Решение № 379 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4892/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, гр. Пловдив против решение № 459/28.02.2019 г. по адм. дело № 3503/2018 г. на Административен съд – Пловдив в частта му, с която е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу заповед за налагане на санкции № 161331 – 1882/11.10.2018 г. на директора на РЗОК – Пловдив досежно т. 2, 3, 4, 5 и 6. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 287, ал. 3, т. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (НРД за МД 2018), § 1, т. 4. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на НРД за МД 2018 и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на РЗОК – Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. По делото е установено, че с оспорената пред административния съд заповед досежно възведения предмет на касационен контрол на лечебното заведение са наложени санкции – финансови неустойки за нарушения по чл. 287, ал. 3, т. 3 от НРД за МД 2018 за 5 случая във връзка с ИЗ № 47104/2018 г.; ИЗ № 48608/2018 г.; ИЗ № 43093/2018 г.; ИЗ № 43503/2018 г. и ИЗ № 41379/2018 г. При петте случая от проверката на контролните органи на НЗОК е било установено, че не са вписани в медицинската документация придружаващите заболявания на ЗОЛ и наименованието на диагнозата с код по МКБ 10. Нарушенията са извършени за първи път и затова на лечебното заведение е наложена санкция в минимално предвидения размер. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. При дехоспитализация изпълнителят на БМП предоставя на пациента епикриза с машинен текст, която се издава в три еднообразни екземпляра, като първият екземпляр от епикризата се предоставя на пациента или на членовете на семейството му или на придружаващите го лица срещу подпис в "История на заболяване"(ИЗ); вторият екземпляр от епикризата се оформя и изпраща чрез пациента или чрез членовете на семейството му или чрез придружаващите го лица на ОПЛ; копие от епикризата се прилага към историята на заболяването на пациента и се съхранява в лечебното заведение. Съгласно чл. 287, ал. 3, т. 3 НРД за МД 2018 епикризата съдържа 23 реквизити един, от които е описание на придружаващите заболявания с изписано наименование на диагнозата с код по МКБ 10. С § 1, т. 4. 2 от ДР на НРД за МД 2018 е дадена легална дефиниция на понятието "маловажен случай" по смисъла на чл. 395, ал. 4 за болничната медицинска помощ, с изброяване на четири възможни хипотези (а) липса на подпис на декурзус от лекуващ лекар; б) липса на декурзус в почивни дни на нетежко болни; в) технически грешки в медицинската документация; г) липса на печат върху епикризата). Административният съд законосъобразно е приел, че не е налице нито един от изброените фактически състави при процесните случаи. Наличието на допуснатите нарушения изисква ангажирането на административната отговорност на лечебното заведение. Наложените санкции са законосъобразно определени по размер, отчитайки и поредността на извършването им. Като е отхвърлил оспорването срещу издадения акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и същото като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение