Решение № 8982 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11447/2021 г.

Решение № 8982 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11447/2021 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на областна дирекция (ОД) на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез ст. юрк. Д. Москова против решение № 181 от 19.10.2021 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. дело № 213/2021 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 28/01.07.2021 г. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. Касаторът твърди, че оспореният АУПДВ е издаден в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 218/09.10.2019 г., постановено по адм. дело № 178/2019 г. по описа на Административен съд -Ямбол. Посочва, че административният орган е възобновил производството по обработка на заявката за второ плащане, като заявката е приета на 26.03.2021 г. в ОД на ДФЗ – Ямбол и е получила УИН 28/06/1/0.0.1085/3/01. Излага подробни съображения, че при стартиране на административните проверки са установени нови нередности, които касаят осигуряването на наетите в стопанството лица, пререгистрацията и осигуряването на В. В. като земеделски производител. Твърди, че съдът правилно е установил нарушенията на В., но е оставил без коментар последиците от подобно по вид нормативно и договорно неизпълнение. Счита, че липсва анализ на безспорно доказани фактически обстоятелства, които административният орган е обосновал и обективирал в оспорения административен акт. Посочва, че действително окомплектоването на заявката на бенефициера по мярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" ПРСР 2014-2020 следва да се извърши към датата на нейното подаване, но излага доводи, че не така стои въпросът с административните проверки по обработка на заявката за плащане. Твърди, че оторизацията на суми по подадена заявка изисква да се провери изцяло изпълнението на договора, който е действащ към момента на извършване на административните проверки. Посочва, че обстоятелството, че към 17.10.2018 г. бенефициерът е изпълнявал поетите ангажименти, не изключва ангажиране на отговорността му във връзка с друго по вид неизпълнение, което обаче влече същата по вид и размер административна санкция. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът – В. В., чрез адв. К. Панова, оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски за касационното производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 28/01.07.2021 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие", гр. Ямбол, с който на В. В. от гр. Елхово е отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 28/06/1/0.0.1085 от 01.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и е определено задължение в размер на 24 447. 50 лева, представляващо първо плащане по същия договор. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Първоинстанционният съд е посочил, че с решение № 218/09.10.2019 г., постановено по адм. дело № 178/2019 г., по описа на Административен съд - Ямбол, АУПДВ № 9/11.03.2019 г., изх. № 01-283-6500/720 от 12.03.2019 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Ямбол е изцяло отменен като незаконосъобразен, а с решение № 5704 от 18.05.2020 г., постановено по адм. дело № 12893/2019 г., по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, решението на Административен съд - Ямбол е оставено в сила. От фактическа страна по делото е установено, че след отмяната на АУПДВ № 01-283-6500/720 от 12.03.2019 г. с влязло в сила съдебно решение, административният орган е възобновил обработката на договор № 28/06/1/0.0.1085/01.06.2016 г. и е определил на жалбоподателя срок за подаване на заявка за второ плащане. В тази връзка В. В. е подал отново заявка за второ плащане по договора с вх. № 28/06/1/0/010/85/3/1 от 26.03.2021 г. На 26.04.2021 г. бенефициерът е уведомен с писмо, изх. № 01-283-6500/58 от 23.04.2021 г. на ОД на ДФЗ Ямбол, че на основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 34, ал. 3 от АПК, ДФ "Земеделие" открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по договор № 28/06/1/0.0.1085 от 01.06.2016 г., срещу което от В. е подадено възражение № 01-281-6500/58&1/11.05.2021 г. с аргументи, че изпълнението на договорните му задължения следва да бъде преценено към датата на първоначалното подаване на заявката за второ плащане – 17.10.2018 г. Административното производство е приключило с издаването на оспорения АУПДВ № 28/01.07.2021 г. изх. № 01-283-6500/208 от 01.07.2021 г. от директора на ОД на ДФ Земеделие – Ямбол, с който на В. В. е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447. 50 лева, представляваща второ плащане по договор № 28/06/1/0.0.1085 от 01.06.2016 г. и е определено задължение в размер на 24 447. 50 лева, представляващи първо плащане по договора. Фактическите основания за издаване на акта са неизпълнение на задължението по чл. 14, ал. 1, т. 5 от договора и съответно чл. 42, т. 6 от Наредба № 14 за поддържане на регистрация като земеделски производител в срок от пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ и нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 14 12 и 14 от Наредба № 14 и чл. 14, ал. 1, т. 11 и 13 от договора, поради неизпълнение на специфична цел за осигуряване заетост и нови работни места в стопанството, тъй като осигуряването на назначените две лица е прекратено към 16.02.2019 г. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че в случая заявката на бенефициера за второ плащане е подадена в предвидения срок - на 17.10.2018 г. При отмяната на АУПДВ от 12.03.2019 г. съдът е констатирал, че административният орган неправилно е върнал заявката за второ плащане, подадена от В. поради непредставен договор със сертифицираща фирма за биологично производство на зайци. Според първоинстанционния съд съответствието на процесната заявка за второ плащане, т. е. окомплектоването й с необходимите документи съгласно Приложение № 7 към Наредба № 14/2015 г., следва да се извърши към датата на нейното подаване. По съображенията на административния орган, посочени в мотивите на оспорения акт, че е дал възможност на бенефициера да подаде заявка за плащане с относимите към 17.10.2018 г. документи, но е извършил преценка за изпълнение на договорните задължения към момента на повторното й подаване съдът е посочил, че видно от доказателствата по делото към 17.10.2018 г., датата на изпълнение на бизнес плана, В. В. е бил регистриран като земеделски стопанин за съответната година, имал е необходимия брой персонал и е внасял дължимите осигуровки. С тези мотиви съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ като издаден в нарушение на материалния закон – основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Обжалваното решение е правилно постановено. Съдът обосновано е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, предвид представената заповед № 0З-РД/1759 от 21.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която делегира на директорите на ОД на ДФЗ изрично посочените в нея правомощия. Преценката по валидността на акта е съобразена и с чл. 177 АПК. Правилно е определено, че условията и редът за прилагане на процесната подмярка са регламентирани в Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Съгласно чл. 10 от Наредба № 14/2015 г., изплащането на помощта по процесната подмярка се извършва на два етапа, а именно: първо плащане в размер на левовата равностойност на 12 500 евро – след сключване на договора за предоставяне на финансова помощ и второ плащане, също в размер на левовата равностойност на 12 500 евро – когато след извършена проверка от Разплащателната агенция се установи точно изпълнение на бизнес плана. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14/2015 г., при кандидатстване за второто плащане по чл. 10, т. 2, ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от Изпълнителния директор на Разплащателната агенция и публикуван на електронната страница на последната, в съответната регионална разплащателна агенция и прилага всички изискуеми документи съгласно Приложение № 7, като в ал. 4 на същата разпоредба е предвидено, че заявката за второ плащане следва да се подаде не по-късно от посочения в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ срок. Обстоятелството, че ползвателят е изпълнил задължението си по чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14/2015 г. е установено при отмяната на предходния АУПДВ. Едностранното определяне на нов срок за подаване на заявката за второ плащане от страна на административния орган е в нарушение на чл. 34, ал. 4 от Наредба № 14/2015 г. и чл. 6, ал. 1 от договора, в който изрично е посочено, че срокът за подаването й е до 17.10.2018 г. С отмяната на АУПДВ от 12.03.2019 г. с обратна сила отпадат разпоредените от акта правни последици представляващи отказ за изплащане на финансова помощ по договора, представляваща второ плащане и определеното задължение за възстановяване на първото плащане по договора и се възстановява висящността на административното правоотношение по договор № 28/06/1/0.0.1085 от 01.06.2016 г., включително и по заявката за второ плащане от 17.10.2018 г. Липсата на УИН по тази заявка е резултат от неправомерното й връщане от страна административния орган. Поради това неправилно в оспорения административен акт е прието, че се касае за възобновяване обработката на заявката за второ плащане. Възобновяването на административното производство е уредено в чл. 99 и сл. АПК и се отнася за влезли в сила административни актове, какъвто процесният случай не е. При издаването на оспорения АУПДВ административният орган не е извършил преценка за връзка между неподдържането на регистрацията като земеделски стопанин и прекратяването на осигуряването на наетите лица и незаконосъобразния АУПДВ от 12.03.2019 г. Следва да се има предвид, че виновното неизпълнение на договорни и нормативни задължения от страна на ползвателя е само една от възможностите за преустановяване на съществуващото административно правоотношение по предоставяне на безвъзмездната финансова помощ по мерките от ПРСР. Законът и договорът за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ предвиждат и други основания за това, като не във всички случаи за бенефициера възниква задължение за възстановяване на полученото първо плащане. По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което оспореният административен акт е отменен е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1 500 лева, платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.11.2021 г. Възнаграждението съответства на материалния интерес по делото, поради което не са налице основания за намаляването му поради прекомерност. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,