Решение № 12727 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7385/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (РНО) на Програма за трансгранично сътрудничество Интеррег V-А Румъния България 2014 2020 (Програма Интеррег), срещу Решение 745/27.06.2024 г. на Административен съд Силистра (АС Силистра), постановено по адм. дело 65/2024 г. С обжалваното решение съдът отменя Решение РД-02-14-182/21.02.2024 г. на РНО, с което на бенефициера Община Силистра е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по Договор 2021-У-066/ 04.08.2021 г., сключен с Гео - Чонов ООД, и Министерство на регионалното развитие и благоустройството е осъдено за разноски. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че не са осъществени сочените от органа нарушения. Относно нарушението липса на одитна следа, сочи, че при пълно запознаване с документацията по поръчка се установява, че възложителят е изискал от участниците в ЕЕДОП да декларират, че включените в екипа проектанти по съответните части имат документ за правоспособност и застраховка Професионална отговорност в проектирането по чл. 171 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), а обратният извод на съда е неправилен. Счита за безспорно доказано, че представената от избрания изпълнител полица не е нито за физическото лице инж. К. Маринов - посочен като проектант по част Хидротехнически съоръжения, нито за избрания изпълнител Гео - Чонов ООД, поради което намира за правилен извода на НО, че доказателства за съответствието на участника с критериите за подбор не са осигурени към момента на сключване на договора за обществената поръчка и не се съдържат в досието на обществената поръчка съгласно чл. 121, ал. 1 ЗОП и така е доказано нарушението липса на одитна следа. Във връзка с липсата на надлежни документи обосновава още нарушение на принципа на прозрачност по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОП и поставяне на останалите участници в процедурата в неравнопоставено положение в нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП. Така касаторът за първото нарушение заключава, че същото е доказано и правилно квалифицирано по чл. 112, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и т. 3 във вр. във вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 121, ал. 1 и ал. 2 ЗОП и представлява нередност по т. 16, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 г.; Наредбата за посочване на нередности). Относно нарушението незаконосъобразна методика за оценка на офертите, сочи, че обявената от възложителя методика от една страна не позволява оценка на офертите спрямо избрания критерий оптимално съотношение качество/цена, а от друга не позволява да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка от офертите. Няма яснота кога офертата, ще получи минималния брой точки при положение, че следва да отговаря на алтернативно на три различни условия, поради което оценителната комисия има прекалена свобода при оценката си, а това е неправилно. Субективизъм на комисията за оценка и липса на ясна информация как да се подготви оценка се подсилват и от използваните изрази и др. по отношение на едно от надграждащите условия, както и дадените от възложителя дефиниции на понятията задача и обосновава, което не позволява предложенията на участниците да се съпоставят и сравняват с цел заключение кое разпределение ще доведе до по-високо качество в изпълнението на поръчката. Сочи още, че присъждането на допълнителни точки по показателя за оценка П1 Тп е обвързано единствено с посочването на допълнителни предложения, без да е необходимо те да отговарят на определени качествени характеристики и това представлява нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Счита, че описаното безспорно доказва нарушение на чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. б ЗОП. Сочи, че с оглед тежестта на показателя, оферта получила максималния брой точки по него, ще бъде класирана на първо място, което оказва разубеждаващ ефект върху потенциалните участници и ограничава конкуренцията, в нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП. В подкрепа на този извод сочи обстоятелството на подадена само една оферта в процедурата. Счита за неправилен извода на съда, че при постановяване на оспореното решение на РНО е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК и на чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Сочи, че в решението ясно е определен както размерът на корекцията, така и основата върху която се определя същата, като няма изискване за изчисление или определяне на абсолютния размер на корекцията, доколкото не е ясен окончателният размер на верифицираните разходи по засегнатия от нередността договор. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, както и заплатената държавна такса за образуване на касационното производство. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от ответната страна адвокатско или юрисконсултско възнаграждение над минимално установените размери. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът Община Силистра, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноските за две инстанции. Ответникът се представлява от адв. И. Пенева. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение РД-02-14-182/21.02.2024 г. на РНО на Програма Интеррег, с което е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по Договор за възлагане на обществена поръчка 2021-У-066/04.08.2021 г. с Гео Чонов ООД, сключен на стойност 48 000 лева без ДДС (57 600 лева с ДДС) и Допълнително споразумение към него, с което стойността е променена на 48 500 лева без ДДС или 58 200 лева с ДДС. В забележка към акта е посочено, че финансовата корекция се определя върху стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ, като от стойността на договора следва да бъде изваден собственият принос на бенефициера в размер на 2%. Съдът установява, че Община Силистра е бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по Договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програма Интеррег РД-02-29-60/23.10.2019 г., сключен с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, за финансиране изпълнението на проект Improving safety of navigability on Danube river in the Calarasi Silistra cross border region (Подобряване безопасността на корабоплаването по река Дунав в трансграничния регион Кълъраш-Силистра), по който Община Силистра е партньор. На 28.04.2021 г. бенефициерът открива процедура за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание с наименование Изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ) Обект: 1. Подробен устройствен план (ПУП) План за регулация и застрояване (ПРЗ) за ПИ с идентификатор 66425.501.3102 по КК и КР на гр. Силистра, общ. Силистра. 2. Инвестиционен проект (ИП) за: Брегоукрепване, рампа и обслужваща сграда в ПИ с идентификатор 66425.501.3102 по КК и КР на гр. Силистра, общ. Силистра. 3. Упражняване на авторски надзор във връзка с чл. 162, ал. 3 от Закона за устройство на територията, съгласно който предписанията на проектанта, свързани с авторското му право, за точно спазване на изработения от него проект са задължителни за останалите участници в строителството, публикувана в ЦАИС ЕОП с 00030-2021-0010. На 04.08.2021 г. е сключен Договор 2021-У-066/04.08.2021 г. с определения за изпълнител на поръчката Гео Чонов ООД. Сключено е и допълнително споразумение, с което стойността на договора е променена на 48 500 лв. без ДДС/58 200 лв. с ДДС. На 19.01.2024 г. ръководителят на НО на Програма Интеррег уведомява Община Силистра за установената нередност при провеждането на обществена поръчка във връзка с изпълнение на проект Подобряване безопасността на корабоплаването по река Дунав в трансграничния регион Кълъраш-Силистра за нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и т. 3 във вр. във вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 121, ал. 1 и ал. 2 ЗОП и представляващо нередност по т. 16, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, както и чл. 70, ал. 5 и 7, т. 1, 2 и 3, б б във вр. с чл. 2, ал.1 и 2 ЗОП и чл. 33, ал.1 ППЗОП, представляващо нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности както и за предстоящо определяне на финансова корекция за тях. На 01.02.2024 г. бенефициерът представя възражение. На 21.02.2024 г. е издадено оспореното пред съда решение, с което приемайки възражението на Община Силистра за неоснователно, ръководителя НО потвърждава становището си за установени нередности и определя за тях финансови корекции. По отношение на първото констатирано нарушение се потвърждава извода, че предвид посочената информация в ЕЕДОП и липсата на надлежни доказателства, че участникът отговаря за изисквания за подбор, не е имало основания за подписване на договор с него, поради което органът формира извод, че липсва одитна следа, тъй като остава неясно как възложителят е сключил договор с избрания изпълнител, който не е представил документи, доказващи липсата на основания за отстраняване от процедурата и съответствие с критериите за подбор. Няма данни възложителят да е направил проверка, обективирана в документ, неразделна част от досието на поръчката съгласно чл. 121, ал. 1 ЗОП, както и липсва документ, доказващ съответствие с изискването за застраховка Професионална отговорност за проектанта в изпълнение на чл. 171 ЗУТ. В нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОП не са представени доказателствени актуални документи, удостоверяващи липсата на основания за отстраняване от процедурата и в тази връзка не е налице одитна следа. За второто нарушение в мотивите на решението се пресъздават всички аргументи на органа от уведомлението по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, както и квалификацията за нарушение на чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. б ЗОП във вр. чл. 33, ал. 1, изр. 2 ППЗОП и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗОП, включително в заключителната част на решението обособена като Анализ на нарушенията от правна страна. Органът потвърждава и правната квалификация на нередността по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. При приложението на чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности е определена обща финансова корекция в размер на най-големия процентен показател на корекцията, индивидуализирана за всяка от установените нередности. По делото е представена Заповед РД-02-14-684/28.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на административния акт директорът на дирекция Управление на териториалното сътрудничество в МРРБ М. Обретенов, е определен за ръководител на НО на Програма Интеррег V-А Румъния България за програмния период 2014-2020. При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-4 и т. 7 АПК, включително фактически и правни основания, и в хода на постановяването му не са допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила. Съдът приема, че е нарушено изискването за форма, поради неспазване на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК и специалното изискване на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция да бъде определена по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на УО, одобрил проекта, тъй като задължението на бенефициера не е ясно определено, въпреки финализирането на проекта. Съдът приема, че е следвало финансовата корекция да бъде определена в абсолютен размер. Сочи, че по начина на формулирането си, диспозитивът на решението създава неяснота относно базата, по отношение на която следва да бъде изчислена финансовата корекция, защото не става ясно в нея включен ли е данъкът върху добавената стойност или не. Аргументира се, че като публична организация Община Силистра не възстановява ДДС, което прави косвения данък допустим разход за целите на проекта, но размерът на финансовата корекция не може да бъде извеждан по тълкувателен път, а да е обоснован от органа в съответствие с изискването на закона за мотивираност. В случая, доколкото и направената от органа забележка съдържа грешки в пресмятанията или десетичните знаци, съдът приема, че волята на административния орган, изразена в разпоредителната част на оспорения акт, е неясна и неизведима, а с оглед непредставянето на доказателства от страна на ответния орган за окончателната стойност на договора за обществена поръчка съгласно посоченото в акта допълнително споразумение, и недоказана по отношение основата на финансовата корекция. По изложените съображения приема, че е налице порок на акта по чл. 146, т. 2 АПК, което е достатъчно основание за неговата отмяна. Материалната законосъобразност на оспорения акт съдът изследва в контекста на установените от органа нарушения, осъществяващи състава на нередности, като обосновава че такива не се установяват. Съдът разглежда подробно въведените от възложителя изисквания по отношение критерия за подбор, свързан с техническите и професионални способности на участниците, като въз основа на указанията на възложителя в обявлението и документацията за обществената поръчка относно декларирането и доказването на обстоятелствата, достига до извода, че няма поставено изискване от възложителя за представяне на полиците по задължителни застраховки съгласно чл. 171 ЗУТ, освен тяхното деклариране. Доказването съответствието с критериите за подбор се извършва чрез представянето на списък на персонала и/или членовете на ръководния състав, които ще отговарят за изпълнението, както и документи, които доказват професионалната компетентност на лицата, без да се включва полица по застраховката. Сочи, че проектантите не биха отговаряли на условието да са с пълна проектантска правоспособност, вкл. вписани в регистъра по ЗКАИИП, ако нямат такава застраховка - условие за вписването на проектанта в регистъра по чл. 6, т. 1 ЗКАИИП. Чрез публично достъпната информация от Регистъра на лицата с пълна проектантска правоспособност (на страницата на КИИП - https://kiip.bg/register) се установява, че предложеният проектант инж. К. Маринов е вписан под 05056. Като се позовава на нормата на чл. 67, ал. 8 ЗОП и достъпа до информация за вписването на експерта в регистъра, което е било факт както към момента на деклариране на това обстоятелство в ЕЕДОП, така и към датите на работата на комисията по чл. 103 ЗОП, вкл. и при сключването на договора с избрания изпълнител на обществената поръчка, съдът формира извод, че е налице достатъчна документална проследимост (одитна пътека) за възлагането на обществената поръчка. Съдът обосновава, че след като обстоятелство е проверимо чрез проверка от комисията в публично достъпни регистри, няма основание отделно доказателство да се изиска към момента на сключване на договора, поради което не е налице нарушение чл.112, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 107, т. 1 и във връзка с чл. 121, ал. 1 и ал. 2 ЗОП, което да се квалифицира като нередност по т. 16, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Относно нарушението - незаконосъобразна методика за оценка на офертите съдът приема за недоказани констатациите и необосновани изводите на органа по отношение неяснотата на въведените от възложителя дефиниции на понятията задача и обосновава, като сочи, че такива дефиниции не се съдържат изобщо в процесната методиката за оценка. Невярност в констатираните от органа факти съдът установява и по отношение твърдението, че в определения срок е постъпила само една оферта, доколкото е безспорно установено, че са постъпили две оферти с номер OF419597 от Гео - Чонов ООД и с номер OF422426 от Фибул ООД, както е записано и в Протокол 1 от 26.05.2021 г. Съдът формира извод, че методиката отговаря на изискванията на чл. 70, ал. 7 ЗОП. Сочи, че предметът на поръчката е точно определен и изискванията към всяка дейност в обхвата му се съдържат в техническата спецификация. Разработени са базови изисквания, които покриват минималните изисквания на възложителя за качество и които са пряко свързани с предмета на поръчката. Така в Методиката е посочено, че техническото предложение представлява предложение за цялостния подход за изпълнение на поръчката, при което следва да съдържа най-малко посочените от възложителя елементи: Предложение за подхода и организация на изпълнение на обекта, включващ технология, последователност и взаимовръзка на извършване на дейностите по проектиране, в съответствие с нормативните изисквания (изпълнението на обекта следва да е разделено на етапи, по дейности и задачи съобразно организацията на участника, при съблюдаване на предварително обявените условия на възложителя). С оглед изложеното съдът приема, че базовите (минималните) изисквания, на които следва да отговаря техническото предложение, са ясно формулирани, с оглед предмета на обществената поръчка. Приема също, че по отношение на надграждащите обстоятелства са дадени конкретни насоки, какво следва да съдържа всяко едно от тях и е предоставена на стопанските субекти свободата да посочат мерките, с които ще осигурят повишаване на качеството на изпълнението чрез всяко конкретно надграждащо обстоятелство. Анализирайки съдържанието на надграждащите обстоятелства, съдът достига до извода, че областите на надграждане са определени от възложителя, свързани са с предмета на поръчката, а целта е да се провери как участникът ще ги разработи при конкретния предмет и как ще гарантира качеството на изпълнението над минимално предвиденото в базовите изисквания. Счита, че е налице яснота кога оценителната комисия ще приема, че съответните части и ресурси от предложената организация имат надграждащ характер и кога са компонент на минималните задължителни изисквания за подбор, или са просто формално изписани, без принос за качеството на изпълнението. С оглед на горното, съдът приема, че възложителят не е създал условия за субективизъм при прилагането на методиката, извън присъщия такъв на всяка оценъчна човешка дейност, свързана с обема знания и опит на съответния оценяващ, обратно на извода на РНО. Разписаните критерии са обективно оценими и ясни, с което са създадени условия за равно третиране на участниците. Възложителят е посочил конкретни стойности (съответен брой точки за всяко обстоятелство), които реферират към изисквания с ясен измерител, като по този начин е преодоляна евентуална опасност оценителната комисия, по свое усмотрение, да интерпретира предложенията на участниците, което би довело до нарушаване на конкуренцията и разубеждаващ ефект върху участниците в процедурата. Съдът отхвърля и извода на РНО, че разглежданата методика допуска оценяване на начина и пълнотата на представяната информация с аргумента, че всяко от надграждащите обстоятелства има самостоятелно съдържание и носи допълнителна информация относно способността на конкретния участник да изпълни поръчката при възможно най-доброто качество и в срок. По изложените съображения съдът формира краен извод, че не е налице нарушение на чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. б ЗОП, във връзка с чл. 33, ал. 1, изр.2 ППЗОП. Липсата на сочените от органа нередности води до липса на основание за определената от органа финансова корекция, което прави актът и материално незаконосъобразен Така мотивиран, съдът достига до решаващия извод, че оспореният пред него акт страда от тежък порок по чл. 146, т.2 АПК (немотивираност, а и недоказаност на размера на финансовата корекция в сегмента на основата, върху която следва да бъде приложен определеният процент), както и се явява в противоречие с материалноправни разпоредби порок по чл.146, т. 4 АПК, поради което го отменя и осъжда Министерство на регионалното развитие и благоустройството за разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, от формална страна съдържа фактически и правни основания, при постановяването му са спазени специалните административнопроизводствени правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря. Неправилно съдът приема, че актът не съдържа ясна разпоредителна част, поради което е налице нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и актът е унищожаем на основание чл. 146, т. 2 АПК. Конкретната финансовата корекция е определена при прилагане на пропорционалния метод, с оглед основанието по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ и доколкото се касае за нередности, при които не може да бъде точно определен размерът на вредата (Арг.: чл. 70, ал. 3 и чл. 72, ал. 3 ЗУСЕФСУ). Административният орган е определил корекцията в размер на 25% от допустимите разходи по Договор 2021-У-066/04.08.2021 г. с Гео Чонов ООД. В чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ изрично е регламентирано, че чрез извършване на финансова корекция се отменя предоставена подкрепа или се намалява размера на изразходваните средства допустими разходи по проект. Следователно изчисление на финансовата корекция или определянето на нейния абсолютен размер може да стане тогава, когато съответният засегнат от нередността договор е изпълнен и бенефициерът е предявил искане за верификация на разходите, а органът ги е верифицирал, т.е. тогава, когато има яснота по окончателния размер на допустимите разходи по договора. Кои са допустимите разходи и какъв е техният размер по отношение предявените от бенефициера разходи, е предмет на друго производство това по верификация, предмет на уредба в глава пета, раздели І и ІІ ЗУСЕФСУ, докато производството, в което е постановен оспореният пред АС Силистра акт, е такова по раздел ІІІ от същата глава на закона. Фактът, че органът не е изчислил размер на финансовата корекция в абсолютна стойност, е ирелевантен, дори да се приеме, че към момента на постановяване на оспорения акт, проектът, във връзка с който е сключен засегнатият от нередността договор, е приключил изпълнението си, в която връзка по делото не са представени доказателства. Това е така, тъй като с решението по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ се определя по основание и размер финансовата корекция, за което е достатъчно да бъде мотивирано наличието на нередност фактическото основание за финансовата корекция, да бъде посочено правното основание за нейното определяне едно от лимитативно посочените в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ, и да бъде посочен нейният размер, като при приложението на пропорционалния подход това изисква посочването на процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Казано с други думи, размерът на финансовата корекция може да бъде и определяем, като решението по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ не разпорежда нейното извършване. В тази връзка, законът регламентира извършване на финансовата корекция от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи, чрез прилагане на определения процентен показател, без да е необходимо да се издава отделно решение за определяне на финансова корекция за всяко отделно искане за плащане (Арг.: чл. 75, ал. 1 вр. чл. 72, ал. 3 ЗУСЕФСУ). Прилагането на процентния показател спрямо засегнатите от нарушението разходи означава извършване на финансова корекция, което е предпоставено от установяване размера на допустимите разходи в производство по верификация, а не в производство по администриране на нередност. В диспозитива на оспорения акт е индивидуализиран договорът, разходите по който са засегнати от установената нередност, посочен е ясно процентният показател на корекцията при приложението на пропорционалния подход и изрично е посочено, че същият се прилага спрямо допустимите разходи по договора, т.е. налице е разпореждане на органа, което отговаря на изискванията на закона за съдържание и яснота, което изключва нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Ирелевантно в случая е дали данъкът върху добавената стойност е допустим разход или не, както и евентуални грешки на органа в пресмятането или поставянето на десетичен знак, както и непредставянето на доказателства от страна на ответния орган за сключеното допълнително споразумение по договора, който факт не се оспорва от бенефициера. От горното следва, че не е налице порок във формата на акта и изводът на АС Силистра в това отношение е неправилен. Последното не се отразява на крайния извод на съда за незаконосъобразност на административния акт, доколкото съдът правилно установява, че решението е издадено в противоречие с материалния закон. По отношение приложимия материален закон следва да бъде направено следното уточнение: Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове е изменена и допълнена с Постановление на Министерски съвет (ПМС) 248 от 05.07.2024 година, обнародвано в ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г. С разпоредбата на § 1 от ПМС 248 от 05.07.2024 г. в наименованието на наредбата думите "Европейските структурни и инвестиционни фондове" се заменят с "Европейските фондове при споделено управление". Съгласно разпоредбата на § 13 от Преходните разпоредби на ПМС 248 от 05.07.2024 г. до приключването на програмите за програмен период 2014 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, Оперативната програма за храни и/или основно материално подпомагане на най-нуждаещите се лица, програмите за европейско териториално сътрудничество, в които Република България участва за периода 2014 2020, Обща програма "Солидарност и управление на миграционните потоци", фонд "Убежище, миграция и интеграция", фонд "Вътрешна сигурност" и Резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит, разпоредбите на наредбата, отменени или изменени с това постановление, запазват своето действие по отношение на изпълнението, управлението и контрола на тези програми, с изключение на § 8 и 11, които се прилагат за производствата по определяне на финансови корекции по тези програми, започнали след влизането в сила на това постановление. Видно от изложеното по отношение процесния спор са приложими разпоредбите на Наредбата за посочване на нередности действали преди влизането в сила на ПМС 248 от 05.07.2024 г., доколкото същият се отнася до законосъобразността на административен акт, издаден в производство по администриране на нередност по оперативна програма от програмен период 2014-2020, което е започнало преди влизане на § 11 от постановлението в сила. Правилен е изводът на съда, че не се установява нередност по т. 16, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. В разглежданата обществена поръчка възложителят не е поставил като критерий за подбор изисквания към икономическото и финансово състояние на участниците, каквото принципно се явява изискването за наличие на застраховка "Професионална отговорност", когато такова изискване произтича от нормативен акт (чл. 61, ал.1, т.2 ЗОП). Следва да се прави разлика между критериите за подбор, свързани с икономическото и финансово състояние на участниците и техните технически и професионални способности. В настоящия случай, изискванията към техническия екип, поставени от възложителя, представляват критерий за подбор, свързан с техническите и професионални способности на участниците по чл. 63, ал. 1, т. 5 ЗОП. В обявлението за обществена поръчка е посочено следното: Участникът следва да разполага с екип от мин. един проектант за изпълнение на дейностите по проектиране и упражняване на авторски надзор, които притежават актуални документи за пълна проектантска правоспособност по ЗКАИИП, респективно призната професионална квалификация по реда на ЗППК. Проектантите следва да бъдат по ЧАСТИ, както следва: Архитектура; Геодезия; Геология; Хидротехнически съоръжения; Конструктивна; Електрическа; ВиК; Пътна; Паркоустройство и Благоустройство; Пожарна безопасност; План за безопасност и здраве; План за управление на строителните отпадъци; Количествено-стойностни сметки. Възложителят допуска един експерт да съвместява повече от една позиция от изискуемия проектантски екип за изпълнение на поръчката. в т.2.3.2. от раздел V на документацията за обществената поръчка е посочено, че участниците декларират съответствието с горепосочения критерий за подбор чрез попълване на част IV, раздел В Технически и професионални способности в приложимите полета на ЕЕДОП, като се посочва информация за следните обстоятелства: професионалната квалификация на предложените експерти учебно заведение, където е придобито образованието, специалност и квалификация, номер на документа, удостоверяващ придобитото образование и квалификация, документ за правоспособност и наличието на застраховка Професионална отговорност в проектирането по чл. 171 ЗУТ, покриваща минималната застрахователна сума за категория строеж - минимум Втора категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2 ЗУТ и Наредбата за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството, или съответен аналогичен документ. Посочено е, че при необходимост на основание чл. 67, ал. 5 ЗОП или при сключване на договора на основание чл. 112, ал. 1 ЗОП, горното изискване се доказва чрез представяне на Списък на персонала и/или членовете на ръководния състав, които ще отговарят за изпълнението, както и документи, които доказват професионалната компетентност на лицата. Следователно възложителят изисква участникът да докаже професионалните си способности да изпълни възлаганата поръчка чрез проектантски екип, който отговаря на законовите изисквания за пълна проектантска правоспособност. От една страна, за доказване съответствието с критерия за подбор по чл. 63, ал. 1, т. 5 ЗОП, законът изисква представянето на списък на персонала, който ще изпълнява поръчката, и/или на членовете на ръководния състав, които ще отговарят за изпълнението, както и документи, които доказват професионална компетентност на лицата (Арг.: чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗОП). Документите, чрез които се доказва съответствието с поставен критерий за подбор са изчерпателно изброени в закона. В § 2, т. 41 ДР на ЗОП пък е дадена легална дефиниция на понятието професионална компетентност: наличието на знания, получени чрез образование или допълнителна квалификация, и/или на умения, усвоени в процеса на упражняване на определена длъжност или позиция в изпълнение на трудови, служебни или граждански правоотношения. В този контекст, формално доказването в случаите по чл. 67, ал. 5 ЗОП и към момента на сключване на договора за възлагане на обществената поръчка, обхваща представянето на документи, които имат отношение към професионалната квалификация на предложените от участника експерти, не и към условията за упражняване на регулирана професия, както е в случая. От друга страна, макар и неправилно съдът да приема, че иманентно условие за упражняването на професията само от проектанти с пълна проектантска правоспособност да е наличието на сключена застраховка Професионална отговорност, доколкото такава се изисква по принцип за проектанта, съгласно чл. 171, ал. 1 ЗУТ (т.е. и за проектантите с ограничена проектантска правоспособност, с оглед чл. 7 ЗКАИИП), правилно приема, че формално възложителят не е поставил изискване за представяне на застрахователна полица за доказване съответствието с критерия за подбор. Дали такова е можело да бъде поставено, с оглед лимитативния характер на доказателствата за съответствие с критериите за подбор, е ирелевантно за настоящия случай, доколкото и нарушение в тази връзка не е обосновано от органа. В настоящия случай органът не взема предвид, че критерият за подбор е поставен спрямо участника, макар и същият да доказва съответствие с минималните изисквания именно чрез предложените от него експерти, както и че договорът за възлагане на обществената поръчка не се сключва с един или всички проектанти едновременно, а с лице, което разполага с или е привлякло съответните проектанти в екипа си. Следва да се посочи, че съгласно чл. 8 ЗКАИИП проектантите на свободна практика, проектантите с пълна проектантска правоспособност - регистрирани като търговци, както и проектантските дружества, осъществяват дейността си по предоставяне на проектантски услуги в проектантски бюра. Законът допуска проектант с пълна проектантска правоспособност да предоставя проектантски услуги в съответствие с придобитата си правоспособност в качеството си на регистриран търговец, като когато регистрацията е под формата на едноличен търговец или дружество с правно-организационна форма еднолично дружество с ограничена отговорност, както в случая е установено по отношение на инж. К. Маринов, застраховката Професионална отговорност ще покрива именно отговорността на проектанта. В тази връзка, ирелевантно е дали Проект Трой ЕООД с едноличен собственик на капитала инж. К. Маринов, който е посочен като проектант Хидротехнически съоръжения в екипа на участника Гео Чонов ООД, се явява капацитет на трето лице или подизпълнител. Неправилното деклариране в това отношение не може да обоснове нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗОП, нито на чл. 121, ал. 1 и ал. 2 ЗОП. Не на последно място, правилно първоинстанционният съд приема, че обстоятелството, че съответният предложен от участника член на екипа притежава застраховка Професионална отговорност, е установимо чрез публично достъпна информация. От страна на административния орган не се спори, че предложеният проектант инж. К. Маринов е вписан в регистъра на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране като проектант с пълна проектантска правоспособност. Съгласно чл. 172, ал. 3 ЗУТ застрахователният договор се сключва от лицата по чл. 171 в 15-дневен срок от започване на професионалната им дейност, а съгласно ал. 4 на същия член - застраховката се подновява ежегодно без прекъсване, докато лицето упражнява съответната дейност. Съгласно чл. 7, ал. 7 ЗКАИИП проектантите с пълна проектантска правоспособност, вписани в регистъра на съответната камара, в съответствие с придобитата професионална квалификация могат да предоставят проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране без ограничения по вид и размер, да договарят участие в инженеринг на строежи и да упражняват контрол по изпълнението на проектите им. Проектант, вписан в съответния регистър получава удостоверение за придобитата проектантска правоспособност и личен печат (чл. 14, ал. 1 ЗКАИИП). Следователно необходимо условие за придобиване на проектантска правоспособност (пълна или ограничена, което определя единствено обхвата на предоставяните услуги) с цел предоставяне на проектантски услуги (т.е. професионална дейност) е вписването в регистър към съответната камара. Задължението за сключване на застрахователен договор следва момента на започване на дейността и е постоянно за времето на изпълнението й, като не е възможно осъществяване на професионалната дейност без наличието на застраховка Професионална отговорност. Горното подкрепя извода на съда, че обстоятелството относно сключената за покриване на отговорността на проектанта инж. К. Маринов застраховка, е било установимо към всеки един от правно значимите моменти в хода на възлагателната процедура чрез публично достъпната информация в регистъра на КИИП. Формалистичният подход на органа не може да се приеме за правилен. Дори да се приеме, че с оглед изискването на възложителя в ЕЕДОП да бъде посочена изрично информация за сключена за всеки от проектантите застраховка Професионална отговорност, то към датата на сключване на договора е следвало да бъде представено доказателство, подкрепящо тази информация и формално би могло да е налице нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2, т. 2 ЗОП, то установяването й чрез публично достъпна информация, категорично опровергава наличието на нередност, предполагаща липса на одитна следа. Възможността за установяване на тази информация поставя под съмнение извода за осъществяване на един от обективните елементи на състава на нередност по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, а именно вредата. Няма как да има негативен ефект от нередност, свързана с липса на одитна следа, когато публично достъпната информация замества тази липса. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че изложените от органа мотиви са противоречиви и не подкрепят изводите му за осъществени нарушения. Така веднъж се твърди, че изложените фактически констатации обосновават извод за нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 121, ал. 1 и ал. 2 ЗОП, а в заключението се твърди, че същите обосновават извод за нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 107, т. 1 във вр. чл. 121, ал. 1 и ал. 2 ЗОП. Даденото от органа описание на нарушението като липса на одитна следа, не съответства на правната квалификация по чл. 107, т. 1 ЗОП, още повече органът не конкретизира коя точно хипотеза счита за осъществена, а нарушението на чл. 107, т. 1 ЗОП не осъществява състава на нередност по т. 16, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Волята на органа не може да се предполага, тъй като съдът е обвързан с изложените от административния орган фактически обстоятелства и дадената им правна квалификация от същия, които са основание за осъщественото от него властническо правомощие. Фактическите установявания не водят до извода, че участникът, определен за изпълнител, не е доказал, че не са налице основания за отстраняване от процедурата, което да е в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 3 ЗОП, доколкото мотивите реферират към съответствието на участника с поставените от възложителя критерии за подбор. Не става ясно и кои точно фактически установявания подкрепят извода за нарушение на принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация (чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП), свободна конкуренция (чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП) и публичност и прозрачност (чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОП). Твърденията за такива нарушения не могат да бъдат приравнени на обосновани с факти изводи. В правото употребата на израза във връзка с, т.е. привързването на една правна квалификация с друга, означава, че чрез осъществяването на фактите от хипотезата на първата правна норма и настъпване на нейните последици, се осъществява фактическия състав на следващата сочена правна норма. Изложените от органа мотиви не водят до категоричния извод, че при така установените факти, в своята взаимовръзка са нарушени всички тези правни норми. Правилен е и изводът на съда за липса на другото соченото от органа нарушение, описано като незаконосъобразна методика за оценка на офертите. Настоящата касационна инстанция приема за правилни и в съответствие с доказателствата по делото мотивите на съда, в допълнение на които следва да бъде посочено и следното: На първо място, несъстоятелно е твърдението на органа, че доколкото възложителят е избрал критерия за възлагане по чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗОП оптимално съотношение качество/цена, то е необходимо показателите, които ще служат за съставяне на оценка, да предполагат именно оценяване на качеството на изпълнението, а не някоя друга негова характеристика, а същевременно възложителят е избрал като показатели за определяне на оценка по този критерий и предлаганата цена. Видно е, че при критерий за възлагане по чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗОП, основните показатели за оценка на предложението са именно неговото качество и неговата цена. В какво съотношение ще са тези показатели, т.е. кое има по-голямо значение за възложителя в конкретния случай цената (или нивото на разходите) или качеството, е въпрос на оперативна самостоятелност. Възложителят не е допуснал каквото и да е нарушение, като е посочил, че показател за оценка на предложението е цената. Изложените от органа аргументи могат да бъдат отнесени единствено към показателите за качество, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка. На следващо място, правилно съдът установява невярност по отношение на част от фактическите твърдения на органа. В процесната методика не се съдържат дефиниции на понятията задача и обосновава. Поради това и неправилен е изводът на НО, че е налице възможност за различно тълкуване от страна на участниците, респективно за проява на субективизъм от комисията, доколкото предложенията на участниците не можели да се съпоставят и сравняват с оглед направеното от участниците разпределение. Не може да стане ясно и въз основа на кои точно фактически констатации, т.е. коя част от съдържанието на методиката за оценка, органът твърди, че доколкото предложените методи и подходи, организация на работата и отговорностите на екипа от ключови експерти, в това число и последователност от задачи, като за всяка задача е посочена необходимостта и очакваните резултати, разпределението по ключови експерти на ниво отделна задача, начините за осъществяване на комуникацията с Възложителя и партньора по проекта, координация и съгласуване на действията и други организационни аспекти, могат да се определят по различен начин, в зависимост от преценката на икономическите оператори и поради това относно този аспект не е ясно от какво естество могат да бъдат предложените други организационни мерки, извън посочените в изискванията на възложителя и каква ще е добавената им стойност към изпълнението на поръчката и в тази връзка, предложенията на участниците не могат обективно да се съпоставят и сравнят, за да се прецени кое разпределение води до по-високо качество на изпълнението на поръчката. Такива изисквания не са поставени към съдържанието на техническото предложение в разглежданата процедура. В методиката е посочено следното: Техническото предложение представлява предложение за цялостния подход за изпълнение на обекта, при което трябва задължително да съдържа най-малко следните изискуеми елементи: Предложение за подхода и организация на изпълнение на обекта, включващ технология, последователност и взаимовръзка на извършване на дейностите по проектиране, в съответствие с нормативните изисквания (изпълнението на обекта следва да е разделено на етапи, по дейности и задачи съобразно организацията на участника, при съблюдаване на предварително обявените условия на възложителя). Ясно е посочено, че се проверява дали предложението за изпълнение отговоря на минимално поставените изисквания за съдържание, качество и наличие на задължително изискуеми елементи и дали в своята последователност гарантира навременното постигане на резултати, спрямо минималните изисквания на възложителя, като в случай, че се констатира липса на някое от определените от възложителя надграждащи условия, то предложението ще се оценява с минималния брой точки по показателя 30,00 (тридесет) точки. Поради това, освен че изводите на органа почиват на неверни факти, то и с оглед обективно установените такива от съда, не може да се приеме, че методиката е неясна по отношение оценката на предложенията с минималния брой точки. Невярно е и твърдението, че в процедурата за възлагане на обществената поръчка е подадена само една оферта за участие, което органът използва като аргумент в подкрепа на извода си, че методиката за комплексна оценка на офертите може да окаже разубеждаващ ефект върху потенциалните участници. В случая, органът не прави категорична разлика между брой на подадените в процедурата оферти и брой на допуснатите до оценяване оферти, последното от които има отношение към извода за наличието на минимално ниво на конкуренция последното като условие за определянето на по-нисък или по-висок процент на финансовата корекция за нередност по т. 11 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Тези фактически неверни констатации са достатъчни да обусловят извод за противоречие в мотивите на органа - фактическите основания не подкрепят изводите за конкретно нарушение на материалния закон, което прави актът материално незаконосъобразен и налице основанието по чл. 146, т. 4 АПК за неговата отмяна. Независимо от това, настоящата инстанция счита, че чрез одобрената от възложителя методика за оценка не нарушава разпоредбите на чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. б ЗОП във вр. чл. 33, ал. 1, изр. 2 ППЗОП във вр. чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗОП, както правилно приема и първоинстанционният съд. Не е налице нито твърдяната неяснота по отношение надграждащите условия на предложението, нито се оценява пълнотата и начина на представяне на информацията. Няма неяснота в указанието на възложителя, че предложение, в което се установи наличието (не просто включване или поставяне на текстове) на някое от надграждащите условия, то същото ще получи за наличие на всяко едно условие допълнително по 10,00 (десет) точки. Мотивираното установяване е свързано с изискването в предложението не просто да бъдат включени текстове, свързани с надграждащите условия, но от тях да може да бъде изведено, че не са налице външни признаци за спазването им при изпълнението, както и не са налице такива пропуски и несъответствия, които не повлияват възможността да бъде изпълнено според минималните изисквания за качество на възложителя, но не повишават качеството над тях на конкретното предложение. Така първото надграждащо условие е свързано с посочването на ключови моменти при изпълнението, свързаните с тях изходни данни и факторите за навременното и качествено изпълнение на поръчката, и дефиниране на необходимите ресурси за нейното изпълнение (материали, механизация и оборудване, човешки ресурси и др.) с посочени конкретни задължения на отговорния/те ключов/и експерт/и съобразно спецификата на задачата, докато базовото изискване на възложителя е техническото предложение да включва подхода и организация на изпълнение на обекта, включващ технология, последователност и взаимовръзка на извършване на дейностите по проектиране, в съответствие с нормативните изисквания (изпълнението на обекта следва да е разделено на етапи, по дейности и задачи съобразно организацията на участника, при съблюдаване на предварително обявените условия на възложителя). Видно е, че минималните изисквания обхващат организацията на експертите в зависимост от дейностите - т. е. общо изискване за организация на персонала, докато надграждащите "надграждат" базовото, като изискват дефиниране на отделните задачи включени в обхвата на дейностите, както и предвидените за същите ресурси и разпределение на отговорностите по експерти на ниво "задача". Другите две надграждащи условия са свързани с въвеждане на начини за вътрешна и външна комуникация, съобразно избрания подход и въведената организация, както и съответни мерки за вътрешен контрол и наблюдение (мониторинг) на изпълнението, т.е. да бъдат показани конкретни мерки и действия и отговорности, които ще осигуряват вътрешния контрол на участника при изпълнението на поръчката. Изводът на органа за нарушение на чл. 33, ал. 1, изр. 2-ро ППЗОП също е неправилен и не съответства на действителното съдържание на утвърдената методика. За да е налице нарушение на така посоченото изискване на закона е необходимо пълнотата и начинът на представяне на информацията сами по себе си да са елемент на оценяването - показател. От съдържанието на скалата за оценяване не може да се направи извод за оценка на пълнотата и начина на оценяване на информацията, защото ясно е определено оценяването на минималните изисквания и оценяването на надграждащите обстоятелства. Посочените обстоятелства не са свързани с пълнотата на представената информация. Ако се приемат доводите на административния орган, то следва да се счита, че всяка методика, предвиждаща надграждащи обстоятелства, независимо колко обективна е тя, води до оценка за начина и пълнотата на представената информация, какъвто явно не е смисълът на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Необоснован е изводът на органа, че при точно прилагане на изискванията в методиката комисията следва да даде максимален брой точки за всеки подпоказател, само ако предложението в офертата съдържа предимства пред всички останали предложения. Първо, разписаната от възложителя методика не съдържа подпоказатели за оценка, а само два показателя - П1 - Техническо предложение за изпълнение на поръчката (Тп) и П2 - Ценово предложение (Цп). Второ, даването на допълнителни точки, което извежда конкретната оферта пред другите, е именно целта на надграждащите условия. Логично е повече точки да получи оферта, която съдържа предимства пред останалите оферти. Да прецени кои предимства ще дават превес на офертата е в оперативната самостоятелност на възложителя, доколкото само той може да прецени правилно нуждите си и целеното качество на изпълнението. Да се отрече тази възможност на възложителя е нелогично. Видно от изложеното, правилен е изводът първоинстанционния съд, че възложителят е дал конкретни насоки, какво следва да включва като минимум предложението за изпълнение, за да получи базовата оценка от 30 точки, така и всяко едно от надграждащите обстоятелства, и е предоставил на стопанските субекти свободата да посочат мерките, с които ще осигурят повишаване на качеството на изпълнението чрез всяко конкретно обстоятелство. Посочени са конкретните стойности (съответен брой точки за всяко обстоятелство) които реферират към изисквания с ясен измерител, като не са налице предпоставки за проява на субективизъм от страна на комисията. Това прави извода на органа за одобряване на методиката в нарушение на 70, ал. 5 и ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "б" ЗОП и чл. 33, ал. 1, изр. 2 ППЗОП, неправилен. Законосъобразността на методиката изключва същата да е оказала разубеждаващ ефект спрямо потенциалните участници. Изводите на органа за нарушаване на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗОП остават необосновани и представляват по-скоро твърдения, без да са подкрепени с конкретни фактически установявания. Липсата на доказано нарушение на приложимото право сочи на липса на един от трите кумулативни елемента на фактическия състав на нередността и с оглед на това води до липса на основание за определяне на финансова корекция. Само категорично установената нередност, при доказаност на всеки един от елементите от състава й, може да бъде основание за определяне на финансова корекция в предвидения за съответната категория нередност размер. Противното лишава от материална основа волеизявлението на органа, поради което е налице основанието за отмяна на акта по чл. 146, т. 4 АПК, до какъвто извод достига и първоинстанционният съд. Неоснователно е твърдението на касатора за необоснованост на решението. Изводите за липса на сочените от органа нарушения са обосновани и изведени въз основа на съвкупен анализ на установените по делото факти и приложимите правни норми. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, са неоснователни. Постановеното от първоинстанционния съд решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на сторените в производството разноски е неоснователна. Ответникът претендира присъждане на сторените разноски за две инстанции. Такива, обаче, видно от диспозитива на обжалваното съдебно решение, вече са му присъдени за производството пред първата инстанция, поради това искането в тази част е недопустимо. За касационното производство ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева без ДДС, съответно 1 440 лева с ДДС, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, придружен с доказателства Договор за правно съдействие и осъществяване на процесуално представителство от 15.07.23024 г., фактура и извлечение от банкова сметка, удостоверяващо извършено плащане. С оглед материалния интерес по делото и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение за неоснователно. На основание чл. 143, ал. 3 вр. § 1, т. 6 ДР на АПК, разноските следва да бъдат присъдени в тежест на Министерство на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения в първоинстанционното производство акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение