Решение № 6657 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 364/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на М. И. А. малолетен, чрез законен представител А. И. М., граждани на Сирия, чрез процесуален представител адв. Тенева АК-Хасково, и касационна жалба на А. И. М., подадена чрез процесуален представител адв. Димитрова АК Хасково против Решение 5175 от 28.11.2024г., постановено по адм. дело 1093/2024г. по описа на Административен съд Хасково. В касационните жалби се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд и административният орган неправилно тълкуват и прилагат разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Твърди се, че по отношение на кандидатите за закрила са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС), в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрисконсулт Хичовски, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за оставяне в сила на решението, като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Двете касационни жалби са подадени от надлежни страни, за които обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. С обжалвания съдебен акт административният съд е отхвърлил жалбата на А. И. М., действащ лично и в качеството на законен представител на малолетния си син М. И. А., срещу Решение 10874 от 15.10.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. И. М. и на малолетния му син М. И. А.. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Посочил, че с А. И. М. и с малолетния му син М. И. А. е проведено интервю на 18.07.2024г., като изслушването на малолетното лице е направено в присъствието на бащата и на определен със заповед на Директора на ДСП социален работник, както и че е налице приобщен към административното производство социален доклад по отношение на детето. Първостепенният съд е приел за правилен извода на административния орган, че молбата е неоснователна, като е извършил преценка на изложените от кандидата в административното и в съдебното производство причини за напускане на страната по произход. Счел е, че не са налице данни обосноваващи страх от преследване, насилие или нечовешко отношение, поради което правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца и малолетния му син, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният съд е изложил мотиви, че не се установява по отношение на кандидата и малолетното му дете да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, нито в държавата му по произход, нито в Йордания, а изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самия той заявява в интервюто. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия. Лицето не твърди в страната си по произход да е заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресия. Съдът не е констатирал и предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на субсидиарна закрила, при липса на изложени от касатора доводи за реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона. Като се позовал на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, е изложил доводи, че по делото не се установяват и обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Решаващият състав е изложил мотиви и по отношение на това, че компетентният административен орган не е пропуснал да извърши дължимата преценка за най-висшия интерес на малолетния чужденец. В решението си административният орган е изследвал предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец и е обсъдил актуалните данни за положението в страната на произход на молителя Сирия, отразени в справки изготвени от дирекция Международна дейност при ДАБ при МС По тези съображения административният съд отхвърлил като неоснователна подадената от А. И. М., действащ лично и в качеството на законен представител на малолетния си син М. И. А., срещу Решение 10874 от 15.10.2024г. на председателя на ДАБ при МС, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Съдебният акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, въз основа на подробен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на кандидатите за международна закрила. Съдът е направил обоснована преценка, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от Председателя на ДАБ при МС при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход. Не са налице предпоставките за предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците, както правилно е посочил и съдът. Чужденецът не излага твърдения за основателен страх от преследване, нито информация да е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, да е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност или религиозните си убеждения, или да е бил задържан. Чужденецът не излага съображения за напускане на страната си по произход, които да са релевантни за настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Законосъобразни и правилни са изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ , доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта формират именно извода, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилно, съдът е отчел разликата между чл. 9, т. 1 и 2 ЗУБ и чл.15, б. а и б от Директива 2011/95/ЕС, които обхващат ситуации, в които търсещият субсидиарна закрила е специфично изложен на опасност от съответния вид посегателство и чл. 9, т. 3 ЗУБ и чл.15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, които визират една по-обща опасност в по-широк план заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, присъщи на общата ситуация на въоръжен конфликт. Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. За приложението на тази хипотеза се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо кандидатите за закрила. Неоснователно са и възраженията на касаторите, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази му част. След преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на кандидата за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в Сирия, където се намира неговото семейство, той би могъл да води нормален начин на живот. Правилно, както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че в случая липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, или условията за хуманитарен статут по други хуманитарни причини, тъй като молителят не е заявил член на семейството му да е с предоставен хуманитарен статут и не се позовавал на причини от хуманитарен характер. По изложените мотиви, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Трето отделение