Решение № 1587 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7134/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. А., гражданин на Афганистан, чрез адвокат К. Захариева, срещу Решение 6990 от 31.05.2024 г., постановено по адм.д. 3396/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касаторът поддържа, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т.3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приложил чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, като не е взел под внимание обстановката в страната по произход и е направил неправилни изводи относно приложението на чл. 9, ал. 2, т.1 и т.2 от ЗУБ. Иска да се отмени обжалваното решение. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрисконсулт Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното решение, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, като не намира касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Х. А., срещу Решение 4776 / 25.03.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - Председателя на ДАБ, в установената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на административно производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и е съобразен с целта на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Счел е, че административният орган, правилно е приел молбата на лицето за неоснователна, като е преценил изложените от кандидата причини за напускане на страната по произход, които не обосновават страх от преследване, насилие или нечовешко отношение. Съдът е изложил мотиви, че не съществуват тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, обуславящи предоставяне на субсидиарна закрила. След подробен анализ на ситуацията в Афганистан и липсата на нови твърдения на лицето, различни от бежанската му история, съдът е приел, че последния е мигрант по смисъла на пар. 62 от Наръчника на ВКБООН за процедурите и критериите за определяне на статут на бежанец. В заключение е обосновал извода, че след като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, отказът за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца е правилен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, подробно е анализирал и обсъдил твърденията и възражения на страните и представените по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба е изложил обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК препраща към тях. Несъстоятелни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства, решаващият съд е приел, че по отношение на чужденеца, не съществуват реални заплахи, той не e имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване или бъдещо такова, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия, по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Както правилно е приел и решаващия съд, заявените от чужденеца опасения във връзка с работата му не следва да се третират като репресия или преследване, по изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини, а са негови лични опасения. С оглед действията на чужденеца, а именно, че в кратък период от време след подаване на молбата за закрила, два пъти нелегално е напускал страната ни и е връщан от Германия и Австрия, че се представя с различни имена и дата на раждане, че заявява крайна цел отиване в Германия, че е имал финансови проблеми в Афганистан и е бил [заличен текст], потвърждават извода на първоинстанционния съд, че чужденецът е мигрант по смисъла на пар. 62 от Наръчника на ВКБООН за процедурите и критериите за определяне на статут на бежанец. Твърденията му за съществуваща бедност и финансови проблеми в Афганистан, не могат да бъдат основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл.8 ЗУБ. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за липсата на предпоставки за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец се споделя от настоящия състав. Обосновани са и изводите на съда, че не са налице и материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Липсват доказателства, същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От проведеното интервю с чужденеца се установява, че причина да напусне Афганистан са неправомерни действия, извършени от него, квалифицирани като извършено предателство - продажба на оръжието, което му е било предоставено като войник в армията на Афганистан. При липса на данни да е имал проблеми с талибаните и обстоятелствата, че спрямо него не е била проявена репресия в началото на управлението им, когато са били извършвани посегателства върху членове на силите за отбрана и сигурност, че няма данни за репресии срещу [заличен текст] /какъвто е чужденеца/ от тяхна страна и че попада в кръга на лица по отношение на които е била обявена генерална амнистия от правителството на талибаните, не обосноват уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут. От историята на кандидата не се установява той да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход поради реална опасност от тежки посегателства - заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Неговите роднини живеят необезпокоявано в Афганистан. Решаващият съд точно, задълбочено и обстойно е анализирал събраните доказателства по отношение на обстановка в страната на произход на жалбоподателя. Според нормите на международното право Афганистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решенията по дело С-465/07 и дело С-285/12 на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Във връзка с представената в настоящото съдебно производство актуална справка към 31.12.2024 г. за положението в Афганистан е видно, че след поемане управлението на страната от талибаните, ситуацията със сигурността е подобрена и се поддържа вътрешна стабилност. Макроикономическото управление е по-добро от очакваното, с наличието на стабилен обменен курс, ниска инфлация, ефективно събиране на приходи и нарастващ износ. По изложените съображения оспореното решение на АССГ, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховен административен съд, Трето отделение