Решение № 7509 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13944/2013 г.

Решение № 7509 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13944/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Елци" ЕООД, представено от адв. Иван Църцаров срещу решение № 1864/08.08.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3531/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 131201439/26.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта относно допълнително определен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 10 944.29 лева и за 2010 г. в размер на 16 744.69 лева със съответните лихви за забава. Инвокират се оплаквания за противоречие на решението с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението, включително в частта му за разноските и за отмяна на РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорената пред АС Пловдив част от ревизионен акт са установени в тежест на "Елци" ЕООД допълнителни задължения за корпоративен данък в данъчни периоди 2009 и 2010 г. в резултат на извършено на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО увеличение на СФР на дружеството съответно със 109 442.91 лева и 167 446.91 лева. Приходната администрация не е признала за данъчни цели отчетените по сметка 601-1 разходи за бензин и газ за 2009 г. в размер 109 442.91 лева и за 2010 г. в размер 79 591.91 лева, тъй като от заведените в счетоводството на ДЗЛ транспортни средства никое не използва такива горива и не са съставяни документи за удостоверяване на разходите по тази сметка и връзката им с дейността му. Не са признати и разходи за превоз на работници, извършен с притежавано от управителя на дружеството превозно средство. Извършена е корекция с разходи за поддръжка и ремонт на машина /булдозер Т 130/, представляващи суми платени по издадени от "ПСВ - Строй" ЕООД фактура № 20...59/30.09.2010 г. /на стойност 4 855 лева/ и от "Трансформс билд груп" ЕООД фактура № 122/13.08.2010 г. /на стойност 8 000 лева/, поради недоказана връзка с конкретната машина и придобиването й от дружеството. Увеличението на ФР с разходите по фактура № 20...101/30.10.2010 г. /на стойност 10 000 лева/, издадена от "Ситас 1" ЕООД и фактури № 30...053/07.10.2010 г. и 30...078/17.11.2010 г. /на общо стойност 65 000 лева/, издадени от "Янкулов строй" ЕООД е поради неустановеност на осъществяването на строителството и връзката с дейността на стопанския субект и липсата към първата фактура на касов бон. Корекцията на ФР е обоснована с извод за липса на връзка на разходите по фактурите с дейността на дружеството и документалната им необоснованост. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е протекло при спазване на административнопроизводствените правила, заключителният му акт е издаден от компетентен орган по приходите и в дължимата форма. Споделил е изцяло фактическите и правните изводи на органите по приходите. Изключил е основателността на довода за ирелевантност на факта на завеждане на автомобила като ДМА, възприемано като условие за признаване на разходите за гориво за него. Определил е като недостатъчно за признаването на разхода за гориво осчетоводяването на фактурите без да е доказана връзката на разхода с дейността на ДЗЛ /разяснил е групите разходи за дейността/. Отрекъл е установеността на осъществяването на услугите и получаването на стоките по процесните фактури, за които е осчетоводен разход в контекста на понятието за документална обоснованост по чл. 10, ал. 1 - 4 от ЗКПО, както и връзката на разходите за тези стоки и услуги с дейността на жалбоподателя. Решението е правилно. Не са инвокирани конкретни оплаквания за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Не се сочат неправилни изводи на съда за правно значимите факти, които да са резултат на неправилно прилагане на логическите и опитните правила. Всъщност касаторът не предлага фактическа обстановка различна от приетата от съда. Очакването му е при тази фактическа обстановка да е различно разрешението относно спорните публични задължения. Осчетоводяването от касатора на разходи въз основа на първични счетоводни документи е от значение за определянето на счетоводния финансов резултат, който е значим за съществуването на задължения за корпоративен данък след преобразуването му по реда на ЗКПО - вж. чл. 18, ал. 1 от ЗКПО. С арг. за противното от чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, за да бъде признат за данъчни цели счетоводният разход следва да бъде свързан с дейността на ДЗЛ и да е документално обоснован по смисъла на чл. 10 от закона. Разходите, които не са свързани с дейността и не са документално обосновани формират данъчни постоянни разлики по чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО и с тях се увеличава счетоводния финансов резултат - чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО. Връзката на разходите с дейността на ДЗЛ следва да се установява от съществуващи информационни източници, каквито за спорните разходи не съществуват. Представените в хода на ревизията първични счетоводни документи удостоверяват счетоводно разхода, но не и връзката му с дейността на предприятието. Това е важимо за разходите за гориво. В същото време своенето на първичния счетоводен документ обосновава документално промяната в имуществото, когато отразява вярно стопанската операция /вж. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО/. Без да е установено извършването на услугите и придобиването на собствеността върху стоките по фактурите на "ПСВ - Строй" ЕООД, "Трансформс билд груп" ЕООД, "Ситас 1" ЕООД и "Янкулов строй" ЕООД, не може да се определи като вярно извършеното с тях документиране. Не е доказано превозването на работниците, което при мислима връзка с дейността на дружеството, да обуслови признаването на разходите за превоза на основание чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Пропускът на ДЗЛ да преобразува СФР в съответствие с цитираните по-горе правила е преодолян правомерно от органите по приходите с РА по реда на чл. 79 във вр. с чл. 81 от ДОПК, поради което отхвърлянето на оспорването срещу РРА е правилно. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за неправилно определяне от съда на размера на дължимите на ответника деловодни разноски. В тази част съдебният акт е съобразен с правилата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията до новелата от ДВ, бр. 28/2014 г./ и с материалния интерес. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АС Пловдив. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение