Решение № 313 от 22.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 1071/2013 г.

Решение № 313 от 22.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 1071/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационен протест на Софийска апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 442/12 г. по внохд № 948/12 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 6 от 27.03.2012 г. на Софийския окръжен съд по нохд № 283/11 г. В протеста, който се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура се визират отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 НПК. Прави се искане да се отмени решението и делото върне за ново разглеждане. Подсъдимият Б. Д. Б. моли протестът да се остави без уважение. Гражданските ищци и частни обвинители В. В. Ц. и М. В. К. молят да се уважи протеста Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският окръжен съд е признал подсъдимия Б. Д. Б. за НЕВИНОВЕН в това, че на 3.09.2010 г. в [населено място], [община], област Софийска, на третокласен път - 831, в района на 35-ти километър при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Ситроен" модел /рег. номер на МПС/ да е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 изр. 1 пр. 6 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на В. П. К. на 76 години от [населено място], Соф. област, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343а, б. "б" НК. ОТХВЪРЛИЛ е предявеният от гражданските ищци граждански искове. Протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН: Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 НПК. Доводът поставен на разглеждане пред касационния състав е бил обсъден от въззивния съд, който по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е дал убедителен отговор на възражението. За да потвърди присъдата, въззивният съд като втора инстанция по доказателствата и приложението на закона, е извършил обстойна проверка на всички доказателства относими към предмета на доказване по чл. 102 НПК. Направил е анализ на доказателствата и е обусловил верен на фактите по делото извод. Правилно съдът е потвърдил извода на първоинстнационния съд, че при конкретната фактическа обстановка, подсъдимият не е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 НК и за него е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Решението на съда почива на конкретните данни по делото. Установено е, че местопроизшествието е възникнало в тъмната част на денонощието на прав участък и скоростта, с която подсъдимият е управлявал автомобила около 49 км/ч. е била разрешена. Освен това, скоростта е била съобразена с атмосферните условия и пътната обстановка - сухо време, асфалтова пътна настилка, както и със състоянието на пътя - добро, с двупосочно движение. Подсъдимият се е движил на къси светлини поради разминаване с неустановен по делото автомобил и предстоящо разминаване с автомобил "Нисан", модел "Примера" с рег. [рег. номер на МПС], управляван от св. Цв. М., намиращ се срещу него на около 300 метра. Установено е, че в пътната лента на движение на подсъдимия се намирала спряла ръчна количка, натоварена с дърва и върху тях седял пострадалия В. П. К. от [населено място]. Подсъдимият видял количката и предприел аварийно спиране и маневра заобикаляне. Въпреки това, с предната част на автомобила блъснал стърчащ от количката клон. Вследствие на това количката била отхвърлена напред и надясно на посоката на движение на автомобила и се установила на място. От удара пострадалият изпаднал от количката. След удара подсъдимият отишъл при пострадалия, установил, че има пулс и се обадил на тел. 112 и съобщил за ПТП. На място спрял и св. М. Пристигналият дежурен екип на "Бърза помощ" констатирал, че пострадалият е жив, по пътя за болницата обаче той починал. За да приеме, че деянието е извършено при условието на чл. 15 НК, съдът е обсъдил заключенията на изслушаните по делото автотехнически, химически, комплексни експертизи. Изводът, че подсъдимият не е извършил инкриминираното по чл. 20, ал. 2 ЗДвП нарушение е съответен на конкретните факти по делото. Съгласно посочената разпоредба, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат, когато възникне опасност за движение, както и че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност да движението. Установено е, че управлявайки автомобила със скорост около 49 км/ч. при разрешена скорост 50 км./ч., подсъдимият е възприел количката на разстояние от около 65 - 70 метра и е предприел маневра "заобикаляне". Подсъдимият е възприел количката като неподвижен обект на пътя, поради което е предприел посочената маневра. Той обаче не е можел да предвиди, че върху количката има поставени клони от дървета, които стърчали извън нея и заемали части от платното за движение, включително и насрещното платно. Установено е, че той е имал обективната възможност за първи път да възприеме стърчащия клон, когато е бил на разстояние от 15 - 20 метра пред фронта на автомобила, при опасна зона на спиране 44 метра. Тогава е реагирал адекватно на опасността предприемайки спиране на автомобила. В хода на въззивното съдебно следствие е потвърдено, че инцидентът е възникнал в 20.30 ч., като в 20.36 ч. подсъдимият се е обадил на телефона за спешни повиквания 112 /л. 59 от възз. дело/. Правилно е прието, че подсъдимият е извършил всички необходими действия, за да предотврати настъпването на вредните последици, не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и настъпилото пътно транспортно произшествие не е в причинна връзка с инкриминираното неправомерно поведение като водач на МПС. Доводите в протеста са неоснователни и въззивният съд е отговорил на същите в мотивите. Неподвижният обект на пътя /спрялата в неговото платно на движение количка/ не е била препятствие налагащо незабавно и аварийно спиране. В този смисъл извършената маневра "заобикаляне" е била единствено наложителна и адекватна. Количката не е била сигнализирана, нито стърчащите от нея клони заемащи платното за движение на автомобила, а също и насрещното платно по никакъв начин не са били обозначени. Правилно е прието, че при тези обстоятелства подсъдимият е бил поставен в невъзможност да предотврати нестъпването на вредоносните последици. Чл. 15 НК повелява, че не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Виждайки количката на пътя на посоченото по-горе разстояние и възприемайки я като препятствие, което следва да бъде заобиколено, за подсъдимия не е имало никакви индикации, че от дърветата върху нея има излизащи големи клони, заемащи пътното платно, което препятствие да налага действията инкриминирани в повдигнатото срещу него обвинение. Правилно е прието, че деянието е случайно, на което основание същият е оправдан от съдилищата. Като е потвърдил оправдателната присъда срещу подсъдимия, Софийският апелативен съд не е допуснал нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 НПК. Изводът на съда почива на съвкупната оценка на доказателствата, събрани, проверени и анализирани в съответствие с изискванията на чл. 13, 14, чл. 107 НПК. По изложените съображения, решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.