Решение № 4654 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12010/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Аталанта Имо" ЕООД, чрез адв. Б. Захариев срещу решение 6554/02.11.2023 г., постановено по адм. дело 304/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата с искане за обявяване за нищожен на ревизионен акт Р-22221421005183-091-001/19.04.2022 г., на ТД на НАП-София, потвърден от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и обявяване за нищожен на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението обаче е неправилно. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Основателни са доводите на касатора за неправилност на решението. АССГ необосновано е приел, че оспореният РА е валиден. Съдът не е изложил самостоятелни мотиви относно наличието или липсата на необходимост по смисъла на чл.10, ал.9 от ЗНАП. Необходимостта представлява основният елемент от фактическия състав на чл.10, ал.9 от ЗНАП. Съгласно тази разпоредба, промяна на общата териториална компетентност по чл.8 от ДОПК е допустима, но само при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции. Затова необходимостта трябва да е едновременно посочена като фактическо основание и да е доказана. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП (ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.), при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със своя заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата па чл. 8 ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна па мястото на работа. АССГ не е изпълнил задължението си да установи релевантните факти, като така е допуснал съществено процесуално нарушение, в резултат на което е постановил необосновано решение. АССГ въобще не е обсъдил необходимостта като фактическо основание по чл.10, ал.9 от ЗНАП за промяна на териториалната компетентност. Вместо това, безкритично е приел, че със заповед 3-ЦУ-2872/10.09.2021 г., органи по приходите при ТД иа НАП - гр. Варна били оправомощени да извършват ревизия по отношение на лица, със седалище в гр. София. Този пропуск представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По изложените съображения съдебното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. При новото разглеждане на делото решаващият състав е длъжен да направи свои фактически установявания, като обсъди доказателствата по делото и изложи конкретни съображения, обосноваващи крайния извод по съществото на спора, т.е. дали е налице горецитираното основание по чл.10, ал.9 от ЗНАП, респ. дали РА в оспорената му част е валиден или не. При този изход на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като по направените искания за присъждане на разноски, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,