Решение № 36 от 14.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1576/2011 г.

Решение № 36 от 14.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1576/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на И. М. Дяволов от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 406 на Русенския окръжен съд от 15.07.2011 г. по в. гр. д. № 641/2011 г., с което като е потвърдено решение № 747 от 15.04.2011 г. на Русенския районен съд по гр. д. № 4870/2010 г., са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] [населено място], искове за сумата от 1 337,70 лв. като получена от ответното дружество на отпаднало основание и за сумата от 396,71 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 31.01.2008 г. до 22.06.2010 г. В молбата са развити оплаквания, че при разглеждане на делото не е взето предвид ново обстоятелство от съществено значение за делото - основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази връзка твърди, че в производството пред въззивния съд ответникът е подменил уреда за търговско мерене - топломер с друг уред, който е с валиден срок на годност, за разлика от предходния топломер, за който твърди, че е бил негоден. В съдебно заседание молителят Дяволов поддържа молбата за отмяна с искане за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирано лице и спрямо подлежащ на отмяна, влязъл в сила съдебен акт - въззивното решение, а не първоинстанционното, както е посочил молителя и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, са отхвърлени предявените от И. М. Дяволов срещу [фирма] искове за сумите от 1 337,70 лв. като получена от ответника на отпаднало основание по изп. д. № 20078310400808/2008 г. по описа на ЧСИ М. Македонска, с район на действие Р., чрез наложен запор на трудовото му възнаграждение, както и за сумата от 396,71 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 31.01.2008 г. до 22.06.2010 г., което въззивно решение е влязло в законна сила. По силата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тази норма предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. В конкретния случай такива нови писмени доказателства или обстоятелства не са налице. Твърдението в молбата за отмяна за подмяна на топломера в хода на въззивното производство по делото, освен че не е доказано, не представлява ново обстоятелство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Това е така, тъй като същото е могло да бъде направено своевременно пред въззивния съд при условията на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК при полагане на дължимата грижа от страна на ищеца-молител. Нещо повече, самият молител твърди в молбата си, че това обстоятелство е настъпило по време висящността на процеса - в производството по делото пред въззивната инстанция, т. е. такава проверка при дължимата процесуална активност той би могъл да изиска в хода на съдебното производство като установи наличието на това ново обстоятелство, за което твърди, че е от значение за изхода на делото. Т. е. твърдяното от молителя обстоятелство не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Необходимо е това обстоятелство или това ново доказателство да не е могло да бъде известно на страната. Тя да е положила необходимите грижи за защита на своите интереси и въпреки това да не е била в състояние да открие въздигнатия като основание за отмяна факт или писмено доказателство, какъвто не е настоящия случай. Видно от изложеното, твърдяното от молителя обстоятелство е било възможно да бъде релевирано своевременно от него при полагане на дължимата грижа по водене на делото. Освен това обстоятелството дали в хода на процеса топломерът е бил подменен с друг от ответното дружество, за който молителят твърди, че е годен за експлоатация за разлика от предходния, не е и от съществено значение за делото, тъй като установяването на този факт не би довело до други изводи на съда относно дължимостта на процесните суми за ползвана и незаплатена в срок топлоенергия, поради което не са налице условията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Ето защо, молбата на И. М. Дяволов за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение № 406 на Русенския окръжен съд от 15.07.2011 г. по в. гр. д. № 641/2011 г., с което като е потвърдено решение № 747 от 15.04.2011 г. на Русенския районен съд по гр. д. № 4870/2010 г. са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] [населено място], искове за сумата от 1 337,70 лв. като получена от ответното дружество на отпаднало основание и за сумата от 396,71 лв. лихва за забава, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,