Решение № 11062 от 2.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция Черноморски район /БДЧР/ против решение 22/04.01.2022 г. по адм. дело 3950/2021 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда, че постановения отказ е незаконосъобразен. Моли да се отмени обжалваното решение. Ответникът по жалбата - Ем Джи Солюшън ЕООД, редовно призовано, не се представлява. В представени писмени бележки моли да бъде отхвърлена касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано е по жалба на Ем Джи Солюшън ЕООД срещу решение 54/01.04.2021 г. на директора на Басейнова дирекция Черноморски район /БДЧР/, с което на основание чл. 68, т. 3а, вр. чл. 62, ал. 1, т. 2 и чл. 49, ал.1, т. 1 от Закона за водите /ЗВ/ на жалбоподателя е отказано издаване на разрешително за ползване на воден обект Черно море, в района на гр. Поморие, общ. Поморие, обл. Бургас, с цел аквакултури и свързани с тях дейности, с обща площ на ползване 1,495 кв.км. Съдът е отменил решението на БДЧР и е върнал административната преписка, образувана по заявление вх. РР-5166/28.08.2020 г. от Ем Джи Солюшън ЕООД за издаване на разрешение за ползване на воден обект за изграждане на ферма за отглеждане на миди в открити морски води в района на гр. Поморие, общ. Поморие, обл. Бургас, с обща площ 1,495 кв.км., на директора на Басейнова дирекция Черноморски район за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуване на закона в мотивите на настоящото решение. Посочил е, че необосновано, като се е позовал общо на постъпилите по административната преписка възражения, без да изложи конкретни обстоятелства как и с какво се възпрепятства общото ползване на водния обект, директорът на БДЧР е приел, че съществува потенциална опасност от ограничаване по смисъла на ЗВ на общото ползване на района, в който ще бъде осъществено инвестиционното намерение за изграждане на мидена ферма. Съдът е приел, че съгласно чл. 62, ал. 1, т. 2 от ЗВ, преценката на компетентния орган по чл. 52 от ЗВ обхваща съвместимостта на предложението с обществените интереси и с придобитите права. Правата за извършване на риболов и на други рибностопански дейности, условията и реда, при които същите се извършват, са регламентирани не от ЗВ, а от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, поради което не са "права на общо ползване" по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 1 от ЗВ нито "придобити права" по смисъла на чл. 49, ал. 3 от ЗВ. Конкуренцията между правата на ползване на воден обект и правата за ползване на рибни ресурси е разрешена с разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 4 от ЗВ, според която водоползвателите титуляри на разрешителни имат задължение да не допускат нарушаване на обществени интереси и придобити права, включително правата за извършване на стопански риболов и други рибностопански дейности при условията и по реда на Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА). Относно възражението, че мидената ферма ще затрудни дейностите по предоставяне на водноатракционни услуги, упражняването на водните спортове и ще доведе до опасност от инциденти с моторни и безмоторни плавателни съдове, съдът е посочил, че съгласно чл. 61, ал. 2 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, навигационното осигуряване на корабоплаването в териториалното море, вътрешните морски води, каналите и акваторията на пристанищата се осъществява от Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура, освен в случаите, в които това е възложено на Министерство на отбраната. Към заявлението на дружеството са представени съгласувателни становища от директора на Дирекция Морска администрация към Агенция Морска администрация и от командира на Военноморските сили, които не са възразили срещу исканото разрешително и са дали съответните указания с оглед осигуряване безопасността. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е изследвал всички възражения на жалбоподателя и след правилна преценка на материалния закон е постановил съдебния си акт. Административният акт е основан на разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Закона за водите, а именно: нарушаване на обществените интереси, когато в резултат на водовземане или ползване се създава опасност от ограничаване на общото водовземане или ползване. Правилно е преценено, че нарушаването на обществените интереси по смисъла на цитираната разпоредба не следва директно от възраженията на заинтересовани лица, а е необходимо административният орган да събере доказателства, които биха обосновали мненията или биха ги отхвърлили, и след като бъдат събрани доказателства за наличието на такова нарушаване на обществените интереси, административният орган може да се позове на това при постановяването на отказ. В случая, както правилно е приел и съдът, не са изложени аргументи за това как и с какво изграждането на мидената ферма ограничава интересите на жителите и гостите на населеното място. Административният орган не е обсъдил приложените към заявлението съгласувателни становища от ДП Пристанища и инфраструктура, директора на дирекция Морска администрация, положителните становища на командира на военноморските сили. Съдът, като е приел, че оспореният акт е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и е отменил същия, е постановил правилно решение. При тези доводи, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,