Решение № 3667 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11771/2020 г.

Решение № 3667 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11771/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Т. – С. Д.", гр. София чрез адв. М. срещу решение № 2276 от 27.04.2020 година на Административен съд – София-град по адм. д. № 7131/2019 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1219/16.05.2019 година на началник Отдел "Автомобилна администрация" гр. София към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е анализирал доказателствата по делото, поради което е установил фактическа обстановка несъответстваща на действителната такава. В хода на производството били обособени две групи доказателствени средства: обясненията на свидетелката З., дадени в хода на административното производство под формата на писмено сведение и показанията на свидетелите Р. С. и Я. С., снети пред първоинстанционния съд. Неправилно съдът кредитирал сведенията дадени от свид. З. Последните насочвали към лице на име П. М., при липса на установяване по какъв начин отношенията между З. и М. биха могли да рефлектират върху релевантните за спора факти, както и по какъв начин могат да установят извършване на нерегламентиран международен превоз на пътници от страна на ЕТ "Т. – С. Д. " чрез шофьора Я. С. чрез процесното МПС, марка "Рено Трафик", рег. [рег. номер на МПС]. Неправилно съдът не кредитирал показанията на свидетелите Р. С. и Я. С., които били последователни и непротиворечиви. В тежест на административния орган е да докаже релевантните факти за определяне на процесната мярка. В случая такова доказване не било проведено. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени като материално незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1219/16.05.2019 година на началник Отдел "Автомобилна администрация" гр. София към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Ответникът, началникът на Отдел "Автомобилна администрация" гр. София към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССГ е образувано по жалба на ЕТ "Т. – С. Д.", гр. София чрез адв. М. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1219/16.05.2019 година на началник Отдел "Автомобилна администрация" гр. София към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването й и правилно приложение на материалния закон. Въз основа на дефиницията за "обществен превоз", дадена с пар. 1, т. 1 от ДР на Закона за автомобилните превози (ЗАвП), докладна записка от 15 май 2019 година и сведенията на пътника З., последните от които не били оспорени от жалбоподателя по "предвидения процесуален ред", приемайки показанията на свидетелите Я. С. и Р. С. като "защитна теза", първоинстанционният съд приема за установено, че на 15 май 2019 година, Я. С. като водач на лек автомобил марка "Рено Трафик", с рег. [рег. номер на МПС] извършва международен превоз на пътници от Република България до Кралство Швейцария срещу заплащане. Предвид това, обосновава като материално законосъобразен актът с правна квалификация чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, с който процесният автомобил се спира от движение чрез сваляне и отнемане на предната табела с регистрационен номер и отнемането на свидетелството за регистрация на автомобила. Поставеният пред касационната инстанция спор е досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт при установяване на фактическата обстановка по спора във връзка с приложената от административния орган правна квалификация на мярката. При решаване на този спор, касационната инстанция взе предвид следното: Пар. 1, т. 1 от ДР на ЗОП дава дефиниция на понятието "обществен превоз", като това е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Събраните в хода на производството доказателства са в две групи, като първата в действителност обхваща докладна записка от 15 май 2019 година и сведение от същата дата, въз основа на които се изгражда тезата на административния орган. В тежест на административния орган (по арг. от чл. 170, ал. 1 от АПК) е да докаже съществуването на фактически основания посочени в съставения административен акт, който се обжалва. Изписаните в процесната заповед факти се свеждат до това, че на 15 май 2019 година, Я. С. като водач на лек автомобил марка "Рено Трафик", с рег. [рег. номер на МПС] извършва международен превоз на пътници от Република България до Кралство Швейцария срещу заплащане. И докладната записка и сведението от 15 май 2019 година се базират на твърдението на швейцарската гражданка S., че е заплатила 115 швейцарски франка за пътуването си до Швейцария. В сведението, дадено от същата в писмена форма, се посочва, че сумата е заплатена на П. М., фирма Сигма. Касационната инстанция приема за неправилен извода на първоинстанционния съд, че страните не спорят, че швейцарската гражданка S. е заплатила превоза си до Швейцария, както и че сведението й следва да се цени като част от административната преписка, тъй като не е оспорено от жалбоподателя по надлежния процесуален ред. Всъщност, основният спор между страните е дали е осъществен обществен превоз на пътници в нарушение на ЗАвП, като елемент от този спор е именно спора, дали Я. С. е осъществил на 15 май 2019 година обществен превоз на пътници срещу заплащане. На следващо място, сведенията на швейцарската гражданка S., че е заплатила 115 швейцарски франка за пътуването си до Швейцария са доказателство по смисъла на чл. 44 от АПК. Предвид това, те попадат в категорията на гласните доказателствени средства, дори и да са дадени в писмени форма пред административния орган. Преценката им като доказателства по делото се прави във връзка с останалите доказателства по делото, като същите се ценят като гласни доказателствени средства. При наличие и на други гласни доказателствени средства за установяване на същите факти, но установяващи друга теза, показанията се групират по тези и се анализира всяка група за извеждане на тезата, съответстваща на обективната действителност. Само защото сведенията на швейцарската гражданка са дадени пред органа в писмена форма съобразно чл. 44 от АПК, нито превръща същите в писмени доказателствени средства, нито им придава различна тежест от тази на свидетелските показания в хода на съдебното производство. Ето защо не може да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че сведенията на швейцарската гражданка не били "оспорени по предвидения процесуален ред", поради което като част от административната преписка следва да се ценят от съда предвид тяхната доказателствена тежест. АПК предвижда механизма за събиране на гласни доказателства в хода на административното производство по реда на чл. 44 от АПК, но не придава на сведенията доказателствена тежест на документ/писмено доказателствено средство. Същите са вид гласни доказателствени средства, вид "обяснения" дадени от неучаствало в административното производство лице в писмена форма, пред административния орган. Последният следва да обясни на лицето даващо сведенията, че при обжалване на административния акт, издаден от органа, същото лице дало сведенията може да бъде разпитано като свидетел в хода на съдебното производство. Фактът, че лицето дало сведенията не е разпитано като свидетел в рамките на съдебното производство обаче по никакъв начин не означава, че сведенията дадени от него не представляват вид гласни доказателствени средства. АПК не предвижда нарочен ред за оспорването им, както твърди съда. Като вид гласни доказателствени средства, сведенията се ценят като такива наравно с останалите гласни доказателствени средства. Ето защо, когато съдът обсъжда гласните доказателствени средства по делото, той трябва да ги обсъди в тяхната съвкупност, като обсъди и тези на далата сведение швейцарска гражданка. При анализ на доказателствата, касационната инстанция приема, че формиращите се две тези в рамките на производството се основават единствено на гласни доказателствени средства: Тезата на органа за заплащане на превоза от гражданската З. се базира на събраните гласни доказателствени средства – сведения дадени от самата нея в хода на административното производство. Тезата на жалбоподателя, че шофьорът не е получавал заплащане за превоза, е базирана на показанията на свидетелите Я. С. и Р. С. Т. е. обособяват се две групи доказателства, всяка от които включва единствено гласни доказателствени средства. Дори и органът да позовава акта си на докладна записка и Акт за установяване на административно нарушение, нито един от тях няма тежест на писмено доказателствено средство за удостоверяване на факта на извършване на превоз на пътници срещу заплащане. Докладната записка удостоверява възприета от служителя информация от гражданката З., а АУАН се съставя в хода на производството по издаване на Наказателно постановление, което подлежи на обжалване. При анализ на двете групи гласни доказателствени средства, касационната инстанция констатира следното: Фактът, че срещу Я. С., който е шофьор на МПС на 15 май 2019 година е съставен АУАН по никакъв начин не означава, че същият е пристрастен свидетел и показанията му не следва да се кредитират по делото. С този начин на тълкуване, съдът само въз основа на съставения АУАН отрича правото на защита на лицето и му вменява извършено нарушение на основание съставен АУАН. При описаната от органа фактическа обстановка, с водач на автомобила Я. С. и пътник З., които са единствено установени от органа в хода на административното производство, единият – Я. твърди, че не е получавал пари от свидетелката З. за превоза й до Швейцария. Последната също не твърди да е дала пари на Я. С. за превоза, но посочва, че е дала сума за превоза на трето лице – П. М., което нито се твърди, да е пътувало с превозното средство, нито се твърди да е собственик на превозното средство, нито се твърди да има установена връзка с водача на автомобила. Обективният анализ на двете групи гласни доказателствени средства обосновава еднопосочния извод, че Я. С. не е получавал пари за превоза на гражданката З., като последната няма твърдения да е заплащала на Я. С. за този превоз. Т. е. в насока, че З. не е заплащала за превоза си до Швейцария на Я. С., шофьор на МПС и двете групи гласни доказателствени средства са еднопосочни и непротиворечиви. Предвид това, остава неизяснен въпросът, на какво основание органът и съдът приемат, че твърдението на З., че е заплатила 115 швейцарски франка на лицето П. М. може да бъде отнесено като доказващо факта, че Я. С. на 15 май 2019 година е извършвал превоз на пътници срещу заплащане. Поставените от съда въпроси относно това колко пътници са били в МПС, каква е родствената връзка между тях, дали е верен фактът, че отиват в Швейцария по повод апартамент на починалата им баба са ирелевантни за осъществяване на състава на нормата, въз основа на която органът е приложил процесната ПАМ. Обективният анализ на доказателствените средства по делото навежда на извод за две групи гласни доказателствени средства, от които едната се базира на показанията на шофьора на автобуса, за който органът твърди че осъществява превоз срещу заплащане, който заявава, че парична сума за превоза не е получавал от свидетелката З.. От другата страна са показанията на З., която твърди, че е заплатила за превоза на трето, неизвестно по делото лице. Дали това трето лице съществува, платено ли му е, плащането представлява ли плащане именно за процесния превоз, това са факти, които органът не е установил в хода на производството, за установяването им няма събрано каквото и да било доказателствено средство; а същите не са установени и от първоинстанционния съд. Вместо това, съдът е изложил субективни неотносими съждения относно ирелевантни факти, които нито се твърдят от органа, нито за тях за събрани доказателства, нито са предмет на съдебен контрол в рамките на административното производство, но въз основа на които съдът прави извод за излагане на лъжливи показания от свидетелите С. Въз основа на гореизложеното, касационната инстанция приема за недоказан факта на осъществен международен превоз на пътници от страна на Я. С. на 15 май 2019 година срещу заплащане, в нарушение на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Като неправилен съдебният акт следва да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който да се отмени като материално незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1219/16.05.2019 година на началник Отдел "Автомобилна администрация" гр. София към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Предвид изхода на делото, на касатора се дължат разноски по делото в размер на 685 лева, от които 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение, и 85 лева държавни такси за две съдебни инстанции. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд