Решение № 5416 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8098/2012 г.

Решение № 5416 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8098/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Янгелина Богданова Мутафчийска, Роза Богданова Тонина и Тодор Богданов Станиниски - наследници на Богдан Костадинов Станиниски срещу решение № 666 от 04.05.2012 г. по адм. дело № 132/2012 г. на Административен съд Благоевград. В жалбата не се посочват конкретни отменителни основания, като се изразява цялостно недоволство от решението на първоинстанционния съд и се иска неговата отмяна. Ответната страна - Областният управител на област Благоевград в писмено възражение по касационната жалба счита същата за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно, поради което моли то да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на Янгелина Богданова Мутафчийска, Роза Богданова Тонина и Тодор Богданов Станиниски - наследници на Богдан Костадинов Станиниски против заповед № ОА-АПО-90/17.02.2012 г. на Областния управител на област Благоевград, с която е уважено искането на жалбоподателите за заплащане на обезщетение по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица (ЗПГРРЛ) в размер както следва: 1. изплащане на еднократно обезщетение на основание принудително изселване - по 22 лв. за всеки от наследниците; 2. изплащане на еднократно обезщетение на основание присъда по нохд № 105/1950 г. на Горноджумайски окръжен съд, в размер на по 478 лв. за всеки от наследниците. За да постанови този резултат съдът е приел, че изтърпяната от Богдан Станиниски репресия - изселване е за периода от 08.03.1950 г. до 21.04.1950 г., като е кредитирал данните от регистъра на населението на с. Габрово, а не от Удостоверение изх. № 15795/08.07.1993 г. на МВР, тъй като от регистрите на съответното населено място се установява, кога дадено лице се е установило в това населено място и е било регистрирано в съответните регистри. Също така е приел, че по отношение на втората репресия - лишаване от свобода за период от 65 месеца и 27 дни и предвид § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ е изплатено обезщетение само за 36 месеца, поради което и съгласно чл. 6 от ЗПГРРЛ и § 12 от ПЗР на Наредбата, следва да бъде изплатено обезщетение за останалия период от репресията, а именно - 29 месеца и 27 дни, както правилно е определил и административният орган. Така постановеното решение е правилно. При подробно анализирана фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, съдът е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Необосновано е възражението на касаторите, че размерът на изплатеното обезщетение е по-малък от законоустановения, поради неправилно отчитане на периода на репресията. Първоинстанционният съд е направил верен извод, че областният управител правилно и в съответствие с относимите към спора законови разпоредби е определил размера на дължимото обезщетение за принудителното изселване и за лишаването от свобода. С изменението на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ с ДВ, бр. 43 от 2009 г. е създадена нова т. 2 към § 1, съгласно която обезщетенията, получени по досегашния ред са за репресия с продължителност 36 месеца. В разпоредбата на чл. 6 от ЗПГРРЛ е предвидено, че правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целия срок на репресията, като обезщетенията, получени по досегашния ред, се приспадат. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, в случая - към 17.02.2012 г., когато вече е в сила изменението на § 1, т. 2 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Вярно е, че в случая законодателят въвежда една фикция (при фикциите един несъществуващ факт се приема за съществуващ) като сочи, че получените по досегашния ред обезщетения ще се считат получени за изтърпяна репресия за срок от 36 месеца, дори това да не е така, и е вярно също, че компетентният административен орган е бил обвързан от тази фикция към момента на произнасянето си. При това положение е бил длъжен да приспадне срок на изтърпяна репресия от 36 месеца и да признае право на обезщетение за останалите 29 месеца и 27 дни. Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен са правилни, решението е законосъобразно и като такова ще следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение: