Решение № 7934 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2803/2016 г.

ВАСII отделение29.06.2016 г.докладчик т Георги Чолаков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11 от 07 януари 2016 г., постановено по адм. дело № 706/2015 г., по описа на Административен съд Б. ОСЪЖДА Р. Г. А. от с. Н. Д., община Сандански да заплати на РДНСК - Югозападен район разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 600,00 (шестстотин) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 7934 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2803/2016 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Г. А. от с. Н. Д., община С. срещу решение № 11 от 07 януари 2016 г., постановено по адм. дело № 706/2015 г., по описа на Административен съд Б. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-ЮЗР-37 от 10 август 2015 г. на началника на РДНСК - Югозападен район и е осъден да заплати на РДНСК - Югозападен район сторените по делото разноски в размер на 600,00 лв. В касационна жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и съдът да се произнесе по същество на спора. Претендира присъждане на разноски за две съдебни разноски. Ответникът - началникът на РДНСК Югозападен район, чрез пълномощника му юрисконсулт М. А. оспорва касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на Р. Г. А. от с. Н. Д., община Сандански против заповед № ДК - 02-ЮЗР-37 от 10 август 2015 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с която е наредено да се премахне незаконен строеж "открит паркинг", извършен от жалбоподателя, находящ се в поземлени имоти № 052051, № 052052, № 052021, част от № 052049 и част от № 052057 и УПИ III, местността "П. М." - бивш Стопански двор, в землището на с. П., община Сандански. Съдът е установил, че процесният строеж е трета категория, съгласно чл. 6, ал. 3, т. 1 от Наредба № 1 за номенклатурата на строежите, както и че за процесния открит паркинг не са налице одобрени строителни книжа, в това число и разрешение за строеж. Възприел е извода, че строежът не е търпим, като изграден в периода от 1997 г. - 2001 г., с оглед разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ и е приел извършеното строителство за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ - извършен в земеделски имоти, без да е извършена промяна в предназначението й, без одобрен подробен устройствен план и без необходимите строителни книжа. По тези съображения съставът на Административен съд Б. е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р. Г. А. Решението е правилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, първоинстанционният съд правилно е установил, че нареденото премахване на незаконната част е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е изграден без строителни книжа, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Законосъобразен е изводът на съда, че изграденият, благоустроен, открит паркинг подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. За него не са налице нито одобрени проекти, нито разрешение за строеж, както и екзекутивна документация по реда на чл. 175 от ЗУТ досежно частта от извършеното строителство подлежаща на премахване. Освен, че за паркинга не са налице изискуемите, съгласно Закона за устройство на територията, строителни книжа в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, а и е установено от заключението на вещото лице, че частта от ПИ № 052057 представлява отделен от УПИ III имот. Последният представлява земеделска земя и за нея не е проведена процедура по промяна предназначението й, независимо, че по делото е приложена заповед № АБ - 53 от 14 юли 2014 г. на кмета на община Сандански, с която е одобрен ПУП - План за регулация и застрояване за част от имот ПИ № 052057. Досежно другата част от паркинга, разположен в поземлени имоти № 052052 и в част от № 05204, вещото лице инж. Х. Г. е установило в даденото от него и неоспорено по делото заключение, че няма одобрен подробен устройствен план и разрешение за строеж и за тази територия. Поземлен имот № 052021, представлява полски път и е собственост на община Сандански като и за тази част от открития строеж не е налице разрешение за извършения строеж. Следователно, по несъмнен начин е установено и несъответствието на строежа с предназначението на територията - в едната й част е земеделска земя, а в друга е общинска собственост. Процесният строеж е изграден в периода 1997 г. - 2001 г., поради което не попада в хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като за имотите, в които е разположен, са земеделски земи и общинска собственост и за тях не е одобряван подробен устройствен план. Поради това, административният съд правилно е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Релевираните в касационната жалба доводи за отмяна на атакувания съдебен акт на осн. чл. 209, т. 3 от АПК са неоснователни и недоказани. Решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане на началника на РДНСК Югозападен район за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, същото следва да бъде уважено. Следва да се възложи в тежест на жалбоподателя заплащането на разноски в размер на 600,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1