Решение № 14492 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4082/2014 г.

Решение № 14492 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4082/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Видин (ОДМВР), против Решение № 9/13.02.2014 г., постановено по а. д. № 198/2013 г. по описа на Административен съд Видин (АСВн). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСВн е отменил Заповед № з-1037/25.10.2013 г. на директора на ОДМВР, с която на Евгени Владимиров Семков от гр. Видин е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и 4 във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.) и чл. 227, ал. 1, т. 11 и 12 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм.). Недоволен от решението, директорът на ОДМВР го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон при постановяването му. Фактически, в касационната жалба се развива и довод за необоснованост на изводите на съда за издаване на оспорения акт след 2-месечния срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР (отм.) и за липса на укоримо поведение от страна на Семков, осъществяващо състав на дисциплинарно нарушение. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Семков против неговата заповед. Моли да му бъдат присъдени направените разноски. Ответникът - Евгени Владимиров Семков от гр. Видин, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за частична основателност на жалбата. Необоснован е изводът на АСВн за налагане на дисциплинарното наказание на Семков след срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.). В останалата част решението е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе частично приетата за установена от АСВн, фактическа обстановка. Доводът за необоснованост на изводите на съда по въпроса за изтичането на преклузивния 2-месечен срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР (отм.) е основателен. Съгласно чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР (отм.), "Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя (ал. 1). То е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган (ал. 2). В случая и съобразно цитираната норма, това е станало с докладването на Справка рег. № 25279/17.10.2013 г. (л. 13) на директора на ОДМВР и запознаването му с нея същия ден. Действително, в Справка рег. № 19629/16.08.2013 г. (л. 28), която е постъпила при директора значително по-рано, се съдържат сведения за дисциплинарно нарушение от страна и на Семков. Последните обаче, като събрани в дисциплинарно производство против служителя Иванов, не могат да бъдат използвани против Семков. Те са дали основание на директора, да издаде своя Заповед № з-923/05.09.2013 г. за образуване на дисциплинарно производство, за проверка дали Семков също не е извършил такова нарушение. По посочената причина и на основание цитирания текст от ППЗМВР (отм.), срокът за налагане на наказание на последния е започнал да тече на 17.10.2013 г. и към 25.10.2013 г. (датата на издаване на заповедта за наказание), не е бил изтекъл. Основателен е и доводът за необоснованост на извода на АСВн за това, че вменените на Семков нарушения не са били доказани. Този фактически извод противоречи на доказателствата, събрани от разпита на пострадалия Красимир Клисарски, дадени при разпита му като свидетел пред АСВн. Видно от отразеното в протокола от съдебното заседание, проведено на 15.01.2014 г. (л. 76), свидетелят е казал не само посоченото в мотивите на решението. Съобразно отразеното на стр. 6, последен абзац от същия протокол, според Клисарски действително Семков не е присъствал при вземането на фотоапарата му от полицай Иванов. Във връзка с опитите на Иванов да изтрие заснетите с фотоапарата клипове обаче, той е бил помолен от Клисарски за съдействие. Очевидно това съдействие е било именно във връзка с вземането на фотоапарата му от Иванов и действията на последния да изтрие направените снимки и клипове в него. Въпреки, че тези действия са извършени от Иванов докато е седял на седалката до Семков, последният не е взел становище по тях и не ги е прекратил по собствена инициатива или в изпълнение молбата на Клисарски, въпреки че задържането на вещта въпреки искането за връщането й и изтриването на направени снимки и клипове е укоримо поведение. За станалото наказаният Семков не е докладвал на ръководителя си. Косвено, верността на показанията на Клисарски се потвърждава от доклада на Семков по радиостанцията на колата до РУП Видин, поведението на самия Клисарски след проверката на самоличността му с търсене на съдействието на органите на МВР, намирането на фотоапарата в патрулната кола и констатираното от св. Анатоли Личков Цветичов и със Справка рег. № 19629/16.08.2013 г. механично въздействие върху фотоапарата и неговата карта-памет. Обясненията в тази насока на Семков и показанията на св. полицай Иванов по обективни причини следва да се приемат като недостоверни, тъй като са дадени от заинтересовани от изхода на спора лица, които защитават собствените си интереси, противоположни на тези на Клисарски. Изводът на съда за липса на нарушение в същото време не се подкрепя и от показанията на свид. Димчо Младенов, въпреки констатацията му в тази насока (вж. стр. 8, абз. 4 от решението). Действително Младенов свидетелства, че не е установил свидетели на насилствено издърпване на фотоапарата от ръцете на собственика му. Той обаче не дава показания (дори и на база на чужди обяснения) по въпроса, дали Клисарски е търсил съдействие от Семков да му се върне вещта и да се спре неразрешеното от него изтриване на направените снимки и клипове. Безспорно е също така присъствието на фотоапарата, собствен на Клисарски в патрулния автомобил, където е бил намерен от служителите Цветичов и Младенов. Обясненията на този факт от Семков и Иванов не звучи достоверно и е повлияно от положението на двамата в процеса. Въз основа на посочените доказателства ВАС счита, че по делото съществуват достатъчно доказателства, от които се установява извършването на действия от страна на Семков, в нарушение на чл. 50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл. 61, т. 3 от Инструкция № Iз-633/25.03.2013 г. за патрулно-постовата дейност. Същият е допуснал в служебната кола превозването и престоя на вещ - фотоапарат, която не е свързана с изпълнение на служебните им задължения и въпреки, че е станал свидетел на неетично, неразрешено поведение от страна на колегата си Иванов, не е предприел действия за прекратяването му и не е докладвал на ръководителя си за него. Тези действия, правилно са квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 и 4 ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 и 12 от ППЗМВР (отм.). С оглед горното, основателен се явява и доводът за допуснато нарушение на материалния закон при постановяването на обжалваното решение. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна. Следва да се отмени обжалваното решение като неправилно и се постанови друго, по съществото на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба на Семков против оспорената от него заповед на директора на ОДМВР. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, ВАС установи, че то е валидно и допустимо. По делото е направено искане от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед фактическите и правни изводи на ВАС, изложени по-горе, то се явява основателно. Следва, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид факта, че работата на юрисконсулта на ОДМВР е само по изготвяне на касационната жалба, без процесуално представителство по време на разглеждането на делото от ВАС, на ОДМВР следва да се присъдят 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение